Решение № 606 от 31.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Плевен, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430202315 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 24-0257-000489 от 11.11.2024г. на *** РУ Долни Дъбник при ОДМВР гр.Плевен на Е. Ю. М. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв. Г. Г. от САК с пълномощно по делото.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е 1 неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на23.10.2024г. в 03:32 часа в гр.Долни Дъбник, на ул.“***, срещу фирма „***“ в посока центъра, като водач на лек автомобил Мерцедес, модел „***“, чужда собственост с рег.№ ***, управлява лекият автомобил без поставен обезопасителен колан по време на двиЖ.е, с който е оборудван автомобила.

Така излоЖ.те в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Г. Н. Д. и свидетелят Е. И.

А., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с прилоЖ.те по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя - жалбоподателят.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ж. Б. М. и Ц. П. П., изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,взаимна кореспондентност и съответствие с прилоЖ.те по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Същите потвърждават, че са пътували с жалбоподателя в една кола, че същият е бил спрян от полицейските служители за проверка, както и, че са разбрали, че му е бил съставен акт. Същите заявяват, че нямат спомен дали жалбоподателя е бил с поставен обезопасителен колан по време на двиЖ.ето му. Техните показания не могат да спомогнат за разкриване на обективната истина по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите на МПС следва да поставят обезопасителен колан по време на двиЖ.е. В ал.2 на посочената разпоредба са предвидени изключения, при които е допустимо да не бъде използван обезопасителен колан, а именно: 1.бременните Ж.;

2.лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, 2 адаптирани съобразни техните нужди и т.н. В настоящия случай, нито жалбоподателят М., нито неговия повереник адв. Г. не навеждат доводи за наличие на предвидените в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП изключения за поставянето на обезопасителен колан.

Съдът счита за неоснователно становището в жалбата, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН – неустановена фактическа обстановка и неустановена самоличност на лицето.

Съдът не констатира такова.Напротив, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е безспорно установена, както и самоличността на нарушителя от проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетелите по делото.

Неоснователно е становището в жалбата, а именно, че в процесното НП не е посочена законната разпоредба, която е нарушена от Наредба №Із-2539 от 17 декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (загл. изм., ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), тъй като в Наредбата са изброени девет нарушения, за които се отнемат по 10 контролни точки и не става ясно за коя от посочените хипотези се отнася случая. Видно от Наредбата е, че във всяка една от посочените точки в нея, в скоби е посочена санкционната разпоредба въз основа на която се налага наказание на нарушителя. В случая е приложена т.

18 от Наредбата, която гласи: „За неизпълнение на задълЖ.ето за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) 10 контролни точки“. Наказващият орган е задължен при наличие на извършено нарушение и налагане на наказание по чл.183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП да изпълни и изискването по Наредба №Із-2539 от 17 декември 2012 г. и да отнеме посоченият в Наредбата брой точки. Обстоятелството дали ще посочи някоя от тези точки или няма да посочи тази конкретна точка, не означава, че не трябва да отнеме точките и също така не означава, че отнемането на точките в случая е незаконосъобразно. Напротив. Видно от цитираната Наредба № Із-2539 от 17 декември 2012 г., т.18 касае именно процесния случай – управление на МПС без поставен обезопасителен колан.

Именно в изпълнение на задълЖ.ето си да отнеме контролни точки, в случая наказващият орган е отнел 10 точки, съобразно изискването на т.18 от 3

Наредбата.

Затова съдът приема, че Е. Ю. М. с ЕГН: ********** виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено тези нарушение и е наложил наказание за него.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран в ЗДвП, поради което същото НП следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № 24-0257-000489 от 11.11.2024г., издадено от *** РУ Долни Дъбник при ОДМВР гр.Плевен, с което на Е. Ю. М. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4