Определение № 186 от 10.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 10.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно гражданско дело № 20225000500210 по описа за 2022 година Производството е по реда на 274 и сл. от ГПК

Постъпила е частна жалба вх. № 3274/07.02.2022 г. от Д. КР. СТ. с ЕГН - **********, чрез адвокат В.М. Д., вписан в Адвокатска колегия – П., съдебен адрес: град П., ул. „С.В.“ № 3, партер против Определение № 154 от 25.01.2022 г., постановено по в.гр.дело № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив (ПОС), с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1617/20.01.2022 г. по описа на ПОС от Д. КР. СТ. чрез адв. В.Д. срещу Постановления за възлагане на недвижими имоти от 18.11.2021 г. с идентификатор .... и ...., находящи се в село К., община „М.“, област П., постановени по изп.дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ - Б.А., рег. № ..., с район на действие – съдебния район на Окръжен съд – Пловдив и е прекратил производството по делото. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът не е съобразил наведените от нея доводи за силно занижената цена, която била неправилно определена, като ЧСИ не е съобразил, че проданта е следвало да се извърши при начална цена в размер на 80% от пазарната стойност на имота. В имотите имало изграден строеж по смисъла на ЗУТ, а именно защитна мрежа. Оценката била нищожна. Поради неправилното й определяне и нищожността й, то и направените наддавателни предложения са ненадлежни, а оттам следвал извод, че и възлагането на имуществото по нереално занижената по размер 1 цена е довело до възлагане не по най-висока предложена цена. Претендира отмяна на Определение № 154 от 25.01.2022 г., постановено по в.гр.дело № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 7070/16.03.2022 г. от ответника по частната жалба – „У.Б.“ АД чрез адвокат Я.П. Д-К.. Счита постановеното от ПОС определение за правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Излага доводи. Анализира разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК и посочените там хипотези за обжалване от длъжника на постановление за възлагане в изпълнителното производство. Сочи, че длъжникът е пропуснал да оспори оценката още при първата по ред публична продан.

Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Останалите ответници по жалбата – „К.А.“ ЕООД, ХР. СЛ. ИЛ. и „Б. – 91“ ООД не са подали отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице - длъжник; засяга обжалваемо определение по чл. 274, ал.

1, т. 1 от ГПК с преграждащ по-нататъшното развитие на производството характер и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Производството пред ПОС е било образувано по жалба от Д. КР. СТ. чрез адв. В.Д. срещу Постановления за възлагане на недвижими имоти от 18.11.2021 г. с идентификатори .... и ...., находящи се в землището на село К., община „М.“, област П., постановени по изп.дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ - Б.А., рег. № ..., с район на действие – съдебния район на Окръжен съд - Пловдив. С първоначалната си жалба С. е счела обжалваните постановления за неправилни и незаконосъобразни, искала е тяхната отмяна поради незаконосъобразно изготвена оценка, както и незаконосъобразно определена начална тръжна цена, които обстоятелства водят до незаконосъобразност на наддаването. Твърдяла е, че оценката на поземлените имоти не е била извършена правилно от ЧСИ, като той не се е съобразил с разпоредбата на чл. 485, ал. 4 ГПК, предвиждаща, че проданта следва да се извърши при начална цена в размер на 80 % от пазарната стойност на имота.

2

Посочила е, че при определяне на началната цена, не било взето предвид, че в имотите имало изградена „мрежа за защита от градушки, птици и насекоми на трайни насаждения - ябълки“, за които обекти е било издадено Разрешение за строеж № 172/12.07.2013 г. и които е следвало да бъдат включени към първоначално определената цена на имотите. Твърдяла е, че неправилно е определена цената на имота, а оттам били опорочени и направените наддавателни предложения, както и извършеното наддаване. Искала е постановяване на решение, с което обжалваните постановления да бъдат отменени. По делото са били представени мотиви от съдебния изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които е било изложено становище за недопустимост, а при условията на евентуалност и неоснователност на жалбата. След изпратени преписи от жалбата на страните - „У.Б.“ АД първоначален взискател, „К.А.“ ЕООД- длъжник, ХР. СЛ. ИЛ. и „Б. -91“ ООД - присъединен взискател на основание чл. 456, ал. 2, пр. 2 ГПК е било постъпило становище само от „У.Б.“ АД, с което се оспорвала същата, като недопустима. Взискателят е посочил, че съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК основанията за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот при извършване на публичната продан са били две - наддаването да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена. Сочил, че жалбоподателката навеждала твърдения за незаконосъобразно изготвена оценка и първоначална тръжна цена, които доводи не попадали в обхвата на чл. 435, ал. 3 ГПК. Твърдял, че заключението на вещото лице за определяне на стойността на имотите е било съобщено на длъжника, като не е било оспорено. Именно въз основа на това заключение съдебният изпълнител е определил началната цена. Позовал се е на разпоредбата на чл. 485, ал. 6 ГПК, като посочил, че длъжникът е пропуснал своята процесуална възможност да обжалва оценката. Според взискателят е следвало да се съобразят и мотивите на т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. 2/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност е изложил и съображения за неоснователност на жалбата, защото първоначалната цена е била определена въз основа на оценката на вещото лице. Според него съдебният изпълнител надлежно е приложил чл. 485 от ГПК при определяне на началната цена за публичната продан. Претендирал е отхвърляне на жалбата, като недопустима.

Според произнеслият се състав на ПОС жалбата е процесуално 3 недопустима. Позовал се е на приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, че с ГПК, в сила от 01.03.2008 год., законодателят ограничи възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител. Законодателят значително е бил стеснил основанията за обжалване на постановлението за възлагане. Според чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане можело да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта и от взискател, участвал като наддавач без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Така основанията за обжалване са били изчерпателно изброени и на практика се явявали две, а именно: ненадлежно наддаване и невъзлагане на продаваното имущество по най-високата предложена цена. Съдебният контрол обхващал и се изчерпвал с действията на съдебния изпълнител и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това, с действията на страните с право на изкупуване и с действията на съдебния изпълнител и на наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. С ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имота и разгласяването на проданта не са част от наддаването, поради което те излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Съобразно законодателната уредба и съдебната практика определянето на началната цена на вещта, която ще бъде изнесена на публична продан е подготвително действие и не подлежи на съдебен контрол в производството по чл. 435, ал. 3 от ГПК. Констатирал е, че изпълнителното производство по изпълнително дело № 20199080401502 е образувано на 05.11.2019 г. По искане на взискателя „У.Б.“ АД изпълнението е насочено върху поземлени имоти, собственост на Д.С. и ипотекирани в полза на банката с идентификатори .... и ...., находящи се в село К., община М., област П.. С обжалваните постановления от 18.11.2021 г. възбранените имоти са възложени на купувача В.Г.Д.. Жалбата се явявала недопустима, 4 поради обстоятелството, че жалбоподателят се позовавал единствено и само на неправилно определена оценка на недвижимите имоти, предмет на публичната продан, която обаче, както се сочи в мотивите на цитираното тълкувателно решение е подготвително действие и не опорочава самото наддаване и не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК.

Основанията за обжалване на постановлението за възлагане са били изчерпателно изброени и на практика се явявали две, а именно: ненадлежно наддаване и невъзлагане на продаваното имущество по най-високата предложена цена. В жалбата такива основания не били изложени.

Настоящият състав намира, че оценката сама по себе си не подлежи на самостоятелен съдебен контрол - на оспорване от длъжника подлежи заключението на вещо лице при определяне стойността на имота и то само при извършване на първата публична продан на недвижимия имот – чл. 485, ал. 6, във вр. с ал. 2 от ГПК. В изр. II на ал. 2 от чл. 485 от ГПК е разписана процедура при несъгласие с оценката – посочване на вещо лице, отговарящо на изискванията на ал. 1 от същия текст, което да изготви заключение на разноски в тежест на посочилата го страна, след което се прилага при разлика аритметичното правило на ал. 3 от чл. 485 от ГПК. По отношение на тази процедура е предвидена възможност за обжалване от длъжника по реда на чл.

435, ал. 2, т. 4 от ГПК. Не се констатира по делото длъжникът да се е възползвал от тази възможност.

Недопустимо е при така изложените доводи в жалбата разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК да се тълкува до такава степен разширително, че те да бъдат обхванати от основанията, посочени там: ненадлежно извършено наддаване или невъзлагане по най-висока предложена цена – такива в настоящия случай липсват.

Правилно при това положение с обжалваното определение жалбата против постановлението за възлагане е оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е прекратено, поради което същото следва да се потвърди.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 154 от 25.01.2022 г., постановено по в.гр.д. № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 1617/20.01.2022 г. по описа на ПОС от Д. КР.

СТ. чрез адв. В.Д. срещу Постановления за възлагане на недвижими имоти от 18.11.2021 г. с идентификатор .... и ...., находящи се в село К., община „М.“, област П., постановени по изп.дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ Б.А., рег. № ..., с район на действие – съдебния район на Окръжен съд – Пловдив и е прекратил производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6