Решение № 713 от 01.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Пазарджик, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20265220100448 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от В. П. Н. против Сити Кеш ООД, ЕИК:

202531869 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 396.76 евро (776 лева), ведно със законната лихва от 05.02.2026г., като дадена без основание по Договор за потребителски кредит №1119729/30.07.2024 г., както осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 139.07 евро (272 лева), ведно със законната лихва от 05.02.2026г., като дадена без основание по Договор за потребителски кредит №1119626/30.07.2024 г Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1119626 от 30.07.2024 г. за предоставяне на сумата размер на 1000 лева при ГПР 49,86 % и ГЛП 40,00 %. Общо дължимата сума по договора /главница и лихва/ възлизала на 1055,09 лева. Същата се дължала разсрочено на 12 седмични вноски.

Излага, че в чл. 5 от Договора се е предвиждало задължение за кредитополучателя да предостави някое от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно физическо лице с минимален доход поне 7 - пъти размера на минималната работна заплата за страната или две физически лица с минимален доход всеки поне 4 пъти минималната работна заплата. При неизпълнение на това задължение дължал неустойка, платима разсрочено на падежа на месечните вноски по кредита, съгласно чл. 11 от договора. Неустойката била в размер на 216,91 лв. и се дължала разсрочено на падежната дата на вноските по кредита. С нея задължението възлизало на 1272 лв.

1

Излага, че по този договор е извършил плащания в размер на 1272 лв., за което обаче не разполага с платежни документи.

Поддържа, че на същата дата 30.07.2024 г. бил сключен втори договор за потребителски кредит № 1119729 за предоставяне на сумата в размер на 2200 лева при ГПР 49,76 % и ГЛП 40,00 %. Общо дължимата сума за главница и лихва възлизала на 2364,66 лева, платима разсрочено на 16 седмични вноски.

Излага, че и в него било предвидено предоставяне на същия вид обезпечения, като по предходния и заплащане на неустойка за непредоставяне им. Размерът на неустойката бил 611,34 лв.

Сочи, че по този договор заплатил сумата от 2976 лв., но не разполага с платежни документи.

Поддържа, че предвидената неустойка в чл. 11, ал. 1 от договорите имала характер на скрито възнаграждение, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата сума. Това не било сторено. Счита, че задължението да се предостави обезпечение съгласно условията в договора било неизпълнимо и че единствената му цел била да влезе в сила клаузата за начисляване на неустойка за допълнително възнаграждение на ответника.

Излага, че разписаният в тях ГПР бил неточен и подвеждаш, тъй като в него не се включвал размерът на предвидената неустойка. Тази неустойка представлявала скрито възнаграждение, чиято стойност трябвало да бъде отразена в ГПР и общата сума. Поставените изисквания за вида на обезпеченията и срока за предоставянето им, правело задължението обективно неизпълнимо, а възникването на задължение за заплащане на неустойка, сигурно и предвидимо. Целта на кредитора била именно пораждане на задължението за начисляване на неустойка. В този смисъл неустойката се явявала като допълнително възнаграждение на ответника.Счита, че е налице конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР. Уговореният с договора ГПР не отговарял на изискванията за яснота и прозрачност по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Счита че процесната неустойка представлява общ разход по кредита и като такава следвало да бъде отразена в ГПР, което не било сторено.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При включването на неустойката в ГПР, размерът му надвишавал максимално допустимият от 5 пъти размерът на законната лихва към датата на сключване на договора, в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2

Сочи, че доколкото съгласно чл. 22 от ЗПК, клаузата за ГПР е елемент от същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, то недействителността на същата влече недействителност изцяло на кредитната сделка.

Поддържа, че недействителността на договора на потребителски кредит имала за последица връщане само на чистата стойност на кредита.

Излага, че по договор за потребителски кредит № 1119729 е получил 2200 лева и е заплатил 2976 лева, т. е. надплатени били 776 лв., а по договор за потребителски кредит №1119626 е получил 1000 лева и е заплатил 1272 лева, с което надплащането по този договор е в размер на 272 лева.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Сити Кеш ООД да му върне сумата от 396.76 евро (776 лева), ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, като дадена без основание по Договор за потребителски кредит №1119729/30.07.2024 г., и сумата от 139.07 евро (272 лева), ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, като дадена без основание по Договор за потребителски кредит №1119626/30.07.2024 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава иска по основание и размер и моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 237 ГПК да се произнесе при признание на иска, направено в срока за отговор на исковата молба.

Съобразно направеното признание иска да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК и дружеството да не бъде осъждано да заплаща разноски по делото.

Представя Решение № 105/29.01.2026 г. по гр. д. № 1377/2025 г. на Районен съд – гр. Пазарджик, с което съдът се е произнесъл по действителността на процесните договори, като е приел същите за нищожни.

Поддържа, че настоящите искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на недължимо платените суми по договорите са предявени, след като вече ищецът е водил искове за прогласяване нищожност на договорите, по които има постановени решения. Към момента на депозиране на първата искова молба потребителят е имал възможност да предяви изцяло претенциите си по тях, поради което дружеството не е станало повод за завеждане на иска.

Поддържа, че ищецът упражнявал правата си недобросъвестно, като очевидно било, че настоящото производство имало за цел кумулиране на съдебни разноски.

Позовава се на практика на СЕС, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца. Ако потребител не е извършил извънсъдебни действия спрямо продавач или доставчик, с когото е сключил договор, съдържащ неравноправна клауза, този 3 потребител трябва да понесе направените от него разноски по съдебното производство, образувано по негова инициатива срещу този продавач или доставчик, за да упражни правата си по Директива 93/13, когато продавачът или доставчикът е признал иска на потребителя, преди да бъде направено каквото и да било оспорване, дори неравноправността на тази клауза да е била установена, при условие че компетентният национален съд може да вземе предвид наличието на трайно установена национална съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи, и поведението на същия продавач или доставчик, за да стигне до извод за неговата недобросъвестност и евентуално да го осъди вследствие на това да понесе тези съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск. Признанието е направено чрез процесуален представител, разполагащ с изрична представителна власт да се разпорежда с предмета на спора, включително и да признава предявени против доверителя му искове. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.

Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

По отношение на разноските съдът намира, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78, ал 2 ГПК за освобождаване на от ответника от разноски, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска.

Ответникът е уведомен за влязлото в сила Решение № 105/29.01.2026г. по гр. д. 1377/2025г. на Районен съд – Пазарджик, с което са прогласени за нищожни Договор за потребителски кредит №1119729/30.07.2024г. и Договор за потребителски кредит №1119626/30.07.2024г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила на

Като дружество, сключващо кредити по занятие са му известни последиците, съгласно чл. 23 ЗПК. Не оспорва размера на надплатените суми, но след влизане в сила на Решение № 105/29.01.2026г. по гр. д. 1377/2025г. на Районен съд – Пазарджик, не е върнал недължимо платеното по договорите.

Предвид че парично задължение е носимо, съгласно чл. 68, б. „а“ ЗЗД, за да се приеме, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, е трябвало да положи усилия да с свърже с ищеца, чийто адрес му е известен, 4 за да уредят отношенията си. Няма данни да е сторил това. Това е станало причина за предявяване на претенцията пред съда, т. е. в случая ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски на ищеца.

По делото ищецът направил разноски за държавна такса в размер на 51,12 евро за образуване на делото, които следва да се възложат в тежест на ответника.

В производството по делото ищецът е представляван от адв. А. А., като в сключения Договор за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство е на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В този случай размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума, но е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, че възнаграждението се дължи за всеки един от предявените обективно съединени искове.

Съдът, като прецени че с исковата молба са предявени общо два обективно съединени иска, които са с идентичен предмет, цената на предявените искове, че ответникът не е оспорил вземанията, че по делото не са събирани допълнително доказателства, намира, че на адв. А. следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 евро. При определянето му е съобразено, че трудът на адвоката е високо квалифициран и следва да бъде подобаващо заплатен. В случая определеният размер на възнаграждението е достатъчен адекватно да възмезди извършените от адв. А. А. – АК Пазарджик процесуалния действия и положените усилия за благоприятно решение за доверителя му по тези искове.

Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Пазарджик РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 237 ГПК, Сити Кеш ООД, ЕИК: 202531869, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, ДА ВЪРНЕ на В. П. Н.