Решение № 76 от 17.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Свиленград, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100516 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове за делба на недвижим имот. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира в първа фаза – по допускане на делбата.

В исковата си молба ищците К. Д. М., А. Д. М., М. Д. М. и Х. Д. М. твърдят, че с ответниците Х. Д. Б. и А. А. М. са съсобственици на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот - от 27.08.2024 г., находящ се в гр. Свиленград, общ. Свиленград, обл.

Хасково, с адрес: **********, с площ: 721 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: **********, ведно с построените в поземления имот сгради: Сграда с идентификатор **********.1, със застроена площ: 83 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда с идентификатор **********.2, със застроена площ: 19 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска страда.

Ищците твърдят, че поземления имот и построените в него сгради били собственост на съпрузите А. М. С. и ДА. А. С., които придобили имота въз основа на давностно владение, а сградите върху него построили по време на техния брак. А. С. починал на 27.02.2005 г. и след смъртта си оставили за законни наследници преживялата го съпруга ДА.

С. техните четири деца: Д. А.ов М., М. А.ов М., М. А. М. и А. А. М. – ответница по делото.

ДА. С. починала на 31.06.2009г.

Ищците били законни наследници на един от синовете на общите наследодатели А. и ДА. С.и - Д. А.ов М., който починал на 20.12.2007 г., като К. Д. М. била негова съпруга, а А.

Д. М., М. Д. М. и Х. Д. М. – техни деца. Въз основа на наследяването ищците придобили собствеността върху общо 1/4 ид. част от процесния имот, за което се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 131, том IV, рег. № 4815, дело № 571/2011 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, с който били признати за съсобственици при следните права: 3/120 ид. части – за К.

1

Д. М. и по 9/120 ид. части - за А. Д. М., М. Д. М. и Х. Д. М..

Ответникът А. А. М. придобила 1/4 ид. част от процесния имот въз основа на наследяване на родителите си А. М. С. и ДА. А. С..

Ищците твърдят, че ответникът А. А. М. придобила и придобитите по наследство от брат й М. А.ов М. и от сестра й М. А. М. техни общо 2/4 ид. части от процесния имот, въз основа на възмездни сделки.

На 10.03.2025 г. ищците направили справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър, и установили, че като собственици на поземления имот били вписани: Х. Д. Б., притежаващ 1/2 ид.ч. от правото на собственост; К. Д. М., притежаваща 3/120 ид.ч. от правото на собственост; А. Д. М., притежаващ 9/120 ид.ч. от правото на собственост; М. Д.

М., притежаващ 9/120 ид.ч. от правото на собственост; Х. Д. М., притежаващ 9/120 ид.ч. от правото на собственост; М. А.ов М., притежаващ 1/8 ид.ч. от правото на собственост; А. А.

М., притежаваща 1/8 ид.ч. от правото на собственост. На същата ищците дата посетили отдел “Местни данъци и такси” към Община Свиленград и установили, че не те фигурират в съответните регистри като съсобственици на процесия имот.

Съобразно дадените им от съда указания ищците уточняват, че не могат да посочат основанието, от което произтича правото на собственост за Х. Д. Б., но считат, че е съсобственик на делбения имот, след като бил отразен като такъв в Агенция по геодезия, картография и кадастър.

Въз основа на изложеното, ищците искат от съда да допусне делба на описания имот между страните, при следните квоти: за Х. Д. Б. – 1/2 ид. част, за К. Д. М. - 3/120 ид. част, за А. Д. М. - 9/120 ид. част, за М. Д. М. - 9/120 ид. част, за Х. Д. М. - 9/120 ид. част, за А. А. М.

– 1/8 ид. част.

С отговор на исковата молба ответникът Х. Д. Б. не оспорва собственическите права на ищците, като твърди, че не познава страните по делото и делбения имот, че няма вещноправни претенции към имота и че не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че не е придобивал право на собственост върху делбения имот и не го е декларирал. Твърди, че посочения в скицата на делбения имот титул за собственост – нотариален акт от 27.06.2006 година – действително го легитимира като собственик, но на друг имот, придобит от родителите му. Поради това, ответникът Х. Д. Б. прави искане производството по делото да бъде прекратени спрямо него, тъй като не бил надлежна страна в процеса, а евентуално – иска за делба да бъде отхвърлен по отношение на него. Претендира разноски в процеса.

С отговор на исковата молба ответницата А. А. М. оспорва предявените искове.

Твърди, че е изключителен собственик на процесния имот, който придобила по наследство и по давностно владение, както и въз основа на договор за покупко-продажба. Посочва, че се легитимира като собственик въз основа на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 193, том 6, рег. № 7045, дело № 935 /2011 г. на Нотариус Величка В.а с рег. № 354, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 109, том 5, рег. 8746, дело 731 от 2024 г. на Нотариус М. М., като представя втория, видно от който е призната за собственик на 7/8 ид. части от процесния имот, придобити въз основа на давностно владение.

Ответницата А. А. М. оспорва твърденията на ищците, че те притежават собственически права върху имота и че страните са съсобственици. Твърди, че тя е владяла имота явно, спокойно и необезпокоявано повече от 10 години, с намерение да се придобие този имот, като никой от ищците не бил възразявал някога. Ищците се били дезинтересирали напълно от този имот и никога го били ползвали или владели. Всички ищци винаги били живяли само в съседния ПИ с идентификатор ********, а не в процесния ПИ с идентификатор **********, и двата в град Свиленград. Всички роднини, близки, съседи и познати знаели, че този процесен имот е собственост на само на ответникът А. М..

По отношение на посочения в исковата молба ответник Х. Д. Б., ответницата А. М. заявява, че той не е собственик на имота и че никога не е живял и не е владял този имот.

По тези съображения ответницата А. М. иска от съда да отхвърли предявените искове и да й присъди разноски по делото.

2

Ответницата А. М. предявява срещу ищците насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията на страните, че А. М. е изключителен собственик на процесния имот. Твърди, че е придобила имота въз основа на давностно владение, продължило повече от 35 години. Твърди, че е живяла в процесният имот от много малка до сега, т.е. повече от 50 години, спокойно, явно и необезпокоявано от ищците – ответници по насрещния иск. Същевременно твърди, че работила с години в чужбина, като правила основни строежи, ремонти и всякакви подобрения в имота с нейни лични средства. Много пъти тя била вземала и кредити, за да изгражда и да ремонтира сградите в имота с лични средства. Ищците никога не били участвали в нито един извършен ремонт по имота и сградите, тъй като знаели, че този имот не е техен. Ищците никога не били заплащали и данъци за процесния имот и никога не били го владели като свой.

Ищците оспорват предявения против тях насрещен иск като неоснователен. Оспорват описаните в насрещната искова молба обстоятелства, които не отговаряли на действителното положение. Оспорват твърдението, че А. М. владяла имота явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, като твърдят, че ответниците по насрещния иск (ищците по иска за делба) също извършвали собственически действия по отношение на имота, като го посещавали и участвали в поддръжката му, изградили складово помещение, извършвали подобрения и заплащали дължимите данъци. Дори А. М. да била упражнявала фактическа власт върху целия имот, това ставало в качеството й на сънаследник, а не като изключителен собственик. Тя не била извършила конкретни действия, които ясно и недвусмислено да демонстрират отричане на правата на останалите съделители и превръщане на държането й в явно владение за себе си. Освен това, за ищците не било ясно защо след като А. М. твърди, че придобила имота по давност, тя се позовавала и на Нотариален акт за покупко-продажба № 193/2011 г. Счита, че ако имотът е придобит чрез покупко-продажба през 2011 г., то давностното владение би било ирелевантно, а ако се твърди давностно вдадение, то нотариалният акт от 2024 г. е само констативен и не създавал право на собственост, а само удостоверявал едностранни твърдения.

Ответниците по насрещния иск считат също, че той съдържа вътрешно противоречиви твърдения. От една страна се твърдяло, че А. М. дълги години работила в чужбина, а от друга - че живяла в имота повече от 50 години. Това правило невъзможно да се прецени началния момент на владението, респ. да се прецени дали е изтекъл законоустановения 10-годишен срок. Ответниците по насрещния иск оспорват достоверността на сочените от ищцата по насрещния иск нотариални актове, въпреки че този за покупко-продажба не бил представен.

Предвид изложеното, те искат от съда да отхвърли предявения насрещен иск и да им присъди разноски.

Ответникът А. А. М., в изпълнение на дадените й от съда указания, е уточнила, че претендира да е изключителен собственик на делбения имот, от който 7/8 ид. части е придобила въз основа на давностно владение, а 1/8 ид. част – въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2011 г., обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 193, том 6, рег. № 7045, дело № 935 /2011 г. на нотариус с рег. № 354 по РНК.

В хода на производството ищците оттеглят иска си за делба, предявен срещу ответника Х. Д. Б., поради което производството по делото е прекратено в тази му част с влязло в сила Определение № 104 от 24.02.2026 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, във връзка с чл.12 от ГПК, обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

От приетите като писмени доказателства по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците и ответницата са наследници по закон на общ наследодател – А. М.

С., починал на 27.02.2005 година. След смъртта си същият е оставил за законни наследници съпруга - ДА. А. С., починала на 31.05.2009 г., и техните четири деца: М. А. А., А. А. М.

3

(ответницата), М. А.ов М. (починал на 24.02.2024 г.) и Д. А.ов М. (починал на 20.12.2007 г.).

След смъртта на съпругата на общия наследодател - ДА. А. С. (поч. на 31.05.2009 г.) се формират четири колена законни наследници, с равни права (по 1/4).

Ищците са законни наследници от коляното на Д. А.ов М., като К. Д. М. е негова преживяла съпруга, а А. Д. М., М. Д. М. и Х. Д. М. – техни деца.

Безспорно е между страните, че процесния имот е бил собствен на общия наследодател А. М. С., който го е придобил въз основа на давностно владение, но не притежава титул за собственост. В този смисъл са показанията на всички разпитани по делото свидетели.

Индивидуализацията на делбения имот се установява от представената скица на поземлен имот с № 15-388336/10.03.2025 г., издадена от СГКК – Хасково, и тя е съответна на описанието на имота в исковата молба.

На 30.08.2011 г. наследниците от коляното на Д. А.ов М. – ищците, са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 131, том IV, рег. № 4815, дело № 571/2011 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, с който са признати за собственици на общо 1/4 ид. част от процесния имот, при следните права: 3/120 ид. части – за К. Д. М. и по 9/120 ид. части - за А. Д. М., М. Д. М. и Х.