Разпореждане № 65193 от 19.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 65193 гр. София, 19.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело № 20221110126204 по описа за 2022 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на *** ООД срещу Г. С. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 1872 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед, която ценна книга е издадена за обезпечаване на следните задължения по договор за паричен заем, а именно: 1000 лв., представляваща подлежаща на връщане заета сума и 178,64 лв., представляваща възнаградителна лихва, както и по договор за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг в размер на 693,36 лв.

Каузалният дълг се установява по несъмнен начин от представените към заявлението писмени доказателства, поради което и съдът е счел за излишно да дава указания на заявителя да излага твърдения за този факт.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за 1 изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът намира следното:

Доколкото и двата договора – този за заем и този за имуществено проучване и издаване на удостоверение, са обезпечени с процесния запис на заповед, а цената на тази услуга е посочена като обща дължима сума в договора за кредит и е платима на вноски заедно с останалите задължения по него, съдът намира, че макар и обективиран в отделен документ /написан на отделен лист хартия, отделно подписан от страните/ договорът за имуществено проучване и издаване на удостоверение за кредитен рейтинг е част от договора за потребителски кредит, поради което и уговорките в него следва да отговарят на императивните разпоредби на ЗПК. При извършване на тази преценка съдът намира, че клаузите, на които се основава вземането за възнаграждение за услугите в договора, са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Таксата за оценка на имуществото не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна.

Поради изложеното съдът приема, че каузалното задължение за таксата за услуга, за обезпечение на което е издадена ценната книга, не е възникнало. Следователно не се дължи плащането на тази сума и по менителничния ефект, издаден за обезпечаването на последното. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението от 19.5.2022 г. на *** срещу Г. С. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата над 1178,64 лв. до 1872,00 лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед от 24.11.2021 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3