Решение № 4406 от 10.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4406 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110140934 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявен от СТ. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: с. Д, ул."..." № 2, срещу Р С П, гр. П, бул."Ш С" № ..., отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на вземания за сумата 899,33 лева, главница за държавна такса по гр.д. № 17549/2010 г. по описа на РС- П и за сумата 5 левадържавна такса за издаване на изпълнителен лист, за която сума е издаден изпълнителен лист от 30.07.2012 г. по гр.дело № 17549/2010 г. на РС- П, принудително събирани в производството по изп. дело № 105/2020 г. на ЧСИ К П. Релевират се съображения, че претендираните суми са погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника е подал писмен отговор, в който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Направено е искане за привличане като ТЛП на ответника - НАП, като правният интерес произтича от възможността за ангажиране на имуществената отговорност на посоченото лице за причинените от него вреди в хода на изпълнителното производство, в случай че исковете бъдат уважени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене.

В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 30.07.2012 г. по гр. д. № 17549/2020 г. по описа на РС – П, въз основа на който е образувано изп. дело № 105/2020 г. на ЧСИ К П .

Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати сума в размер на 899,33 лева - присъдени разноски за държавна такса по гр.д. № 17549/2010 г. по описа на РС- П и сумата 5 лева- държавна такса за издаване на изпълнителен лист, за които е издаден изпълнителния лист от 30.07.2012 г. по гр. д. № по гр. д. № 17549/2020 г. по описа на РС – П.

1

В тежест на ищеца, съобразно твърдението му е да докаже факта на погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на производството по чл. 439 ГПК:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл. 439, ал. 2 ГПК, т. е. фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай това е производството по гр. д. № 17549/2020 г. по описа на РС – П на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010 г. по т. д. № 886/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК/.

В случая длъжникът - ищец твърди, че процесната сума, предмет на издадения изпълнителен лист е била погасена по давност при образуване на изп. дело № 105/2020 г. на ЧСИ К П. В тази връзка следва да се вземе предвид следното: съгласно нормата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Същевременно, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В настоящия случай, видно от представения изпълнителен лист, решение № 1565/12.04.2012 г. по гр. д. № 17549/2010 г. по описа на РС- П, с което е осъден ищеца по настоящия иск, е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Следователно и доколкото не са налице данни за датата на влизане на решението в сила, то съдът приема, че съобразно чл.

117, ал. 2 ЗЗД е започнала да тече погасителната давност за вземането от момента на издаването на изпълнителния лист въз основа на постановения съдебен акт по цитираното дело-30.07.2012 г. Самото издаване на изпълнителния лист на посочената дата не е прекъснало давността, доколкото безспорно установено в отношенията между страните е, че ответникът не е депозирал молба за издаване на ИЛ, а ИЛ е издаден служебно от съда, доколкото съдът е констатирал, че постановеното решение по гр. д. № 17549/2010 г. по описа на РС- П подлежи на изпълнение. До 13.07.2020 г., когато е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца е изминал период от повече от 5 години, поради което вземането, обективирано в издадения изпълнителен лист се е погасило по давност.

Ответникът не доказа в този период давността да е била спирана, поради което искът следва да бъде уважен.

По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 50 лева - заплатена държавна такса и 1, 41 лева - такса за банков превод или общо 51,41 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. П., предоставил на ищеца безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в 2 представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300 лв., определен по правилата на чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е проведено само едно открито съдебно заседание.

В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът не е признал иска така, както е предявен. В отговора на исковата молба не се изразява становище, още по-малко признание относно наведените в исковата молба твърденията на ищеца.

При тези мотиви, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от СТ. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: с. Д, ул."..." № 2, срещу Р С П, гр. П, бул."Ш С" № ..., иск с правно основание 439, ал.1 ГПК, че Р С П няма право на принудително изпълнение за сумата от 899,33 лева, главница за държавна такса по гр.д. № 17549/2010 г. по описа на РС- П и за сумата 5 левадържавна такса за издаване на изпълнителен лист, за която сума е издаден изпълнителен лист от 30.07.2012 г. по гр.дело № 17549/2010 г. на РС- П, принудително събирани в производството по изп. дело № 105/2020 г. на ЧСИ К П.

ОСЪЖДА Р С П, гр. П, бул."Ш С" № ..., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Р. К. с ЕГН **********, с адрес: с. Д, ул."..." № 2, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 51,41 лева (петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) – разноски по делото.

ОСЪЖДА Р С П, гр. П, бул."Ш С" № ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ж. П., с адрес на дейността: гр. П, пл. „Съединение“ № 3, ет.4, офис 411, сумата от 300 лева възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3