Решение № 849 от 21.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. София, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДесиС.а Зисова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от ДесиС.а Зисова Гражданско дело № 20221100105117 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от О.Б.Б. АД , която е предявен срещу Д. Т. Г.а – Р. и С. Т. Г. иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на вземанe с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 67500 лв., представляваща част от предсрочно изискуема главница в общ размер на 787 177.08 лева по Договор за ипотечен кредит № IK08-00065/12.12.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от 14.04.2011 г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г., Анекс № 5 от 18.06.2012 г. и Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2022 г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай че кредитът не е предсрочно изискуем, претендира исковата сума с осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ. Ищецът претендира разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че между С. ЕАД, чиито универсален правоприемник е, и ответницата е сключен Договор за ипотечен кредит № IK08-00065 от 12.12.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от 14.04.2011 г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г. и Анекс № 5 от 18.06.2012 г. Банката е предоставила на кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 980000,00 лева, като кредитът е изцяло усвоен. С Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г. като съдлъжник по договора се е задължил ответникът С. Т. Г.. С Анекс № 4 от 14.03.2012 г. Банката се е съгласила да отпусне на длъжника допълнителна сума в размер на 32387,06 лева. Поради неиздължаване на месечните вноски както следва: частично вноската с падеж 18.12.2012 г. и изцяло следващите дължими вноски, с 1 уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение от 13.05.2016 г., връчено от нотариус на ответниците на 20.07.2016 г., при условията на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът поддържа, че в случай, че съдът не приеме описаното уведомяване на длъжника за достатъчно, че кредитът е направен предсрочно изискуем с исковата молба. Общо дължимата предсрочно изискуема главница е в размер на 787 177.08 лева, от която претендира с частичен иск сумата в размер на 67500 лв. С евентуално предявен осъдителен иск, в случай, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, претендира исковата сума като сбор от 17 бр. падежирали месечни погасителни вноски, както следва: с падеж 18.06.2017 г. в размер на 3791,13 лв., с падеж 18.07.2017 г. в размер на 3822,72 лв., с падеж 18.08.2017 г. в размер на 3854,58 лв., с падеж 18.09.2017 г. в размер на 3886,70 лв., с падеж 18.10.2017 г. в размер на 3919,09 лв., с падеж 18.11.2017 г. в размер на 3951,75 лв., с падеж 18.12.2017 г. в размер на 3984,68 лв., с падеж 18.01.2018 г. в размер на 4017,88 лв., с падеж 18.02.2018 г. в размер на 4051,37 лв., с падеж 18.03.2018 г. в размер на 4085,13 лв., с падеж 18.04.2018 г. в размер на 4119,17 лв., с падеж 18.05.2018 г. в размер на 4153,50 лв., с падеж 18.06.2018 г. в размер на 4188,11 лв., с падеж 18.07.2018 г. в размер на 4223,01 лв., с падеж 18.08.2018 г. в размер на 4258,20 лв., с падеж 18.09.2018 г. в размер на 4293,69 лв.; с падеж 18.10.2018 г. частично в размер на 2899,31 лв.

Ответниците оспорват иска. Не оспорват възникване на правоотношението по договора за банков кредит със съдържанието, посочено в исковата молба и наличието на задължение по главницата в твърдения размер, както и че с нотариална покана, връчена на 20.07.2016 г., са били уведомени, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер. Позовават се на изтекла погасителна давност за вземането, считано от датата, на която станало изискуемо – 20.07.2016 г., поради което считат, че искът следва да се отхвърли като неоснователен. Твърдят, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност, когато вземането е разсрочено на отделни погасителни вноски, е падежът на всяка вноска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че ищецът е универсален правоприемник на С. ЕАД. Това обстоятелство се установява и от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на С. ЕАД - на 05.02.2018 г. С. ЕАД се влива в О.Б.Б. АД и следователно, ищецът е носител на правата и задълженията на С. ЕАД, възникнали до датата на вливането.

От приложеното ч.гр.д. № 20221110102548 на СРС, 34-ти състав, се установява, че посоченото дело е образувано по заявление на Банката за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за процесната сума. Заявлението е изцяло уважено и заповедния съд е издал Заповед № 3740 за изпълнение на парично задължение въз основа на 2 документ и Изпълнителен лист № 2375 от 04.02.2022 г. На основание издадения изпълнителен лист Банката е образувала изпълнително дело срещу длъжника и на 17.03.2022 г. частният съдебен изпълнител му е връчил на заповедта за незабавно изпълнение. На 07.04.2022 г. длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което, на осн. чл. 415 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за вземането си. Исковата молба е подадена в срок и по нея е образувано настоящото производство. Следователно, искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че е възникнало правоотношението по Договор за ипотечен кредит № IK08-00065/12.12.2008 г., по силата на който, С. ЕАД се е задължила да предостави на кредитополучателя Д. Т. Г.а – Р. заемна сума в размер на 980000 лв., а последната се е задължила да я върне съгласно сроковете и условията на договора за кредит. Прието е за безспорно, че договорената сума в размер на 980000 лв. е предоставена и усвоена от кредитополучателя. Следователно, кредиторът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума, а за кредитополучателят Д. Т. Г.а – Р. е възникнало задължението да я върне съгласно уговорените условия.

От писмените доказателства се установя, че договорът за ипотечен кредит е изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от 14.04.2011 г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г., Анекс № 5 от 18.06.2012 г. и Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г. С Анекс № 4 от 14.03.2012 г. страните са се договорили С. ЕАД да предостави на кредитополучателя допълнителна сума от 32387,06 лв., което обстоятелство е безспорно между страните. Следователно, кредиторът е изпълнил задължението си да предостави допълнителната заемна сума, а за кредитополучателя е възникнало задължение да я върне.

От писмените доказателства се установява, че с Договора за встъпване в дълг кредиторът и С. Т. Г. са постигнали съгласие ответникът да встъпи в задълженията на кредитополучателя по процесния Договор за кредит, в резултат на което двамата ответници са станали задължени към кредитора като солидарни длъжници (арг. чл. 101, изр. трето ЗЗД).

За безспорно установени в отношенията между страните са приети обстоятелствата, че след 18.12.2012 г. ответниците не са извършвали плащания на задълженията по Договора за кредит, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката с нотариална покана, връчена на ответниците на 20.07.2016 г., както и, че общият размерът на падежиралата и на предсрочно изискуема главница по договора е 787177,08 лева. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на посочената сума.

Основателно е възражението за погасяването на вземането по давност.

Установено е в практика на ВКС, че при разсрочването на едно парично 3 задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, вземането не се трансформира в периодично – такова с периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Поради това, при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост (вж. мотивите на Тълкувателно решение 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК). Следователно, в конкретния случай, пет годишната давност е започнала да тече на 20.07.2016 г., когато чрез достигане на изявлението на банката до ответниците е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 19.01.2022 г., предвиденият в закона (чл. 110 ЗЗД) срок, с който вземането се погасява, е изтекъл. Ето защо съдът приема възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност за основателно, съответно – предявеният установителен иск следва да се отхвърли.

Съдът не следва да се произнася по евентуално предявения осъдителен иск. Предпоставка за разглеждане на същия, така както ищецът е посочил (съобразно диспозитивното начало в процеса), е извод на съда, че предсрочната изискуемост, обявена с нотариална покана, връчена на ответниците на 20.07.2016 г., не е настъпила. По делото е безспорно – и по силата на признание от страна на ответниците, че посочената нотариална покана, връчена по реда на чл.47 ГПК, е достигнала до тях. Ето защо и с оглед извода, че предсрочна изискуемост е настъпила на 20.07.2016 г., не се е сбъднала процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния осъдителен иск, основан на твърдение, че предсрочната изискуемост се обявява с исковата молба.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците.

Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответниците, тъй като същото е в рамките на предвидения по закон минимум. На ответниците следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв.

По изложените съображения Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Б.Б. АД, ЕИК ****, срещу Д. Т. Г.а – Р. , ЕГН:**********, и С. Т. Г. , ЕГН:**********, установителен иск с правно 4 основание чл. 422 ГПКиск с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на вземанe с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 67500 лв., представляваща част от предсрочно изискуема главница в общ размер на 787 177.08 лева по Договор за ипотечен кредит № IK0800065/12.12.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 09.11.2009 г., Анекс № 2 от 14.04.2011 г., Анекс № 3 от 14.09.2011 г., Анекс № 4 от 14.03.2012 г., Анекс № 5 от 18.06.2012 г. и Договор за встъпване в дълг от 14.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 3740 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по заповед за незабавно изпълнение ч.гр.д. № 20221110102548, на СРС, 34-ти състав.

ОСЪЖДА О.Б.Б. АД, ЕИК ****, да заплати на Д. Т. Г.а – Р. , ЕГН:**********, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 2500 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5