Решение № 7481 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7481 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100507306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4245/12.03.2025г. по гр.д. № 69173 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 113-ти състав на е признато за незаконно и отменено на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ уволнението на Б. Л. В., ЕГН ********** , извършено със Заповед за прекратяване № 52/09.10.2024г . на „Алфа Сот България“ООД, Б. Л. В., ЕГН ********** е възстановен на основание на чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“ при Алфа Сот България“ООД, ЕИК 204205517, като Алфа Сот България“ООД, ЕИК 204205517 е осъдено да заплати на Б. Л. В., ЕГН ********** на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ сумата от 5698,60лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.10.2024г. до 09.04.2025г. ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 984, 92лв. представляващи съдебни разноски, Алфа Сот България“ООД, ЕИК 204205517 е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 1 и ал 6 от ГПК сумата от 577,89лв., представляващи 1 държавна такса и разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 5698,60лв. до предявен размер от 6000,12лв. и Б. Л. В. е осъден да заплати на Алфа Сот България“ООД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на 15,07лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 103224/24.03.2025г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Алфа Сот България“ООД, ЕИК 204205517 в частта, в която искове са уважени.

Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на закона, необосновано. Посочило е, че с разпоредбата на чл.

192, ал. 4 от КТ била изрично уредена възможността за делегиране на дисциплинарна власт. Уволнителната заповед била подписана от А.К., който бил упълномощен от управителя за сключва и да изменя трудови договори по чл. 62, ал. 4 от КТ, уведомление за промяна на работодателя, както и всякакви други изрично непосочени документи, свързани с дейността на дружеството.

Това било посочено в т. 7 от приетото по делото пълномощно. Текстът „всякакви други непосочени документи, свързани с дейността на дружеството“ бил непосредствено след предоставените правомощия във връзка с трудовите правоотношения. Районният съд не съобразил това обстоятелството при обсъждане на т. 7 и т.10 от пълномощното. Разпоредбите на доброволното представителство по ЗЗД намирали съответно приложение за делегиране на работодателската власт, в този смисъл било и ТР № 6/11.01.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС. Уволнителната заповед била мотивирана, конкретна за нарушението, връчена била на работника. На работника била връчена и заповедта за преместване на друг обект, последното се установявало и от твърденията в исковата молба, че ищецът връчил на прекия си ръководител болничен лист а ръководителят му казал, че ищецът вече няма да работи на този обект. Установено било че работодателят получил множество оплаквания от поведението на ищеца, както и за опита му да саботира охраната на сградата. Представител на КНСБ изрично посочил на работодателя, че не желае ищецът да охранява сградата на КНСБ и работодателят следвало да премести ищеца на друг обект. Вместо да получи графика за новия обект ищецът отказал да го направи и представил болничен лист. Ищецът не се явил на работа в периода, посочен в уволнителната заповед, в телефонен разговор с прекия си ръководител заявил, че няма болничен лист, няма да работи на друг обект и му е безразлично как ще се 2 прекрати договора. Искането за обяснения било изпратено по пощата, но пратката била върната като непотърсена. Нарушението било тежко и съответствало на наказанието. Претендирал е разноски.

Възизваемият-ищец Б. Л. В., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението било правилно. Разрешенията в соченото от въззивника тълкувателно решение не били приложими в случая, защото те не били по отношение на дисциплинарните уволнения.

Уволнителната заповед не сочела кой я е издал, нямало пълномощно за прекратяване на трудови договори, нито че издателят й попада сред лицата по чл. 192, ал.1 от КТ вр. с § 1, т. 5 от ДР на КТ. Приетото пълномощно не сочело права за сключване и изменение на трудови договори , то само давало правомощие за подаване на уведомления за сключени трудови договори.

Текст на т. 7 от пълномощното непосредствено след „всякакви други изрично непосочени документи, свързани с дейността“ продължавал с „ и счетоводната отчетност…данъчни и осигурителни задължения“. Така това пълномощно предоставяла права за съставяне и подаване на заявления , документи пред конкретно посочени органи, но не и да сключва, прекратява трудови договори и да ангажира дисциплинарна отговорност на работници. Текст на т. 10 от пълномощното касаело търговски договори и не можело да се приеме, че включва делегиране на работодателска власт. Твърденията за жалби и сигнали срещу работата на ищеца били неотносими, защото уволнителната заповед не сочела такова нарушение. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 373528/20.11.2024г. на Б. Л. В., ЕГН ********** срещу Алфа Сот

България“ООД, ЕИК 204205517, с която е поискал от съда на основание на (чл. 344, ал.1, т.1,т.2, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със заповед № 52/09.10.2024г., да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“ при Алфа Сот България“ООД и да осъди ответника да му заплати сумата от 6000,12лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2024г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.10.2024г. до 3

09.04.2025г. Навел е твърдения, че уволнението е извършено със заповед , която не сочи автора й и не установява, че е издадена от работодателя, посоченият от работодателя като автор на същата А.К., нямал компетентност за издаването й, не бил извършил нарушенията за които е уволнен, не му били поискани обяснения за неявяването на работа . Работното му място било на пл. Македония“ № 1, до 02.09.20224г. ползвал платен годишен отпуск, от 03.09.2024г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и представил болничен лист за същото на прекия си ръководител. Последният му заявил, че ищецът вече няма да работи на този обект и на 14.09.2024г. ищецът не бил допуснат до работното си място, не бил включен и в графика за дежурство след тази дата. При направена справка в НАП установил, че договорът му е прекратен на 09.10.2024г. на основание на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, но не бил подавал молба за същото, от счетоводството тогава му изпратили молба с която предлага или се съгласява за прекратяване на договора по взаимно съгласие. На 17.10.2024г. се срещнал с прекия си ръководител, който тогава му предоставил уволнителната заповед № 52/09.10.2024, записаното в нея включително че са му искани обяснения не било вярно. Последното получено възнаграждение било 1000,02лв., останал без работа след уволнението .

Дружеството не било еднолично, представител му бил управителят, последният не бил упълномощил К. да прекратява трудови договори.

Претендирал е разноски.

Ответникът Алфа Сот България“ООД, ЕИК 204205517 е оспорил исковете. Навел е твърдения, че уволнението е законно . Посочил е, че поради множество получени оплаквания от работата на ищеца прекият ръководител на ищеца го уведомил, че след като ищецът се върне от платения си годишен отпуск ще бъде преместен да охранява друг обект и му предоставил допълнително споразумение от 14.08.2024г. за същото, ищецът отрекъл верността на подадените оплаквания и заявил, че няма да работи другаде, но ще си помисли по време на отпуската, така и не подписал допълнителното споразумение. На 03.09.2024г. ищецът представил болничен лист за 10 дни, отказал да се премести на друг обект и да получи график за него. На 14.09.2024г. ищецът трябвало да се яви на новия обект, но не се явил на работа нито на този обект нито на предишния обект, в телефонен разговор с прекия ръководител заявил, че няма болничен лист, няма да охранява други обекти и му е безразлично как ще бъде прекратено трудовото правоотношение. не се 4 явил на новия обект. До 27.09.2024г. ищецът не се явил на работа, изпратили искане за обяснения по пощата, но пратката се върнала непотърсена, на 17.10.2024г. на ищеца била връчена уволнителната заповед № 52/09.10.2024г. , която ищецът отказал да получи Уволнителната заповед била подписана от А.К., който бил едноличен собственик на капитала на дружеството и пълномощник на управителя. Наложеното наказание съответствало на тежестта на нарушението. Допуснали техническа грешка в писмото до НАП за основанието за прекратяване на договора с ищеца. Претендирало е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните носещ подпис за тях писмен трудов договор № 63/14.12.2020г., съгласно който Б. Л. В. се е съгласил да работи при „Алфа Сот България“ООД като охранител – физическа охрана при пълно работно време и основно възнаграждение от 610лв. с място на работа „Алфа Сот България“ООД.

Приета е справка от НАП, съгласно която към 18.06.2025г. по партида на ищеца няма записвания за трудов договор след 09.10.2024г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че последният пълен отработен месец на ищеца при ответника преди уволнението е юли 2024г., брутното му трудово възнаграждение за този месец е 949,79лв. Възнаграждението за нощен труд не било включено в базата за изчисление на обезщетението по чл. 225 от КТ.

Приета е Заповед № 52/09.10.2024г. , съгласно която на основание на чл.

330, ал.2, т. 6 от КТ вр с чл. 190,ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните считано от 09.10.2024г. поради неявяване на ищеца на работа от 14.09.2024г. до 09.10.2024г. В заповедта е посочено, че писмени обяснения са поискани с писмо с обратна разписка, но ищецът не пожелал да получи пратката и не дал обяснения, при телефонни разговори с прекия си ръководител заявил, че няма да идва на работа и няма да дава обяснения. На лицевата страна на заповедта е изписан текст „връчена на 17.10.2024г. … отказва да подпише, получил е заповедта на ръка“ са изписани имена на Л.П. и на П.Л. положили подпис за същото като свидетели.

Приета е пълномощно с нотариално заверени подписи , удостоверяването на които е извършено на 25.04.2024г. от нотариус И.П., рег. № 620 на Нот.К., съгласно което П.Т. като управител на Алфа Сот България“ ООД е 5 упълномощил А.Г. К.да представлява дружеството пред държавни и общински органи, областни управи и други административни инстанции във връзка с дейността на дружеството; да извършва конкретни действия във връзка с дейността на дружеството, открива, закпива банкови сметки и се разпорежда с наличносттите , внася суми, подава искания, приема документи касаещи счетоводна отчетност, данъчна регистрация, митнически и данъчни служби, АВписвания, банки . В т. 7 от пълномощното е посочено право да подписва и приема заявления и актове по ЗДДС; да подписва месечни отчети по ЗДДС, годишни данъчни декларации, справки по ЗДДС, документи и данни по ЗДДФЛ, ДКПО, по Интрастат, , такива свързани със задължителното осигуряване, искания за достъп до данъчна и осигурителна информация; уведомления за сключване или изменение на трудови договори по чл. 62, ал. 4 от КТ и уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал.1 от КТ; всякакви други изрично непосочени документи, свързани с дейността и счетоводната отчетност на дружеството и с неговите данъчни и осигурителни задължения. В т. 10 от пълномощното е посочено право на пълномощника да представлява дружеството пред ФЛ и ЮЛ в България с цел сключване, изпълнение, плащане и прекратяване на търговски договори с тези лица, като води преговори, подписва договори и анекси за изменение, допълнение или прекратяване, включително и предварителни договори за продажба на недвижими имоти от и за дружеството.

Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e092c7c7-d7a0-45ed-8721-62103173c6aa