Решение № 407 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000501091 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на КОНПИ против Решение №261332/04.12.2023г. по гр.д.№12040/2015г. по описа на СГС, с което е отхвърлен иск по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) срещу Х. Д. Б., М. Д.

– Б. и И. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 980 475, 99лв., включващо недвижим имот, лек автомобил, парични суми, представляващи равностойност на отчуждено имущество и парични суми в банкови сметки. Заявено е искане то да бъде отменено, по подробните съображения, изложени в нея и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.

Развити са оплаквания, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е допусната поисканата от Комисията СИЕ, поради което тя е поставена в невъзможност да докаже твърдяното несъответствие между доходите и имуществото на проверяваните лица.

На следващо място се поддържа, че неправилно съдът е приел, че не е установена връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, респ. че липсва престъпно поведение, годно да генерира имущество. Комисията е изложила доводи за това, че производството по гражданска конфискация по приложимия в казуса закон не зависи от развитието на наказателното производство. Счита, че престъпната дейност е само повод за образуване на проверката и изхода от наказателното 1 производство няма значение за изхода на производството по отнемане.

Формулирано е възражение, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и не е посочил защо кредитира част от тях, а други не. Ето защо във ВЖ са обсъдени извлечения от международната Swift система за преводи и извлечения от сметки на ответника Г., открити в „Капитал Банка“ АД гр. Скопие, Република Северна Македония.

Отговор на ВЖ е депозиран от Х. Б. лично и в качеството му на адвокат – пълномощник на ответниците М. Д. – Б. и И. Г., в който моли въззивният съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на СГС. Застъпва, че то е законосъобразно, правилно и обосновано. Сочи, че при постановяването му съдът се е съобразил с най – новата съдебна практика в ТР на ОСГК на ВКС от 18.05.2023г. по тълк.д. №4/2021г. Изложени са доводи за недоказаност на твърденията на КОНПИ за наличие на предпоставките на чл.67 от ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане от ответниците на имуществото, предмет на настоящото производство.

Страните претендират разноски за производството.

В настоящата инстанция са приобщени нови писмени доказателства.

Подадена е и ЧЖ с вх. №2706/05.03.2024г. от КОНПИ срещу Определение №261024/07.02.2024г. по гр.д. №12040/2015г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и отговор на същата от ответниците в производството.

Въззивният състав намира, че фактическата обстановка в спора е правилно установена и изцяло споделя констатациите за фактите и обстоятелствата, направени от Софийския градски съд, които са както следва :

Не е спорно и от доказателствата се установява, че Х. Д. Б. и М. И. Д. – Б. са съпрузи, а И. И. Г. е син на последната.

Видно е от решение №119/16.04.2015г. на КПКОНПИ, че е образувано производство по ЗОПДНПИ(отм.) срещу Х. Д. Б. по повод уведомление на СГП от 15.11.2013г. за привличането му в качеството на обвиняем по ДП №411/2013г. по описа на отдел „Следствен“ при същата, пр.пр. №4-2172/2014г. по описа на СГП за две деяние, едното съставляващо престъпление по чл. 313, ал.1 от НК (че е затаил истина в декларация от 25.03.2013г., че притежава парични суми в щатски долари и евро в банкови сметки в Швейцария), а другото по чл. 253, ал.1,вр. чл. 26, ал.1 от НК(пране на пари за извършени на 13.12.2012г. и 21.02.2013г. банкови преводи от банкова сметка на Х. Б. в Швейцария на И. Г. по сметка в Македония, с парични средства, за които се знае или се предполага, че са придобити чрез престъпление). Със същото е прието и да се внесе искане в СГС за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията срещу Х. Д. Б., М. И. Д. – Б. и И. И. Г., чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху недвижим имот и запор на вземане и на банкови сметки на проверяваните лица.

Административната фаза на производството пред КОНПИ е приключила с решение №414 от 18.09.2015г. за внасяне на искане в СГС за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от проверяваните 2 лица общо на стойност 1 980 475, 99лв.

С постановление за отделяне на материали от 05.03.2015 г. на прокурор при СГП, постановено по горепосоченото досъдебно производство, са отделени в две отделни производство съответни материали, с оглед етапа на който се намира разследването по всяко от престъпленията и са продължили самостоятелно.

Издадено е постановление от 03.02.2016г. на прокурор при СГП, с което е прекратено наказателното производство по пр.пр. 5113/2015 г. по описа на СГП, ДП №111/2015 г. по описа на C O при СГП, образувано по отделени материали от ДП №411/2013г. по описа на отдел „Следствен“ при СГС срещу Х. Д. Б. и И. И. Г. за престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за извършени на 13.12.2012 г. и 21.02.2013 г. банкови преводи от сметка на Х. Б. в банка в Швейцария на И. Г. по сметка в Македония, с парични средства, за които се знае или се предполага, че са придобити чрез престъпление. Със същото постановление е прекратено наказателното производство по горната прокурорска преписка в частта й срещу И. Г. за престъпление по чл. 255 от НК, както и за престъпление по чл. 251 от НК.

По отношения на другата част от ДП №411/2013г. по описа на отдел „Следствен“ при СГС се е развило съдебно производство, приключило с присъда №313 от 01.12.2015 г. по НОХД № 2969/2015 г. на СГС, с която Х. Д.

Б. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НК, за престъпление по чл. 251, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. С решение № 291 от 07.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 158/2016 г. на CAC, е потвърдена изцяло присъдата от 01.12.2015 г. на СГС по НОХД № 2969/2015 г., а с решение № 278 от 20.12.2016 г., постановено по нак. дело № 1055/2016 г. по описа на ВКС, III Н.О., е оставено в сила решение № 291 от 07.07.2016 г., постановено по ВНОХД № 158/2016 г. на CAC, НО, I състав.

Едно от фактическите основания за оправдаването на двамата подсъдими е, че липсват събрани непосредствено чрез надлежните швейцарски власти данни за номера на сметките в Швейцария, за лицата открили сметките, за датата на откриването и лицата, които имат право да оперират по сметките, за извършените операции и начин на нареждане на операциите, данни за наредители и бенефициенти, основания за операциите, както и първични документи, с които са извършвани операциите, спесимени от подписите, банкови договори, документи или извлечения от счетоводните книги на банката в Швейцария и др.

Видно е от материалите по изпълнената правна помощ от Република Македония за извършване на проверка в „Капитал Банка“ АД – Скопие по отношение на лицата Х. Д. Б. и И. Г. към 2014г., че последният притежава четири банкови сметки в нея, като по евровата такава съществуват данни в системата SWIFT за входящ превод на стойност 82 515, 39 евро от 12.12.2012г. и за входящ превод на стойност 34 676, 80 евро от 20.02.2013г. от банкова сметка в Швейцария с наредител физическото лице Х. Д. Б.. Приложени са копия от разпечатки на файлове със SWIFT данните за преводи от 12.12.2012г. и 20.02.2013.

3

Известно е, че SWIFT е една от най-големите мрежи за междубанкови и финансови комуникации. Tя обработва заявки за плащания и съобщения между голям брой финансови институции по целия свят, а не реализира самите банкови преводи. Поради това съобщения от SWIFT не доказват при условията на пълно и главно доказване за целите на съдебно производство, извършването на такива преводи.

В обобщение следва, че от фактическа страна, не са установени в наказателното производство твърденията на Комисията, че Х. Б. е имал банкови сметки в швейцарската банка Kredit „Suisse“ SA, понастоящем с название KBL, Switzerland Ltd, Geneva и че от тях е извършил банкови преводи в търговска банка в Р Македония. За тези обстоятелства не са налице доказателства и в настоящото гражданско производство, въпреки реализираните от съда опити да ги установи, поради неоказаното съдействие от Конфедерация Швейцария. Както вече беше посочено, в хода на наказателните производства срещу Б. и Г. тези обстоятелства не са установени с акт по чл. 300 от ГПК, който да е задължителен за гражданския съд. Ето защо следва да се приемат за недоказани от Комисията, върху която пада тежестта за доказване на същите.

Ответниците не оспорват, че са придобили недвижимите имоти и движимите вещи – МПС – та, предмет на проверката, което се установява и от писмените доказателства.

Ответницата М. И. Д. – Б. е купила от П. и П. П. на 20.06.2005г. с нот.акт №168, т. II, рег.№5736, дело №337/2005г. на нотариус с район на действие СРС недвижим имот, представляващ незастроен УПИ XVII-15, кв.16 по плана на „Трета извънградска част“ на гр. София за сумата от 145 000лв. В него е построена от ответниците Б.и еднофамилна жилищна сграда на два етажа със сутерен въз основа на Разрешение за строеж №136 от 06.10.2006г.

Строителството е реализирано от търговско дружество по договор за строителство с ответниците Б.и, които са приели работата и са заплатили извършени СМР в размер на 32 734, 44лв.(без ДДС) по фактура, издадена от изпълнителя на 14.10.2008г. За същата сграда е издадено разрешение за ползване и е въведена в експлоатация.

Според заключението на техническата експертиза пазарната стойност на УПИ XVII-15, кв.16 по плана на „Трета извънградска част“ на гр. София към датата на придобиването му – 20.06.2005г. е 749 400лв., а на сградата, находяща се в него с административен адрес - гр. София, ул. „***" № * към м.

06. 2018г. е 427 460 лв. Изслушана е и е приета повторна съдебно-оценителна експертиза, съгласно която пазарната стойност само на жилищната сграда към момента на изготвянето й възлиза на 1 038 267 лв.

С нот.акт №169, т. IV, рег.№11677, д.№707/2004г. на нотариус с район на действие СРС ответникът И. Г. е дарил на майка си М. И. Д. – Б. 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, заедно с УПИ XVIII-16, кв.16 по плана на „Трета извънградска част“ на гр. София , в който е построена.

Видно е от договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в 4 нот.акт №37, т. III, рег. №3216, д.№400/2006г. на нотариус с район на действие СРС, че с недвижим имот ответниците Б.и са обезпечили предоставен им кредит в размер на 150 000 евро от ТБ“Алианц България“ АД, а от отбелязване на заличаването на същата се установява, че са го погасили към 14.09.2010г.

Заключенията на съдебно - оценителните автотехнически експертизи определят пазарната стойност на джип „Дайхатсу Териос“ peг. № ******** към датата на придобиването му(06.04.2007г.) на 32 450лв, а към дата 23.09.2015 г. на 10 912 лв., а на лекия автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ’', peг.

№ ******** към датата на придобиването му 15 610лв., а към датата на отчуждаването му(08.11.2006 г.) на 13 618 лв.

Не са спорни и обстоятелствата, че ответниците са се разпоредили възмездно с акциите си в дружествата „Солар проджектс“ АД и „Инниммо солар“ ЕАД.

От приетите във въззивното производство писмени доказателства се установява, че с Решение №1148/24.09.2015г. на директора на Дирекция ОДОП София е изменен Ревизионен акт от 24.06.2015г. на инспектор по приходите в ТД на НАП София относно дължим ДДФЛ за 2008г., като в останалата му част ревизионният акт е потвърден. Последният е издаден по възложена ревизия на ответника Х. Б. за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2013г. и с него са определени за дължими от проверяването лице данъчни задължения по ЗДДФЛ.