Решение № 34 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002900043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерджи Маркет“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 263 от 03.07.2023 г. по в. т. д.

№ 86/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 260100 от 05.09.2022 г. по т. д. № 82/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора . С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор против „Ритъм-4-ТБ“ ООД иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 191 400 лв., представляваща неустойка по т.14 от Договор № R1 от 26.11.2019г. за неприета електрическа енергия за периода от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилност на извода за недължимост на претендираната неустойка. Касаторът се позовава 1 на допуснати от въззивния съд нарушения на: - чл.2 и чл.6 ГПК, изразяващо се в това, че без да е поддържано твърдение или възражение от страна на ответника, че страните по договора са определили Българската търговскопромишлена палата /БТПП/ за трето лице по смисъла на чл.299 ТЗ, което да определи налице ли е непреодолима сила, решаващият състав е разгледал предявения иск като втора първа инстанция именно на това основание; - чл.12, чл.235, ал.2 и ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК, доколкото не са обсъдени всички доводи във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение относно: - липсата на доказателства, че за процесния период е налице намалено търсене на електрическа енергия от страна на клиенти на „Ритъм-4ТБ“ с 50% поради пандемията, свързана с COVID - 19; - опровергаване верността и на двата сертификата за форсмажор; - установеното по делото, че за процесния период не само не е налице намалено търсене на ел.енергия от страна на клиенти на ответното дружество с 50%, а е налице увеличение спрямо предепидемиологичния период. Възразява се срещу извода на въззивния съд, че не е налице оспорване по смисъла на чл. 193, ал.3 ГПК на сертификатите за форсмажор. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано с неправилно прилагане разпоредбите на чл.299, ал.1 ТЗ и чл.20 ЗЗД при формиране на извода, че страните по договора са посочили БТПП за трето лице по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ, което да определи кога е налице форсмажор. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Ритъм-4-ТБ“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

С Определение № 1963 от 11.07.2024г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Енерджи 2

Маркет“ АД срещу „Ритъм-4-ТБ“ ООД иск по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за приемане на количества електрическа енергия за периода от 20.03.- до 13.03.2020г. По съображения, че ответникът не отговаря за неизпълнението на договорните си задължения на основание чл.306 ТЗ, а именно непреодолима сила поради пандемията от COVID – 19, искът е отхвърлен като неоснователен.

За да потвърди обжалваното от ищеца решение, Апелативен съд – Пловдив е установил, че между лицензираните търговци на електрическа енергия „Енерджи Маркет“ АД и „Ритъм-4-ТБ“ ООД е бил сключен Договор № R1 от 26.11.2019г. за доставка на електроенергия за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., по който договор ищецът „Енерджи Маркет“ АД е имал качеството на продавач, а ответникът „Ритъм-4-ТБ“ ООД - на купувач. За безспорен е приет фактът, че в процесния период от 20.03.2020г. до 13.05.

2020г. продавачът е имал готовност да достави на купувача общо 6 600 МВтч електрическа енергия, като е издал и регистрирал до Оператора на пазара необходимите графици на доставка; за същия период купувачът не е издал и регистрирал необходимите за приемане на доставката графици, с оглед на което продавачът твърди, че за този период е налице неизпълнение на прием по чл.14, ал.1 от сключения между тях договор, за което купувачът дължи неустойка в размер 25 % от стойността на неприетите количества електрическа енергия, определена в размер на 191 400 лв. По начина за определяне размера на неустойката е прието, че също не съществува спор.

Изложено е, че според ответника, търсената от него неустойка е недължима, с оглед настъпилата междувременно за периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. предвидената в чл.10, във вр. с чл.9 и чл.11 от договора непреодолима сила, поради което не е могъл да приеме предложените за доставка количества електрическа енергия и е следвало да бъде освободен от отговорност. В тази връзка, с отговора на исковата молба ответникът се бил позовал на въведеното със Заповед № 01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването извънредно положение с цел ограничаване на заразата от коронавирус, което довело до ограничаването и дори спирането на търговските и икономически дейности в сферата на производството и тази на услугите. Според ответника, въведените с извънредното положение мерки довели до рязко ограничение на потреблението на електроенергия сред клиентите му - „Каолин“ ЕАД, „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, „Е.

3

Миролио“ ЕАД, „Капитал Форт“ АД, „Рудметал“ АД, „Средна гора“ АД, „Кейби Груп“ АД и други, като самите те били в невъзможност да закупуват доставяната им електроенергия и предупредили доставчика си „Ритъм-4-ТБ“ ООД, че консумацията им на електроенергия е минимална и вероятно ще се наложи или да прекратят доставките или да заплащат друга, намалена цена.

Въззивният съд е установил, че в съответствие с чл. 11 от договора купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД е уведомил продавача „Енерджи Маркет“ АД за въведеното първоначално от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. извънредно положение, като предложил на основание чл.11 от сключения между тях договор и чл.306 ТЗ временно да бъде прекратено изпълнението му, считано от 17.03.2020г. до края на срока на въведеното извънредно положение; с последващо писмо от 18.03.2020г. на продавача било изпратено и предвиденото с чл.11 от договора Удостоверение от БТПП - „Сертификат за форсмажор № 010 от 17.03.2020г., въз основа на който продавачът бил уведомен, че от 0.00 ч. на 20.03.2020г. до 24.00ч. на 13. 04.2020г. действието на Договор № R1 от 26.11.2019г. временно се преустановява. Посочено е, че представеният по делото Сертификат № 010 от 17.03.2020 г. бил издаден на основание чл.9, т.6 от Устава на БТПП, съгласно който БТПП „издава и заверява свидетелства, удостоверения, сертификати и др. документи за наличие на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение или неточно изпълнение на договори“, като в издадения в конкретния случай сертификат било удостоверено, че дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 08.03.2020г. до 13.04.2020г. да изпълнява задълженията си, произтичащи от сключения с „Енерджи Маркет“ АД Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26. 11.2019 г. Въззивният съд е установил също така, че на 10.04.2020г., преди да е изтекъл срокът, посочен в издадения от БТПП Сертификат № 010 от 17.03.2020 г., „Ритъм-4ТБ“ ООД изпратил на продавача „Енерджи Маркет“ АД и писмо с изх. № 165 от 10.04.2020 г., придружено от нов, също издаден от БТПП Сертификат за форсмажор № 094 от 03.07.2020 г., продължаващ действието на предходно издадения Сертификат, в който било удостоверено, че поради удължения с Решение на Народното събрание срок на обявеното извънредно положение върху територията на страната „Ритъм-4-ТБ“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 14.04.2020г. до 13.05. 2020г. - края на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Република България, да 4 изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Енерджи Маркет“АД Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26.

11.2019 г.“ Въз основа на представените като доказателства по делото сертификати въззивната инстанция е установила, че процесният период от 20.03.2020г. до 13.05.2020г., за който ищецът е претендирал неустойка за „неизпълнение на прием“ по чл. 14 от договора, е бил изцяло обхванат от удостоверената от БТПП непреодолима сила и настъпилата въз основа на нея обективна невъзможност купувачът да изпълнява задълженията си по договора.

Относно правното значение на представените сертификати за форсмажор, Пловдивският апелативният съд е приел, че в съответствие с чл.11 от сключения между страните договор предвидените и съответно – издадени от БТПП сертификати не представляват неангажиращо мнение на трето лице относно факта дали е настъпила непреодолима сила по смисъла на чл.9 от същия договор, а компетентната оценка на конкретно посочена от тях институция и приетият от страните начин за установяване настъпването на обективна невъзможност за изпълнение на договора. Съдът е акцентирал на факта, че именно издадените от БТПП сертификати за форсмажор конкретизират наличието на предпоставките за настъпване на условията по чл.12 от договора - за освобождаване на купувача „Ритъм-4-ТБ“ ООД от задълженията му за приемане и плащане на електроенергия за периода от 20.

03.2020г. до 13.05.2020г., като по този начин отразеното в сертификатите е заместило алтернативното и непостигнато от страните съгласие по чл.11, изр.3-то от сключения между тях договор, предвиждащ, че следва или да се представи официално удостоверение от БТПП, доказващо наличието на непреодолима сила, или страните да договорят помежду си последиците от възникване на това събитие. По този начин, с представените от „Ритъм-4-ТБ“ издадени от БТПП два сертификата, уговорката по т.11 от сключения между страните договор е станала задължителна за тях по смисъла на чл.299, ал.1 ТЗ.

В случая, според решаващия съд, не се касае за оспорване истинността на частен документ, съгласно чл.193, ал.3, изр.2-ро ГПК, а за постигнато съгласие за начина, по който да бъде удостоверявано наличието на условията по чл.10, във вр. с чл.9 и чл.11 от договора - за освобождаване на всяка от страните от задълженията й за доставка, съответно за приемане на договорената електроенергия. Прието е, че в конкретната хипотеза договореното между 5 страните отговаря на ясно посочените три материални изисквания на чл.299, ал.1 ТЗ, поради което за процесния период дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД е било в обективна невъзможност да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Енерджи Маркет“ АД Договор № R1 от 26.11.2019г.

Изложено е също така, че в хипотезата, при която страните са се съгласили, да предоставят на БТПП мандат за определяне на условията за освобождаване от отговорност на всяка от тях при наличие на предпоставките по чл.9 от договора, то този мандат, според съда, е ограничен единствено от изискванията по чл.299, ал.1 ТЗ. В тази връзка е прието, че щом официално издаденият от БТПП сертификат за форсмажор по чл.11 от договора отговаря на изискванията на закона и щом в договора липсват каквито и да било други правни или фактически условия за издаването му, същият не може да бъде оспорван под предлог, че съдържанието му не отчита фактори, според които предпоставките за наличие на събитие, отговарящо на квалификацията за непреодолима сила, са ненастъпили. Доколкото по делото е бил доказан фактът, че купувачът „Ритъм-4-ТБ“ ООД не е бил страна, която за посочения период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. е отговорна за настъпването на непреодолима сила в договорните отношения с „Енерджи Маркет“ АД, въззивният съд е достигнал до извода, че за този период „Ритъм-4-ТБ“ ООД не носи отговорност за неизпълнение на задължението си за прием по чл.14 от сключения между страните Договор за доставка на електроенергия № R1 от 26.11.2019 г.