Решение № 839 от 05.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. Бургас, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120106238 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от *, действащо чрез пълномощника си адвокат Ц., против СТ. М. АРН. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1460/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 4044/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 33. 74 лв. – главница, представляваща неизплатена цена на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги № * от 25.06.2019 г., съгласно фактура от 10.08.2019 г. и 10.09.2021 г., сумата от 286. 51 лева - главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и сумата от 85. 80 левапредсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 08.06.2021 г. до окончателното им плащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между страните облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги № * от 25.06.2019 г., досежно мобилен номер * и договор за лизинг от 25.06.2019 г за лизинг на мобилен телефонен апарат Huawei P smart 2019 Dual Aurora Blue, съгласно уговорките по които са останали дължими търсените в настоящото 1 производство суми. Излагат се и подробни доводи в тази връзка, като се твърди, че фактура № 7291174674/10.07.2019 г. включвала задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 28.74 лв., ползвани услуги от 14.00 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от 55.58 лв. с ДДС, от която се търси 52.20 лева, поради приспадане на надвнесена сума от предходно плащане. Същата обаче не е включена в цената на иска, не е предмет и на издадената заповед за изпълнение и съответното не може да бъде предмет на заявения установителен иск. Друг е въпросът, че след като заповедното производство е оставено без движение ищецът е депозирал ново такова, с което е заявил, че не претендира сумата по тази фактура, поради плащането ѝ. Същото се отнася и по отношение на част от вземанията фактура № 7292403067/10.08.2019 г. на стойност от 54.26 лв., обективираща задължение за месечна абонамента такса от 19.16 лв., такса спиране в размер на 0. 75 лв., ползвани услуги от 21.73 лв. и 4.29 лв. – лизингова вноска, които суми били частично погасени, като останал дължим остатък от 6. 46 лева, включващ 2. 17 лв. – непогасен остатък за месечна абонаментна такса и лизингова вноска от 4. 29 лв. с ДДС. Предмет на претенцията е и фактура № 7293762253/10.09.2019 г., която включвала задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от 27.28 лв. с ДДС. Т.е. претенцията обхваща 33. 74 лв. – главница, представляваща неизплатена цена на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги № * от 25.06.2019 г., включва част от сумите по фактура от 10.08.2019 г. на обща стойност от 54. 26 лв., от която се търси дължим остатък в размер на 6.46 лв., и сумата по фактура № 7293762253/10.09.2019 г., включваща задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от 27.28 лв. с ДДС. Предмет на делото са и вземанията по фактура № 7296440158/10.11.2019 г. на стойност от 372.31 лв., обективираща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 286.51 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в размер на 85.80 лв.

Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал.

1 от ЗЗД.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника от назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат К., с който се изразява становище за неоснователност на исковете, поради което и същите следвало да бъдат отхвърлени. Излагат се доводи за наличието на неравноправни клаузи в двата договора. Оспорват се и представените по делото фактури и справки – извлечения, доколкото не били получени от ответника и поради това, че не били основание за установяване дължимостта на сумите, с оглед естеството им на частен свидетелстващ документ. Депозира се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца в заповедното и в 2 настоящото производство.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника уточнява оспорването на фактурите, като заявява, че не оспорва тяхното осчетоводяване от мобилния оператор, а обстоятелството, че липсват данни за уведомяване на абоната за същите, при което като последица се налагал извода за недължимостта на сумите по фактурите.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 4044/2021 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто производство.

Съществувалото между страните облигационни отношения се установява от сключения между тях договор за мобилни услуги от 25.06.2019 г., досежно мобилен номер * и договор за лизинг от 25.06.2019 г за лизинг на мобилен телефонен апарат Huawei P smart 2019 Dual Aurora Blue. С договора за мобилни услуги на ответника е предоставено ползването на мобилен номер * за срок от 24 месеца, при промоционална месечна такса от 22. 99 лв. На същата дата страните са сключили и договор за лизинг досежно мобилен телефонен апарат Huawei P smart 2019 Dual Aurora Blue, като съгласно уговорките по договора и погасителния план, обективиран в него, същото е следвало да бъде изплатено на 24 месечни вноски, първа вноска в размер на 239. 99 лв. с ДДС и още 23 месени вноски от по 4. 29 лв.

Представени по делото са и отделните месечни фактурите, обективиращи задължения въз основа на горепосочените договори, като от някой от тях са заявени частични плащания. В крайна сметка се търси 33. 74 лв. – главница, представляваща неизплатена цена на предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги, включваща 6. 46 лева, включващ 2. 17 лв. – непогасен остатък за месечна абонаментна такса и лизингова вноска от 4. 29 лв. с ДДС, обективирани във фактура № 7292403067/10.08.2019 г. Търсят се и вземанията по фактура № 7293762253/10.09.2019 г., която включвала задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 19.16 лв.

3 и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от 27.28 лв. с ДДС. Т.е. претенцията обхваща 33. 74 лв. – главница, част от сумите по фактура от 10.08.2019 г. на обща стойност от 54. 26 лв., от която се търси дължим остатък в размер на 6.46 лв., и сумата по фактура № 7293762253/10.09.2019 г., включваща задължение за плащане на месечна абонаментна такса от 19.16 лв. и лизингова вноска от 4.29 лв. или общо сумата от 27.28 лв. с ДДС. Съгласно фактура № 7296440158/10.11.2019 г. на стойност от 372.31 лв., обективираща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 286.51 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство в размер на 85.80 лв.

При това съдът намира, че съобразно уговорките между страните по горните договори и ползваните услуги по тях е останала дължима търсената в настоящото производство главница, формирана по гореописания начин, като частични вземания по тези две фактури. По отношение на доводите за липсата на уведомяването на същите следва да се отбележи, че с договора ответникът сам се е отказал да получава хартиена фактура и детайлизирана сметка, при което и съгласно уговорките по същия е поел задължението сам да се информира за същите /ако желае/, чрез осигурен му електронен достъп в портал MyTelenor.

По отношение на неустойките:

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване е уредено в договора за мобилни услуги от 25.06.2019 г. букви „а“ и „б“. Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с него, последният дължи, според буква (а) - неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки, 4 размерът им възлиза на 286. 51 лева. Сумата представлява сбор от три месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 26. 66 лв. всяка), а именно 79. 98 лева, 20. 56 лева – добавена част от стойността на отстъпките от месечния абонамент, ведно с добавената разлика в размер на 185. 97 лева между стандартната цена на Huawei P smart 2019 Dual Aurora Blue в брой, без абонамент, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от длъжника при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги.

В приложимите Общи условия обаче и по-конкретно в т. 19б, б. „в“ предвиждат, че доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Т.е. основание за валидно възникване на правото да се претендира плащането на неустойка е прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения, което обаче доколко липсва уговорен специален ред или форма, се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото липсват данни, а и твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за прекратяването на договора респ. то да е получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди изтичане на срока му. А само предсрочното негово прекратяване води до възникване на уговорените между страните компенсаторни неустойки. Макар подаването на заявление по чл. 410 ГПК /08.06.2021г./ да предшества крайния срок на договора за мобилни услуги /25.06.2021 г./, доколкото то има за свой адресат съда и предвид едностранният характер на заповедното производство, същото не може да се разглежда като отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните.