Решение № 796 от 20.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20231100900156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 6525 от 24.01.2023 г. подадена от Л. Н. Г., с ЕГН **********, срещу „Г.Т.“ ООД, с ЕИК ****, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение взето на заседание на Общото събрание на „Г.Т.“ ООД, с ЕИК **** състояло се на 25.11.2022 г. при съдържание да се търси отговорност на Л. Н. Г. в качеството й на управител на „Г.Т.“ ООД.

Ищцата – Г. поддържа, че ответното търговско дружество е учредено под формата на ЕООД от нея, като тя изпълнява и функцията на негов законен представител. През 2021 г. то се преобразува в ООД, като са приети двама нови съдружника – Л.С. и С.Х..

Двамата биват избрани и за управители на дружеството. Считано от момента на преобразуване на ответника законното му представителство се осъществява /заедно и поотделно/ от трима управители – ищцата и двамата нови съдружника. В ресора на ищцата било да осъществява комуникация с държаните органи, както и с чуждестранните партньори доставчици на стоката – месо, както и осигуряване на вътрешни пазари за пласиране на закупената стока. Сочи се, че в края на 2021 г. се стигнало до влошаване на отношенията между ищцата и другите двама съдружника.

Опитите за доброволно уреждане на дружествените отношения между тях не завършили с благоприятен резултат. От другите двама съдружника бил направен опит за ограничаване дейността на ищцата, като управител в дружеството. Последвало насрочване и провеждане през м. 02 и 03.2022 г. на две общи събрания, като на второто от тях ищцата била освободена с незаконосъобразно решение, като управител на дружеството. По-късно през годината, а именно на 25.11.2022 г. също било насрочено за провеждане общо събрание на дружеството, като доколкото за него ищцата била поканена едва на 19.11.2022 г., то не било налице спазване на императивния срок разписан в чл. 139 ГПК за свикването му, което мотивирало ищцата да не посещава същото, в т.ч. за да си спести негативните изживявания от контакт с другите двама съдружника. Изтъква, че на 10.01.2023 г. й била връчена искова молба с ищец - „Г.Т.“ ООД, с която се ангажирала отговорността й на бивш управител на дружеството за заплащане на вреди по чл. 145 ТЗ. В съдържанието на тази искова 1 молба присъствало твърдение, че решението да се търси отговорност от бившия управител – Г. било взето от общото събрание на дружеството провело се на 25.11.2022 г. Именно това бил и момента, когато ищцата узнала за така взетото решение. Сочи се, че последното е незаконосъобразни и трябва да бъде отменено на основание чл. 74 ТЗ, защото са нарушени повелителни норми на закона, в частност процедурата по редовно свикване на общото събрание състояло се на 25.11.2022 г., когато е било взето атакуваното решение.

В срока по чл. 367 ГПК от ответното дружество - „Г.Т.“ ООД на 06.03.2023 г. е подаден писмен отговор. С него се поддържа, че предявения за разглеждане иск по чл.

74 ТЗ е недопустим, евентуално неоснователен. За аргумент в посока недопустимост се ползва обстоятелството, че към момента на подаване на отговора ищцата – Г. вече е изгубила качеството й на съдружник в ответника. Това няма да се промени и към момента на постановяване на решението по спора. Конкретизира се, че с решение от 03.02.2023 г. ОС на „Г.Т.“ ООД е изключило като съдружник ищцата. На това събрание Г. била присъствала лично, като е подписала и протокола. Макар заявлението за вписване на това обстоятелство да е било отказано от ДЛР при АВ, то това произнасяне било незаконосъобразно, съответно оспорено по съдебен ред. Независимо от това, дори и решението за изключване на Г. да не било вписано в ТРРЮЛНЦ, то същото имало действие спрямо самото дружество и съдружниците му, считано от момента не вземането му. Макар към момента на вземане на оспорваното решение /25.11.2022 г./ ищцата да е разполагала с качеството на съдружник, то тя го е изгубила към момента след 03.02.2023 г., което означава, че трябва да се съобрази, дали за нея понастоящем съществува интерес от провеждане на искова защита по чл. 74 ТЗ. От ответника се обосновава виждането, че такъв не съществува, защото решенията взети на 25.11.2022 г. вече са изпълнени, а именно искът за ангажиране на имуществената отговорност на ищцата в качеството й на бивш управител по реда на чл. 145 ТЗ е предявен за разглеждане пред СГС. Същото важи и за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В допълнение, доколкото решенията на ОС пораждат своето действие за съдружника от момента на тяхното приемане, а решенията по исковете за отмяна по чл. 74 ТЗ имат действие само занапред, то към момента за ищцата не съществува интерес да оспорва решението от 25.11.2022 г., защото е изгубила качеството си на съдружник в дружеството.

В срока по чл. 372 ГПК ищцата – Г. се възползва от процесуалното си право да подаде допълнителна искова молба. С нея тя изцяло оспорва изразените от ответното дружество доводи за недопустимост на иска й по чл. 74 ТЗ. Изтъква се, че настъпило след приемане на оспорваното решение изгубване на правата на съдружник в дружеството не лишава ищцата от процесуална легитимация да иска отмяната на атакуваното решение датиращо от 25.11.2022 г. в т.ч. и от правен интерес за провеждането на подобна защита. Наличието на легитимация се потвърждавало от тълкуването дадено в т. 5 на ТР по т.д. 1/2002 г. на ВКС, доколкото качеството на съдружник е необходимо да бъде притежавано към датата на вземане на конкретното оспорвано решение. Това, че на по-късен етап ищцата е била изключена, като съдружник в ответното дружество съвсем не означава, че за нея отпада правния интерес да се брани срещу приетото преди това решение за ангажиране на имуществената й отговорност, като бивш управител на дружеството. Аргумент за обратното не следва от позоваването на ответника, че решенията от 25.11.2022 г. на практика били изпълнени. Решението за ангажиране на отговорност по реда на чл. 145 ТЗ само по себе си не пораждало директни права за дружеството да пристъпи към изпълнителни действия по реализиране на претенцията си, а е необходимо тази отговорност да бъде ангажирана чрез провеждането на исков процес, в чиито предели да се постанови осъдително решение. Едва след стабилизиране на подобно 2 произнасяне може да се смята, че е налице завършило изпълнение на решението от 25.11.2022 г. В случая обаче подобно фактическо положение не било налице, защото решението по чл. 145 ТЗ било изпълнено до етап образуване на търговско дело от дружеството срещу бившата управитЕ. и ищцата, която впоследствие е изключена като съдружник. В този смисъл отмяната на решението за ангажиране имуществената отговорност на ищцата, в качеството й на бивш управител на дружеството би направило предявения иск по чл. 145 ТЗ неоснователен, защото необходима част от фактическия състав по този иск е валидно взето решение за ангажиране отговорността на управителя причинил вредите, чието обезщетяване се иска. На самостоятелно основание интерес за ищцата съществувал и единствено от обстоятелството, че атакуваното решение противоречи за законовите разпоредби и правилата на устава на дружеството.

С допълнителен отговор подаден на 18.04.2023 г. ответното дружество, чрез законния му представител – управителя Ставрев продължава да поддържа съображенията за недопустимост на инициираната защита по реда на чл. 74 ТЗ, съответно за неоснователност на тази претенция. Отново са приповторени всички вече изложени фактически и правни съображения в първоначалния отговор, които според ответника водят до липса на легитимация за ищцата – Г. за водене на исков процес с предмет – иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на ответника взето на 25.11.2022 г. за ангажиране на отговорността на същата в качеството й на бивш управител на дружеството. Пояснено е, че отказът на ДЛР да впише обстоятелството по изключване на ищцата, като съдружник в ответното дружество е бил отменен от СГС, като след указания до ДЛР това обстоятелство е било вписано по партидата на „Г.Т.“ ООД. Що се касае до законосъобразността на оспорваното решение от ответника са изложени фактически твърдения, че ищцата е била управител на дружеството от 01.11.2018 г. до 07.04.2022 г., когато след взето решение за освобождаването й е била заличена, като такъв. Отбелязва се, че Г. не е освободена от отговорност, като управител на дружеството. В това й качество тя е допуснала множество неизпълнения на задълженията й като управител, с което е причинила вреди на дружеството. След проведени инвентаризации на обекти на дружеството са констатирани липси на стоки на обща стойност от 155 384,06 лв. С решение на ОС на дружеството от м. март 2022 г. ищцата е освободена, като управител на дружеството заради тези й нарушения, като това решение не е оспорено от нея по реда на чл. 74 ТЗ и е добило стабилитет.

Съдът като прецени доводите на ищеца и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

При осъществената от съда служебна справка в Търговския регистър воден при Агенция по вписванията относно обстоятелствата вписани по партидата на търговско дружество – „Г.Т.“ ООД се констатира, че за времето от 28.01.2021 г. до 22.03.2023 г. – Л. Н. Г. наред с Л.Й.С. и С.Р.Х. фигурират в качеството им на съдружници притежаващи дружествени дялове в капитала му.

В чл. 25, ал. 3 и ал. 5 от обявения в ТРРЮЛНЦ в актуалната му редакция към датата на вземане на оспореното решение /25.11.2022 г./ дружествен договор на „Г.Т.“ ООД е предвидено, че общото събрание на съдружниците се свиква на редовно или на извънредно заседание, чрез писмено съобщение, изпратено 7 дни предварително. В съобщението за свикване се посочват денят, часът и мястото на провеждане на заседанието, както и неговият дневен ред. В чл. 26, ал. 1 пък е предвидено, че заседанието на ОС е редовно, ако всичките членове са редовно поканени и на него присъстват съдружниците или техните представители, притежаващи такова дялово участие в капитала, колкото е необходимо за образуване на мнозинство по въпросите, 3 предвидени в дневния ред.

Видно от покана изхождаща от Л.С. в качеството му на вписан управител на „Г.Т.“ ООД, която е отправена до ищцата и съдружник в цитираното дружество - Л. Н. Г. се установява, че същата има за предмет да осведоми съдружника за свиканото извънредно заседание на общото събрание на ответното ООД. В нея е посочен денят, мястото и часа на провеждане на заседанието, а така също са възпроизведени точките от дневния ред, в т.ч. и проекти на решения по тях. От извършеното вписване върху лицевата страна на поканата и по конкретно в долната й част се констатира удостоверяване на факта, че поканата е получена от адресата й – Г. на датата – 19.11.2022 г., като това изявление е придружено с положен подпис от лицето.

Съгласно приложен и приет за доказателство по делото протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „Г.Т.“ ООД състояло се в гр. София на 25.11.2022 г. се установява, че на посочената дата в 11,00 часа в гр. София на адрес – рн Слатина, ж.к. Слатина – Булгарплод, бул. ****, склад 238 , в офиса на склада се е провело извънредно заседание на общото събрание на дружеството, на което са присъствали двама от общо тримата съдружника, а именно - Л.Й.С. и С.Р.Х.. За съдружника – Л. Н. Г. е направено вписване, че е редовно поканена за събранието, но не се явява и не изпраща представител. По т.1 от заложения дневен ред е взето решение – на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ да се предявят искове на дружеството срещу бившия управител - Л. Н. Г., както следва : по чл. 145 ТЗ за сумата в размер от 155 384,06 лв., респективно частично предявяване за част от нея, представляваща претърпени вреди, произтичащи от констатирани липси на стоки и парични средства при инвентаризация, съгласно Констативен протокол от 15.03.2022 г.; и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху сумата предявена по чл. 145 ТЗ, считано от 15.03.2022 г. до датата на предявяване на исковата молба. Така взетото решение е подкрепено от двамата присъстващи на заседанието съдружника - Л.Й.С. и С.Р.Х..