Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4104 от 06.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
2070/2026
Подписан
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
  • Чл. 12, ал. 1 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
  • чл. 12, ал. 3 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
  • чл. 8 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта

РЕШЕНИЕ

№ 4104 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261110202070 по описа за 2026 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК ***********, представлявано от управителя С. М., срещу Наказателно постановление № 22- 2500757/16.01.2026 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ-София/, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1023 /хиляда двадесет и три/ евро за нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на НП при неправилно установена фактическа обстановка, както и неправилно приложение на материалния закон. Изложени са обстоятелства относно естеството на бизнеса на дружеството-жалбоподател и трудността при намиране на работници. Сочи, че обичайна практика е управителят да извика за един или два дни лицата, кандидатствали за позицията с оглед провеждане на обучение и че това се случвало преди сключване на трудов договор, тъй като кандидатът само наблюдавал и не полагал труд. Твърди, че към датата на извършване на проверката Г. не е бил служител в дружеството, не е бил назначен на трудов договор и не е бил включен в графика, тъй като не е изпълнявал трудови функции. Сочи се, че Г. е присъствал в обекта с оглед осъществяване на подбор на служители. Изложено е, че към момента на проверката дневна смяна е бил управителят на дружеството. Впоследствие Г. изявил желание да 1 започне работа в обекта и така на 15.11.2025 г. били предприети действия по вписване на данните за сключения трудов договор в регистъра на заетостта със задна дата. Твърди, че само физическото присъствие на лицето в обекта не доказвало, че същото е изпълнявало трудова функция. Сочи, че в НП липсвало обсъждане на възраженията. Счита, че АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като в случая не е било възникнало трудово правоотношение поради липса на сключен между страните трудов договор, което било елемент от фактическия състав. Счита, че дори и съдът да приеме, че е налице нарушение, то санкцията следва да бъде индивидуализирана като се вземат предвид обстоятелствата около конкретния бизнес. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, дружеството-жалбоподател, нередовно призовано, не се явява и не изпраща представител. Съдът е дал ход на делото в негово отсъствие на основание чл.

61, ал. 4 от ЗАНН, тъй като призовката е била върната в цялост с вписване, че адресът е посетен на изброени дати и не е било открито лице, което да получи призовката.

Въззиваемата страна – директор на ДИТ – София, редовно призова, се представлява от юрк. С., която в хода по същество моли съда да потвърди обжалваното НП, като счита, че изложените в жалбата съображения касаели причините за допуснатото нарушение, но нямали отношение към отговорността на дружеството. Навежда, че от събраните доказателства било видно, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 63, ал 1от КТ като е вписал данните за сключения трудов договор в регистъра след извършената проверка в обекта на контрол. Твърди, че НП е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2025 г., около 12:00 ч., свидетелят И. Д. П., заедно с Ана Наскова Благоева – инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ – София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в магазин за алкохол и цигари, находящ с в **************, стопанисван от „*****" ЕООД, ЕИК: ***********.

На място контролните органи на Д „ИТ“ - София заварили лицето В. В.

Г., ЕГН: **********, да предоставя работна сила в обекта на контрол.

Инспекторите му предоставили декларация, която той попълнил собственоръчно. В нея Г. посочил, че работи от 2 /два/ дни в „*****“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант“, с работно време за деня от 07:00 ч. до 16:00 ч. и почивни дни - по график, с месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лв. Г. отбелязал, че няма сключен трудов или граждански договор, както и че не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

2

Проверката продължила по документи в Д „ИТ“ – София. От страна на дружеството-жалбоподател били представени трудов договор № 078/12.11.2025 г., сключен между „*****" ЕООД и В. В. Г., ЕГН: ********** за длъжност „Продавач консултант" и Протокол за постъпване на работа към Трудов договор № 078 от 12.11.2025 г. с положени подписи за работодател и работник, в който било посочено, че В. В. Г. е постъпил на работа в предприятието на работодателя на 12.11.2025 г. В хода на проверката по документи бил представен и Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30Е004721319/15.11.2025 от 12:44:00, удостоверяващ, че работодателят е вписал данните за сключения трудов договор в регистъра на заетостта на 15.11.2024 г. в 12:44:00 часа.

Така, за извършената проверка инспекторите при Д „ИТ“ – София - И.

П. и А. Б., съставили Протокол за извършена проверка № ПР2544936 от 28.11.2025 г. Със същия били констатирани описаните по-горе обстоятелства, както и други нарушения, за които били издадени предписания.

На база извършената проверка и констатираните обстоятелства, на 28.11.2025 г. свидетелят И. Д. П. – инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – София, в присъствието на свидетелите А. Б. и К. И., както и в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, съставил против „*****“ ЕООД АУАН 22-2500757/28.11.2025 г. за това, че на 12.11.2025 г.

„*****“ ЕООД, ЕИК: ***********, в качеството си на работодател, не е предоставил на лицето В. В. Г., ЕГН: ********** преди постъпването му на работа копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.

62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда. АУАН бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател.

На база съставения АУАН директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – София издал обжалваното „Наказателно постановление № 22- 2500757, с което на *****“ ЕООД, ЕИК ***********, на основание чл. 416, ал.

5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1023 /хиляда двадесет и три/ евро за нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ. Обжалваното НП било изпратено до дружеството-жалбоподател посредством системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 21.01.2026 г. Срещу НП били депозирани жалби директорно пред СРС (на 26.01.2026 г.), както и чрез ССЕВ до ИА „ГИТ“ на 29.01.2026 г.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля И. Д. П., приетите по делото писмени доказателства: съобщение за изпратено наказателно постановление чрез ССЕВ, извадка от ССЕВ за изпратена жалба от „*****“ ЕООД, Заповед № З-0693/15.08.2022 г., Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и Заповед № ЧР-1683/07.12.2022 г., издадени 3 от изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на дирекция „ИТ“ със седалище София, длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в Д „ИТ“ – София, протокол за извършена проверка № ПР2544936 от 28.11.2025 г., Декларация от В. Г., Трудов договор № 078/12.11.2025 г., Протокол за постъпване на работа към трудов договор № 078/12.11.2025 г., Протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1,2, и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30Е004721319/15.11.2025 12:44:00, както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показаният на свидетеля И. П., тъй като ги намира за логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и в синхрон с останалия доказателствен материал. От показанията му се установяват времето и мястото на извършване на проверката, констатираните в нейния ход обстоятелства – че В. Г. е бил заварен да полага труд в процесния обект, както и че последният попълнил собственоръчно декларация с данните си и с обстоятелства около полагането на труд в обекта. Показанията му са носител на информация и за обстоятелствата около продължаването на проверката по документи и нейното приключване, и за последващото съставяне на АУАН на база установеното.

Анализирайки собственоръчно попълнената от Г. декларация, настоящият състав намира, че към датата на извършване на проверката Г. е работил вече втори ден, като не е имал сключен трудов договор и на същия не му е било връчено копие от заверено уведомление и екземпляр от трудов договор. В тази връзка съдът приема, че представените в хода на проверката трудов договор 078/12.11.2025 г. и протокол за постъпване на работа към трудовия договор, вероятно са антидатирани. Не може да се приеме за основателна тезата, че не е било налице престиране на труд и дружеството не е имало задължение за представяне на копие от вписването на началото на трудовото правоотношение поради липсата на сключен трудов договор.

Престирането на труд е фактически въпрос и не може да бъде прието, че липсата на трудов договор обуславя извод за непрестиране на труд.

Поради изложеното съдът приема, че към датата на извършване на проверката в действителност Г. не е имал сключен трудов договор, въпреки че е полагал труд в обекта. Това обстоятелство обаче не се явява предмет на нарушението, а единствено спомага съда за изграждане на фактическите и правните си изводи.

Нещо повече, дори и да се приеме, че попълнените от Г. данни в декларацията относно наличието или липсата на сключен трудов договор са неверни, това не обуславя различен фактически извод досежно предмета на доказване – дали дружеството-жалбоподател е предоставило на В. Г. преди постъпването му на работа /извършване на трудова дейност в обекта/ копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ.

Безспорно обаче е установено от представената декларация, че към 13.11.2025 4 г. Г. е работил от два дни. Т.е., на 12.11.2025 г. същият е бил допуснат до работа и е полагал труд в обекта.

От протокола за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение №1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30Е004721319/15.11.2025 12:44:00 съдът установи, че трудовото правоотношение е било вписано на 15.11.2025 г., т.е. след датата на извършване на проверката.

Съдът кредитира като годно писмено доказателство и основен доказателствен източник за релевантните към предмета на доказване доказателства протокола за извършена проверка. От съдържанието на същия съдът формира фактическите си изводи за установените в хода на проверката обстоятелства, и най-вече, че лицето В. Г. е било заварено да предоставя работна сила в обекта и че е бил допуснат от работодателя на 12.11.2025 г. на работа, т.е. преди да му бъде предоставено копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 2 от КТ. Отразените в протокола обстоятелства са в пълен синхрон с показанията на свидетеля П., собственоръчно попълнената от В. Г. декларация и протокола за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1,2 и 3 към чл.

8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с изх. № 30Е004721319/15.11.2025 12:44:00.