Определение № 201 от 10.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Велико Търново, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100501058 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е депозирана молба с вх. № 733/19.01.2026 г. от „Максо България“ АД, ЕИК 204611425, чрез ст. юрисконсулт Атанас Борисов, в която моли да бъде изменено Решение № 13/07.01.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. Счита, че няма основание в полза на М. Д. да бъде присъдена сумата от 12,78 евро (25 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото) с оглед отхвърляне на депозираната насрещна въззивна жалба.

Моли решението да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на „Максо България“ АД бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е изпратена на насрещната страна, която в законоустановения срок е депозиран отговор. Счита, че молбата следва да бъде уважена по отношение на присъдени в полза на М. Д. разноски за заплатена държавна такса във въззивното производство, тъй като счита, че същата не се дължи и в тази част решението следва да бъде отменено. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, намира, че предявеният иск, както и въззивната жалба са свързани с потребителски договор и връщане на недължимо платено в следствие на неравноправни клауза. В тази връзка, счита, че на потребителя не следва да се възлагат разноски, когато той упражнява права, предоставени му от императивни норми за защита, с цел гарантиране принципа за ефективност. Моли в тази част молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че молбата е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения в чл. 248, ла. 1 ГПК срок.

Според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако 1 решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай, с Решение № 13/07.01.2026 г. по настоящото дело, „Максо България“ АД, ЕИК 204611425 е осъден да заплати на М. Ц. Д. сумата от 12,78 евро (25 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща разноски във въззивното производство. Съдът намира, че с постановеното решение правилно „Максо България“ АД е осъден да заплати на М. Ц. Д. държавна такса за въззивно обжалване, но поради техническа грешка е посочен погрешен размер. Предмет на настоящото производство действително са въззивни жалба срещу първоинстанционното решение, подадени и от двете страни, но освен тях, предмет на разглеждане е и депозирана от М. Д., чрез адв. Ц. Д. частна жалба против Определение № 423/28.08.2025 г. по гр.д. № 221/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени, с което съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Доколкото частната жалба е била уважена, съдът намира, че в полза на М. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с нея, а именно – заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв., а не 25 лв., както е посочено в решението. С оглед изложеното, решението в тази част следва да бъде изменено, като „Максо България“ АД бъде осъден да заплати на М. Д. сума в размер на 7,67 евро (15 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване по предявена частна жалба.

По отношение на претендираното от „Максо България“ АД юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за присъждане на разноски в полза на дружеството, доколкото въззивната жалба е била оставена без уважение и първоинстанционното решение е потвърдено, като в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК се явява неприложима, с оглед изхода на делото.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение /с характер на определение/ следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на М. Д. бъдат присъдени направените и претендирани разноски, а именно – 7,67 евро (15 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване по предявена частна жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 13/07.01.2026 г. по в.гр.д. № 1058/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Максо България“ АД, ЕИК 204611425, ДА ЗАПЛАТИ на 2

М. Ц. Д. с ЕГН **********, сумата от 7,67 евро (15 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща разноски във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да бъде връчено на страните за сведение.

Молба с вх. № 733/19.01.2026 г., заедно с настоящото определение, да се изпратят на Районен съд – Павликени за прилагане към в.гр.д. № 1058/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Велико Търново, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20254100501058 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е депозирана молба с вх. № 733/19.01.2026 г. от „Максо България“ АД, ЕИК 204611425, чрез ст. юрисконсулт Атанас Борисов, в която моли да бъде изменено Решение № 13/07.01.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. Счита, че няма основание в полза на М. Д. да бъде присъдена сумата от 12,78 евро (25 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото) с оглед отхвърляне на депозираната насрещна въззивна жалба.

Моли решението да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на „Максо България“ АД бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Молбата е изпратена на насрещната страна, която в законоустановения срок е депозиран отговор. Счита, че молбата следва да бъде уважена по отношение на присъдени в полза на М. Д. разноски за заплатена държавна такса във въззивното производство, тъй като счита, че същата не се дължи и в тази част решението следва да бъде отменено. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, намира, че предявеният иск, както и въззивната жалба са свързани с потребителски договор и връщане на недължимо платено в следствие на неравноправни клауза. В тази връзка, счита, че на потребителя не следва да се възлагат разноски, когато той упражнява права, предоставени му от императивни норми за защита, с цел гарантиране принципа за ефективност. Моли в тази част молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че молбата е допустима, подадена е от активно легитимирано лице и в предвидения в чл. 248, ла. 1 ГПК срок.

Според разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако 1 решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай, с Решение № 13/07.01.2026 г. по настоящото дело, „Максо България“ АД, ЕИК 204611425 е осъден да заплати на М. Ц. Д. сумата от 12,78 евро (25 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща разноски във въззивното производство. Съдът намира, че с постановеното решение правилно „Максо България“ АД е осъден да заплати на М. Ц. Д. държавна такса за въззивно обжалване, но поради техническа грешка е посочен погрешен размер. Предмет на настоящото производство действително са въззивни жалба срещу първоинстанционното решение, подадени и от двете страни, но освен тях, предмет на разглеждане е и депозирана от М. Д., чрез адв. Ц. Д. частна жалба против Определение № 423/28.08.2025 г. по гр.д. № 221/2025 г. по описа на Районен съд – Павликени, с което съдът е отказал да измени решението в частта за разноските. Доколкото частната жалба е била уважена, съдът намира, че в полза на М. Д. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски във връзка с нея, а именно – заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв., а не 25 лв., както е посочено в решението. С оглед изложеното, решението в тази част следва да бъде изменено, като „Максо България“ АД бъде осъден да заплати на М. Д. сума в размер на 7,67 евро (15 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване по предявена частна жалба.

По отношение на претендираното от „Максо България“ АД юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за присъждане на разноски в полза на дружеството, доколкото въззивната жалба е била оставена без уважение и първоинстанционното решение е потвърдено, като в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК се явява неприложима, с оглед изхода на делото.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение /с характер на определение/ следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на М. Д. бъдат присъдени направените и претендирани разноски, а именно – 7,67 евро (15 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща заплатена държавна такса за въззивно обжалване по предявена частна жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 13/07.01.2026 г. по в.гр.д. № 1058/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Максо България“ АД, ЕИК 204611425, ДА ЗАПЛАТИ на 2

М. Ц. Д. с ЕГН **********, сумата от 7,67 евро (15 лв. съобразно фиксирания курс на лева към еврото), представляваща разноски във въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да бъде връчено на страните за сведение.

Молба с вх. № 733/19.01.2026 г., заедно с настоящото определение, да се изпратят на Районен съд – Павликени за прилагане към в.гр.д. № 1058/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3