Акт от 15.10.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 415 гр. Перник, 15.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО

ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при секретаря А.М. и участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладвано от съдия Димитрова административно дело № 273 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Перник против разпоредбите на чл.22, чл.28, чл.49, ал.1 и ал.7, чл.50, чл.51, чл.56 и чл.65, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Радомир, приета с Решение № 1 от 31.01.2014 г. на Общински съвет – Радомир.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на посочените текстове от подзаконовия нормативен акт, поради противоречието им с материалноправните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен и по-конкретно на ЗМДТ. Твърди се следното:

- относно разпоредбата на чл.22, ал.1 и ал.2 от действащата Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Радомир /Наредбата/:

Твърди се, че разпоредбата на чл.22, ал.1 и ал.2 от действащата Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Радомир /Наредбата/ е незаконосъобразна по аргумент от чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, тъй като първата алинея на чл.22 от Наредбата въвежда задължение за плащане на данъка върху недвижимите имоти на две равни вноски в срокове от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, а втората алинея на същия член е с благоприятстващ характер и предвижда отстъпка от 5 на сто на предплатилите в периода от 1 март до 30 април данъка за цялата година. Сочи се, че съобразно чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ законодателят не е предвидил най-ранен момент за плащане на данъка на вноски, както и за предплащането му с отстъпка от 5 на сто, а с определянето на начална дата местният орган е установил рестрикция за извършване на плащането, което не е оправомощен да направи. Същевременно с определянето в чл.22, ал.1 от Наредбата на крайна дата 30 октомври отново е нарушена разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ, която предвижда краен срок за плащане на втората вноска 31 октомври;

- относно разпоредбата на чл.28 от Наредбата:

Твърдението е, че чл.28 от Наредбата по аргумент от разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ /обявена за противоконституционна със съдържанието й съгласно редакцията от ДВ бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. с Решение на КС № 4/09.04.2019 г./ следва да се съобрази с диспозитива на Решение на КС № 22/31.10.1995 г. по к.д. № 25/1995 г. съобразно което „когато КС обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда“. Сочи се, че в настоящия случай, при преценката за законосъобразност следва да се държи сметка за чл.22 от ЗМДТ с „възстановено съдържание“ – „Общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот“, тъй като законодателят фиксира еднакви граници при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, без да ги диференцира според вида на имота, местоположението и задължените лица. В този смисъл, определянето на различна данъчна основа, макар в пределите на чл.22 от ЗМДТ е извън правомощията на местния орган на власт;

- относно разпоредбите на чл.49, ал.1 и ал.7 от Наредбата:

В протеста се сочи, че чл.49, ал.1 и ал.7 от

Наредбата противоречат на чл.54, ал.1 и ал.10 от ЗМДТ. В чл.54, ал.1 от ЗМДТ е посочено, че размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

В този законов текст липсва задължение за собствениците на превозни средства, с определени изключения, да ги декларират пред общинската администрация, и е въведено задължение за самата общинска администрация служебно да събира необходимата й информация.

Твърди се, че в чл.49 ал.1 от Наредбата е въведено задължение на собствениците на превозни средства да ги декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, в двумесечен срок от придобиването им, както и че в Наредбата не са предвидени изключения от това правило. С тази разпоредба Общинският съвет е вменил на собствениците на превозни средства задължение, за което не съществува правно основание в закона.

С това свое действие местният орган на власт е нарушил императивна законова разпоредба.

Сочи се също, че според чл.49 ал.7 от

Наредбата, при подаване на декларацията по ал.1 собственикът на превозното средство представя документ за платения данък при придобиването му.

От своя страна ЗМДТ, в чл.54, ал.10 предвижда представянето на такъв документ само в случаите, когато няма налична информация в общината за платения данък по чл.44. Въвеждането на задължение за представяне на документ за платен данък без изключения представлява вменяване на правна тежест, която няма законово основание.

- относно чл.50, ал.1 и ал.2 от Наредбата:

В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност на тези разпоредби като противоречащи на чл.55, ал.1 от ЗМДТ. Твърди се, че според текста на Наредбата „за леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително - 0,42 за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - 0,45 за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - 0,60 за 1 kW;

4. над 74 kW до НО kW включително - 1,25 за 1 kW;

5. над 110 kW-1,54 за 1 kW;

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство - над 14 години - коефициент 1, над 5 до 14 години включително - коефициент 1,5, до 5 години включително - коефициент 2,8“.

Същевременно, в чл.55, ал.1 от ЗМДТ е възприет друг начин на изчисляване на данъка, като за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т публичното вземане се състои от два компонента - имуществен и екологичен.

От своя страна имущественият компонент е функция на стойност, определена според мощността на двигателя, умножена по коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила. Или по начина по който според общинската Наредба се образува размера на данъка, по силата на закона се формира само част от него.

- относно чл.51 от Наредбата:

Излагат се съображения, че по аргумент от чл.55, ал.2 от ЗМДТ се установява незаконосъобразност и в текста на чл.51 от Наредбата, тъй като с последната не са наложени каквито и да е изисквания и/или характеристики на тази категория ППС, което води до извод, че разпоредбата важи за всички видове ремаркета. Напротив, разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ не се отнася за ремаркетата въобще, а само за определена категория такива, които са за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.

- относно чл.56 от Наредбата:

В протеста се сочи несъответствие между разпоредбата на чл.56 от Наредбата и тази на чл.55, ал.6 от ЗМДТ, тъй като в закона се определя размер на данъка единствено за товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, а в съответния текст на Наредбата не е предвидена долна граница на технически допустимата максимална маса, поради което с предвидения размер на данъка следва да се облагат всички товарни автомобили с технически допустима максимална маса до 12 т. Същевременно размера на данъка предвиден в чл.55, ал.6 от ЗМДТ е от 10 до 30 лв. за всеки започнати 750 кг. товароносимост, в противоречие на което Наредбата определя размер за всеки започнат тон товароносимост.

- относно чл.65, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от Наредбата:

С чл.65, ал.1 от Наредбата е предвидено облекчение на определеното данъчно задължение за превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, които са снабдени с действащи катализаторни устройства, макар да не съответстват на екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6 и „EEV“. Такава възможност обаче законодателят не е предвидил в сега действащия чл.59 от ЗМДТ с отмяната на ал.1 от този член, в сила от 01.01.2019 г. /ДВ бр. 98 от 2018 г./, поради което и органа на местната власт не е компетентен да предостави такива облекчения с Наредбата.

Съобразно действащата разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗМДТ за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително намаление на определения размер на данъка е предвидено в размер на 20 на сто за съответстващите на екологична категория „Евро 4“ и 60 на сто за тези съответстващи на екологични категории, по-високи от „Евро 4“. В нарушение на законовия текст разпоредбата на чл.65, ал.2 от Наредбата предвижда облекчаване на тежестта и за мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW включително, отговарящи и на по-ниска екологична категория от предвидената в закона, а именно „Евро 3“. като същевременно вместо намаление на данъка от 20 на сто е предвидено намаление от 50 на сто за съответстващите на екологична категория „Евро 4“. По този начин незаконосъобразно е разширен кръга на ползващите намаление на данъка и същевременно е завишен размерът на това намаление.

В разпоредбата на ал.З на чл.65 от

Наредбата е предвидено намаление на определения размер на данъка за автобусите, товарните автомобили, влекачи за ремарке и седлови влекачи без разграничение в тонажа на технически допустимата максимална маса относно автобусите и товарните автомобили, каквато е предвидена в чл.59, ал.З от ЗМДТ, която се отнася за тези с технически допустимата максимална маса над 3,5 тона.

Разпоредбата на чл.59, ал.З от ЗМДТ изисква още съответствие на двигателите на изброените превозни средства с екологични категории не по-ниски от „Евро 4“, в нарушение на което чл.65, ал.З от Наредбата допуска намаление на определения данък и за съответстващите на екологична категория „Евро 3“. Същевременно в същия текст от Наредбата незаконосъобразно е завишен размерът на намалението на определения данък за посочените превозни средства, съответстващи на екологична категория „Евро 4“, като е определен на 40 на сто вместо предвидения от законодателя 20 сто.

По аргумент от чл.59 и чл.54 ал.1 от ЗМДТ незаконосъобразност е налице и в разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от Наредбата. Този текст от Наредбата в несъответствие с нормите на чл.59 и чл.54, ал.1 ЗМДТ въвежда задължение за данъчнозадължените лица да удостоверяват екологичните категории „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „EEV“, чрез представяне на документ, от който да е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория. В разпоредбата на чл.59 ЗМДТ /последна редакция/ липсва изрично уредено такова задължение за данъчнозадължените лица, а изводимо от последната редакция на чл.59, ал.5 ЗМДТ, която е приведена в съответствие с установената в чл.54, ал.1 ЗМДТ нова уредба за определянето размера на дължимия данък, когато в регистъра по чл.54, ал.1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория. Очевидно е, че разпоредбата на чл.65, ал.5 от Наредбата местният орган на власт в лицето на ОбС - Радомир е пропуснал да приведе в съответствие с настъпилите в чл.54, ал.1 и чл.59 ЗМДТ законодателни промени.

Въз основа на изложеното в протеста и предвид материалната незаконосъобразност на протестираните текстове от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Радомир, приета с Решение № 1 от 31.01.2014 г. на Общински съвет – Радомир, предложението на Окръжна прокуратура – Перник е същите да се отменят като незаконосъобразни.