Определение № 291 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 21.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело № 20263100600498 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по частна въззивна жалба срещу определение № 15/23.02.2026г. по ЧНД № 42/2026г. по описа на РС- ***, III състав, с което е потвърдено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 205/2022г. по описа на РУ - ***, водено за извършено престъпление по чл.323 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна въззивна жалба, като жалбоподателят изразява своето несъгласие с потвърденото постановление на прокурор при ВРП. Същият заявява, че постановлението е незаконосъобразно и е постановено въз основа на неправилни изводи от страна на наблюдаващия прокурор. Излага възражения относно проведеното разследване и твърди, че неправилно прокурора при РП - Варна е интерпретирал доказателствата по делото.

Жалбата е подадена в предвидения седмодневен срок, поради което e допустима, но разгледана по същество e неоснователна, поради следните съображения:

Прекратеното досъдебно производство № 205/2022г. по описа на РУ - *** е образувано на основание чл. 212, ал. 1 от НПК за престъпление по чл.323 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК. На основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наблюдаващият прокурор от ВРП е прекратил наказателното производство въз основа на формирания извод, че деянието не съставлява престъпление.

Първоинстанционният съд е потвърдил постановлението на РП – Варна за прекратяване на наказателното производство с определение № 15/23.02.2026г.

В хода на разследването по ДП № 205/2022г. по описа на РУ - *** от представителя на държавното обвинение било установено следното:

Св. Д.П. бил управител на дружеството „Т.б." ООД гр. Варна със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ***. Дружеството стопанисвало имот, който се намирал в гр. ***, обл. Варна, ул. „***, който владеело от 1987 г., когато бил придобит по силата на възмездна сделка. За опазване на имуществото в търговската база в гр. ***, обл.

Варна била изградена бетонна ограда с метални пана. Бил изграден и портал за влизане и излизане и входна врата - за посетители, които трябвало да минат през охраняем портал. В двора на базата имало наематели, като през годините това били различни дружества, осъществяващи най — различни дейности. През 2015 г. дружеството „Г.И." АД - гр. София придобило собствеността върху недвижимия имот, находящ се в гр. ***, обл. Варна, кв.

1

„***", ул."***, с построени стопански сгради, силози, административна сграда и др.

Дружеството „Г.Б." АД било със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, но имало обекти в цялата страна. Основен предмет на дейност на фирмата б^л cbxpqjterae и търговия със зърно. Една от базите на дружеството била тази в гр. ***, обл. Варна, ул."***. Още през 2018 г. дружеството .„Г.И." АД отдало под наем придобития имот на дружеството „Г.Б." АД гр. София. Св. М.Р. работела в „Г.Б." АД на длъжност ръководител на отдел „Складово стопанство'" и била началник на базата в гр. ***, обл. Варна. Управител на базата по това време бил св. Г.Г.. Собствеността на земята на територията на базата била на дружеството „Г.И." АД. В същият поземлен имот са намирали и сградите на дружеството „Т.б. Варна", управител на което бил св. Д.П.. Около територията на цялата база имало изградена метална ограда. Св. Д.П. притежавал в собственост няколко складови помещения и една административна сграда. Оградата била една и съща за всички сгради на територията на базата в гр. ***, обл. Варна.

През 2022 г. като охранители в базата работели св. Д.Д., Д.М. и св. П.Ж., които били назначени от св. Д.П. и били подчинени на него. Те давали дежурства на портала на входа, по време на които и извършвали обход в района на базата. Цялата база била оградена с ограда, като имала две портални врати. Едната се ползвала от дружеството „Т.б." - Варна, като през нея влизали служителите на фирмата. Имало и съседна портална врата, която се ползвала от дружеството „Г.". По нареждане на св. Д.П., през пролетта на 2022 г., служители в „Т.б." поставили болт на порталната врата, през която влизали служителите на дружеството „Г.".

На 11.05.2022 г. сутринта св. Г.Г. отишъл на място в базата. Видял, че на порталната врата от където влизат до силозите има поставен метален болт и не може да се отвори. След около час в базата пристигнала и св. М. Р.. Този ден на работа на портала бил св. П.Ж.. Св.

Г.Г. и св. М.Р. провели разговор с него, като му обяснили, че трябва да влязат за да работят.

Св. Ж. обяснил, че по нареждане на св. Д.П. не може да допуска никого на територията на търговската база. Св. Г. отвъртял поставения заключващ болт на порталната врата с помощта на гаечен ключ и заедно със св. М. Р. влезли на територията на базата и в помещенията на „Г.", за да работят. Св. Ж. поззънил на св. П.. Св. П. не дошъл в базата този ден. Св. М. Р. подала национален телефон ЕЕН 112. На място пред търговската база св. Н.Г.Н. и св. Е.Х..

Св. М.Р. и св. Г.Г.. Св. Р. им обяснила, че не са били допуснати до силозите на дружеството, тъй като на вратата имало поставен болт. Св. Н. и св. Х. установили св. П.Ж.. Пред полицейските служители, св. Ж. заявил, че по нареждане на св. Д.П. не бива да допуска до базата служителите на „Г.", поради това бил монтиран болта на вратата. Няколко дни след това отново бил заварен метален болт на порталната врата, през която служителите на дружеството „Г." влизали в базата.

На 29.06.2022 г. сутринта на работа в „Т.б." бил св. Д.М.. Около 07.30 ч. пред базата дошли св. М.Р., св. П.С., св. С.С. и св. Г.Г., служителите в „Г.Б.". Видели, че отново има заварен болт на портала, от където влизали те. Св. Д.М. приближил до входа, когато му казали да се прибира. Св. Г.Г. отишъл до автомобила и взел от там един ъглошлайф с помощта на който срязал планките и отворил вратата. След това всички се качили в служебния автомобил на дружеството „Г." и влезли в базата. Св. Д.М. се обадил на св. Д.П. и му обяснил ситуацията. Св. М. подал сигнал на национален телефон ЕЕН 112. На място били изпратени св. Ж.Ч. и св. Й.Д. - служители в РУ МВР - ***. Те установили св. Д. М., св. М. Р., св. Г.Г., св. П.С. и св. С.С.. Св. П. С. обяснил на полицейските служители, че не ги допускат до собствения им имот и показал документ за собственост. По това време дошъл и св. Д.П..

Той заявил, че Търговската база е негова и не желае външни лица да влизат на територията й. След като се уверили, че св. С. е предоставил документ за собственост, св. Ч. и св. Д. продължили по маршрута си. Същият ден около 10.00 ч. св. М.Р. подала сигнал в полицията, за това че не я пускат да излезе от двора на Т.б.. Св. Ч., св. Д. и св. В.М. отново посетили базата. Установили в двора на базата св. Р. и св. П.. Св. Р. им казала, че св. П. е заварил 2 входната порта и тя не може да излезе. Св. П. обяснил, че има друга по - малка врата и че не е възпрепятствал по никакъв начин св. М. Р. да излезе. Св. Р. казала, че като приключи работното й време ще си тръгне.

На 30.06.2022 г. св. П.Ж. и св. Д.Д. били на работа в „Т.б." и се намирали на портала, когато отново дошли св. Г.Г., св. М.Р. и св. С.С., които били със служебен автомобил обозначен с фирменото лого на дружеството „Г.". Св. Д. и св. Ж. били в стаичката на портала и не излезли навън. В това време на място пред базата пристигнал водач с фадрома, който ударил вратата и тя паднала.

Бил подаден сигнал на национален телефон ЕЕН 112. На място били изпратени св.

Н.В. и св. В.М.. Установили в базата св. Д. Д., който обяснил, че малко преди това са дошли служители в „Г." и с фадрома са изкарали вратата от пантите. Известно време след това на мястото на скарата врата, от дружеството „Г.Б." АД монтирали нова врата. След тази дата нямало вече никакви проблеми между служители на. „Г.Б." АД и св. Д.П.. Св. М.Р. и св. С.С. редовно ходели на работа в базата, като нямали никакъв проблем с отключването и достъпа до техните помещения. По подадени от св. Д.П. жалби срещу действията на служителите на „Г.Б." било образувало настоящото досъдебно производство за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.

Правилно първоинстанционният съд e възприел становището на прокурора при ВРП, че не е налице извършено престъпление по чл.323 ал.1 НК. Изпълнителното деяние на престъплението самоуправство се изразява в самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на едно действително или предполагаемо, чуждо или принадлежащо на дееца право, което се оспорва от друго лице. В този смисъл самоуправството е възможно само при възникнал, съществуващ спор, като деянието представлява немаловажен случай. В хода на разследването, след извършване на необходимите процесуално - следствени действия било установено, че св.Д.П. като управител на „Т.б." АД е стопанисвал базата находяща се в гр.

***, обл. Варна, ул."***, където притежавал правото на собственост върху няколко сгради, като за част от сградите управляваното от него дружество било съсобственик с дружеството „Г.И."АД, със седалище и адрес на управление в гр. Сливен. Безспорно установено също така е, че собствеността на поземления имот с идентификатор № *** е била на дружеството „Г.И." АД.

В периода 11.05.- 30.06.2022г. на служителите на „Г.И." АД бил отказан достъп до работните им места, след като вратата през която минавали била заварявана от страна на служители на „Т.б." АД по нареждане на свид. Д.П.. Всичко това довело до там, че засегнатите лица от страна на „Г.И." АД трябвало да търсят начини и средства, за да отстранят проблема и да могат да стигнат до работните им помещения.

С тези свои действия те не са извършвали самоуправни действия, тъй като целта им е била единствено да стигнат до работните си места.

Настоящата въззивна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че освен обективният елемент липсва и субективният елемент на деянието самоуправство, тъй като служителите на „Г.Б." АД са извършили всички действия, за да си осигурят достъп до имота, за който знаели, че е на дружеството в което работят.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице несъставомерност на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК, доколкото липсват елементи от състава му, а именно не са налице обективната и субективната страна на престъплението самоуправство.

Видно от събраните по делото доказателства и от представените такива с частната въззивна жалба настоящата въззивна инстанция намира, че е налице гражданско - правен спор между „Т.б." ООД и „Г.Б." АД, който и към момента е висящ пред гражданските съдилища в Р България.

Предвид горното настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд изложени в атакувания съдебен акт.

Правилно районният съд е приел, че в производството по чл. 243 от НПК съдът 3 следва да извърши пълна преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт, като прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства и дали в резултат на този анализ прокурорът правилно е приложил материалния закон. Въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря изводите на съда относно задължителната обоснованост на прокурорския акт при прекратяване на наказателно производство, когато прокурорът е приел, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, както и когато намери, че обвинението не е доказано. В тези случаи прокурорът е длъжен да посочи в постановлението какви обстоятелства приема за установени, въз основа на какви доказателства прави това и какви правни изводи следват от така приетата от него фактическа обстановка.

Настоящата въззивна инстанция намира възраженията изложени в частната въззивна жалба за неоснователни, тъй като същите касаят гражданско-правните спорове между „Т.б.“ ООД и „Г.И.“ АД и не са предмет на разглеждане по наказателните дела.