Решение № 18040 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18040 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20251110100191 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. С. Ж., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 494,46 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2020г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***********, аб.№ 78373, сумата от 3,22 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.07.2021г. до 31.08.2021г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.08.2024г. до окончателното плащане, сумата от 79,05 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 16.12.2021г. до 15.08.2024г., и сумата от 1,16 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.09.2021г. до 15.08.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 51722/2024г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик на процесния недвижим имот е клиент на топлинна енергия за битови 1 нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете. Твърди, че не е обвързана от договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Твърди наличие на неравноправни клаузи. Намира за недоказано количеството потребена топлинна енергия да възлиза на начислената от ищеца стойност. Възразява, че няма основание ищецът да събира от потребителите такса дялово разпределение.

Оспорва дължимостта на начислените лихви за забава. Позовава се на изтекла 3годишна погасителна давност за вземанията. Излага подробно обосновани съображения в подкрепа на възраженията си. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 51722/2024г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено на 27.08.2024г. от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Д. С. Ж. e издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания. Следователно исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната 2 цена, при дялово разпределение от избран търговец, и неизпълнение в срок насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на потреблението и на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая не е спорно и от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 27 в гр.

София, ж.к. „Младост-1“, бл. 3, вх. 2, ет. 4, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 78373. Видно от представен по 3 делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ /отм./ № 33, том XXIX, дело № 5633/1974г. на нотариус Петър Петров, Г.Г.Т. и С.А.Т. са признати за собственици на процесния имот, закупили същия по реда на чл. 55г ЗПИНМ /отм./. По данни от представено удостоверение за наследници на С.А.Т., същият е починал на 15.08.2021г., оставяйки за наследник по закон ответницата Д. С. Ж., негова дъщеря. По силата на наследственото правоприемство след смъртта на С.А.Т. правата му върху процесния имот са преминали в патримониума на ответницата. Доколкото по делото няма данни нито дали Г.Г.Т. и С.А.Т. са имали сключен брак, нито дали Г.Г.Т. също е починала, респ. и дали ответницата е в кръга на законните й наследници, съдът приема за доказано правото на собственост на ответницата само за придобития от С.А.Т. дял от имота – ½ част, при липса на друго посочено разпределение на квотите в съсобствеността в акта, обективиращ придобивното основание. С оглед притежаваното вещно право върху имота, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, ответницата се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през периода след смъртта на нейния наследодател, като отговаря и за непогасените му задължения като потребител приживе, последните съставляващи част от пасивите на наследствената маса.

Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, срещу които ответницата не твърди и не ангажира доказателства да е упражнила правото си на възражение в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

4

По изложените съображения съдът намира, че ответницата по силата на настъпилото наследствено правоприемство, респ. и в лично качество след смъртта на наследодателя се явява задължено лице за ½ част от дължимите суми за потребена за имота топлинна енергия.

Като страна по договорното правоотношение с топлопреносното предприятие потребителите дължат заплащане само на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение. За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период за процесния имот е прието заключение на съдебнотехническа експертизa, съгласно което в сградата етажна собственост по местонахождение на имота ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение, извършвано от него по сключен с етажните собственици договор.

Съгласно изводите на експертизата процесната сграда е от типа на т.нар. кубатурни сгради, при които потребената топлинна енергия се определя чрез съотношенията на кубатурите. В този случай топлинната енергия за отопление на имота се остойностява чрез съотношението на отопляемия обем на помещенията с монтирани радиатори и сумата от кубатурата на всички помещения в сградата с монтирани радиатори. Съгласно констатациите на експерта, допълнени и разяснени при разпита му в съдебно заседание, за процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, чието количество е определяно чрез съотношение на помещението в имота с монтиран щранг (радиаторите са демонтирани) и отопляемия обем на сградата. В издаваните фактури и изравнителни сметки за исковия период е посочен пълен отопляем обем на имота 139 куб.м. и коригиран отопляем обем 29 куб.м. Вещото лице уточнява, че пълният отопляем обем е определен съобразно Акт за разпределяне на кубатурата от 11.11.1970г., но протокол за изменението по корекцията не му е бил представен, нито такъв се намира приобщен към доказателствата по делото. По данни на експертизата потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, за който обаче не са извършвани периодично метрологични проверки за установяване годността му за коректно отчитане на потреблението. В тази връзка вещото лице посочва, че проверка на топломера е била извършена през 2018г., а последващата такава е била проведена едва през 2022г., макар проверки съгласно ЗИ да се дължат на всеки две години, при това проверката от 2022г. е осъществена от неоторизирано юридическо лице – „Арттест-Б“ ООД, чийто лиценз е отнет през 2021г. Това сочи на практика, че в периода след 2018г. няма годни данни за техническа изправност на топломера 5 в абонатната станция, чрез който се отчита потреблението на топлинна енергия за топлоснабдената сграда. Доколкото не се установява топломерът да е отчитал правилно, то и измереното количество топлинна енергия, за което ищецът е начислявал дължимата цена, не може да се приеме, че съответства на действителното.