Решение № 79 от 20.05.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бяла, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510101149 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Ц. Н. срещу „С.Г.ГРУП“ ЕАД.

Ищецът твърди наличието на издаден от Районен съд – Бяла изпълнителен лист от 20.07.2011 г. по ЧГД № 563/2011 г. по описа на съда за парични вземания във връзка с Договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007 г. Твърди още, че въз основа на изпълнителния лист срещу него е образувано изпълнително дело № 20258320411850 по описа на ЧСИ – И.Х., рег.№ 832 и район на действие Окръжен съд – Русе. Сочи още, че вземането по договора за кредитна карта е прехвърлено с цесия в полза на ответника. Счита вземането за погасено поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

При тези твърдения ищецът претендира за признаване за установено, че не дължи суми по изпълнителен лист от 20.07.2011 г. по ЧГД № 563/2011 г. по описа на Районен съд - Бяла: 1559,16 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2011 г. до окончателното изплащане, 433,36 лв. договорна лихва за периода 29.03.2010 г. - 19.07.2011 г., 61,19 лв. - наказателна лихва за просрочени главници, начислена за периода 29.03.2010 г.- 19.07.2011 г., 283,01 лв. - държавна такса за производството по делото и адвокатско възнаграждение, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, предмет на изпълнително дело № 20258320411850 по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№ 832 при КЧСИ, поради факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание изтичане на абсолютна погасителна давност. Претендира и да бъде прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 1

20258320411850 по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№ 832 при КЧСИ, както и да му бъдат присъдени разноски за производството.

По реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се заема становище за допустимост и основателност на иска. Признава се, че ответникът е носител на материалното право, от което произтича процесното вземане, като се сочи, че по силата на договор за цесия от дата 07.03.2019 г., сключен с „Фронтекс Интернешънъл“ EAД като цедент, „С.Г.Груп“ ЕАД /правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД/ като цесионер е придобил вземане от цедента спрямо длъжника П. Ц. Н. в размер на 3779.86 лева, което вземане произтича от договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007 г., сключен между „Обединена Българска банка“ АД и ищеца П. Ц. Н., за което прехвърляне на вземането сочи, че длъжникът е уведомен с уведомление за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Сочи още, че за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 563/2011 г. на РС - Бяла, е образувано изп.дело № 20118320402612 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ 832 от взискателя „Обединена Българска банка“ АД, по което дело след датата на цесията с „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - 07.03.2019 г., от „С.Г.Груп“ ЕАД е подадена молба за конституирането му като взискател, но спрямо длъжника не били предприети никакви действия за удовлетворяване вземането на новия кредитор, поради което изпълнителното производство е прекратено, поради настъпила перемпция. Сочи още, че въз основа на изпълнителния лист през 2025 г. е образувано изпълнително дело с № 20258320411850 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ 832, като признава, че от молбата за конституиране на „С.Г.Груп“ ЕАД като взискател по изп.дело № 20118320402612 до образуването на новото изп.дело № 20258320411850 е минал период от повече от 5 години без спрямо длъжника да са предприемани действия за удовлетворяване вземането на новия кредитор.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, ответникът не изпраща представител. С писмена молба ищецът поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска. С писмена молба ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно твърденията на ищеца и отправеното до съда искане съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 вр.чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.112 от ЗЗД.

В съдебната практика и в правната теория се приема, че искът по чл.439 от ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. По правилото на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, основан само на факти, настъпили 2 след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съответно на предмета на този иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник, като правните последици от уважаване иска по чл.439 от ГПК се свеждат до възникване на задължение за съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.

С доклада си по делото, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че по ч.гр.дело № 563/2011 г. на РС - Бяла е издаден изпълнителен лист от 20.07.2011 г. и че вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007 г., страна по който е ищецът П. Ц. Н.

Изпълнителният лист е представен по делото от страна на ищеца в заверен препис. Видно от същия ищецът е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД парични задължения по Договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007 г., в общ размер на 2053,81 лв., в това число: главница в размер на 1559,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2011 г. до окончателното изплащане; договорна лихва за периода 29.03.2010 г. - 19.07.2011 г. в размер на 433,36 лв.; наказателна лихва за просрочени главници, начислена за периода 29.03.2010 г.- 19.07.2011 г., в размер на 61,19 лв., както и направените съдебни и деловодни разноски в размер на 283,01 лв. - държавна такса за производството по делото и адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист. Установява се също, че изпълнителният титул е издаден в производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

С доклада си по делото, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване и обстоятелствата, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20118320402612 по описа на ЧСИ И.Х., както и че ответникът е придобил вземанията по договора за кредитна карта от 21.12.2007 г.

Установимо от ангажирано по делото от страна на ищеца в заверен препис съобщение изх.№ 13941/29.09.2025 г. е, че през 2025 г. при ЧСИ И.Х., рег.№ 832 на КЧСИ, въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.дело № 563/2011 г. на РС - Бяла е образувано ново изп.дело с № 20258320411850, с взискател ответникът „С.Г.ГРУП“ ЕАД и ищецът като длъжник.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. По общо правило /чл.110 от ЗЗД / погасителната давност е петгодишна, като само за някои изрично изброени в закона вземания /чл.111 от ЗЗД/ давността е три години. Законът урежда случаите, при които давността спира /чл.115 от ЗЗД/ или се прекъсва /чл.116 от ЗЗД/, като съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да 3 тече нова давност. По правилото на чл.112 от ЗЗД (изм. - ДВ, бр.16 от 1977 г., отм., бр.12 от 1993 г., нов, бр.102 от 2020 г., в сила от 02.06.2021 г.) независимо от прекъсването, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

В случая ищецът се позовава на настъпила абсолютната погасителна давност на вземанията, обективирани в изпълнителния лист, съгласно чл.112 от ЗЗД. Тази разпоредба обаче е неприложима по отношение на заварените правоотношения. С Решение № 4/20.04.2021 г. по конст.дело № 1/2021 г. на на Конституционния съд на РБългария, обн. ДВ, бр.35 от 2021 г., е обявен за противоконституционен §2 от ПЗР на ЗДЗЗД, съгласно който за заварените случаи давността по чл.112 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и при висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането. С оглед действието на решенията на КС ех nunc (за напред), предвидената в закона абсолютна давност, която е новост в законодателството на РБългария, следва да се прилага занапред от влизане в сила на закона /02.06.2021 г./, като не й се придава обратно действие за заварените случаи, тоест абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021 г. по отношение на заварените парични вземания срещу физически лица, в който смисъл са и Определение № 528/07.03.2024 г. по т.дело № 733/2023 г. на II ТО на ВКС и Определение № 1308/10.05.2026 г. по т.дело № 664/2026 г. на I ТО на ВКС.

При това положение искът на ищеца се явява неоснователен, тъй като с оглед началния момент на течението, по отношение на процесното парично вземане, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2007 г., не е изтекла десетгодишната абсолютна погасителна давност.

За изчерпателност на изложението следва да бъде отбелязано, че доколкото по правилото на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните и съдът е обвързан от направеното от ищеца искане, в случая съдът не може да изследва дали процесните вземания са погасени по давност поради непредприемане на действия за принудително изпълнение, прекъсващи петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и направеното от ответника признание.

Съобразно твърденията и отправеното до съда искане, заявени с исковата молба и с уточненията на същата във връзка с дадени на ищеца указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК касателно редовността на исковата молба, в това число и петума на същата /отправеното към съда искане/, в случая претенцията на ищеца е съдът да признае за установено, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтичане на абсолютна погасителна давност, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи произнасяне по претенцията, така както е заявена. Недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Правомощията на съда са 4 ограничени, лимитирани до произнасяне на решение по един правен спор само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение.

Съдът не може да даде защита на основание, различно от заявеното, тоест да се произнесе по фактически състав на норма, който не е въведен от ищеца в основанието на иска, тъй като в този случай решението му би било процесуално недопустимо (в посочения смисъл Решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр.дело № 1163/2010 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр.дело № 262/2010 г. на II ГО на ВКС, Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр.дело № 7025/2013 г. на II ГО на ВКС и много други). Именно поради това и тъй като признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като с признанието на иска ответникът възприема правната позиция на ищеца, а доколкото признанието на ответника не е за погасяване на вземането по давност по чл.112 от ЗЗД поради изтичане на десетгодишна давност независимо от прекъсването й, какъвто е предявеният в случая иск, предмет на разглеждане по делото, с нарочно определение съдът е оставил без уважение искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 от ГПК - за да постанови решение, основано на признанието, съдът следва да установи наличието на обективен идентитет между предмета на признанието и предмета на предявения иск, включително и вида на търсената защита, а случая такъв идентитет не е налице.