Решение № 159 от 22.05.2018, Районен съд - Нови пазар

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159 гр. Н., 22.05.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Н., в публичното си заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА

НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР :

ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1467 по описа на НПРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от ищцата С.В.И. *** иск по чл. 66 вр. чл. 33, ал.1 от ЗС, срещу три групи ответници:1/ срещу Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А.; 2/ срещу С.Г.М. и съпругът й С.А.М.,*** и 3/ срещу Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А., за изкупуване от ищцата, в качеството й на съсобственик на недвижим имот, продадения на ответниците Б.Т.А. и С.Г.М. имот с идентификатор 520009.91.11.1 със застроена площ от 38кв.м., брой етажи – един, с предназначение – промишлена сграда с адрес гр. Н., ул. „***“, разположена в имот с идентификатор 520009.91.11, при същите условия.

Искът е с цена 2277,50 лв.

Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на имот 520009.91.11, находящ се в гр. Н., с площ от 3001кв.м., в м. „Москова мера“, начин на трайно ползване –нива, трайно предназначение на територията – земеделска земя, категория на земята при неполивни условия – трета, при граници на имота – имоти с №№ 520009.91.430, 520009.91.12, 520009.91.165, 520009.91.6.

Ищцата сочи, че този имот тя и ответниците Б.Т.А. и С.Г.М. са придобили чрез сделка по НА № *** г. на нотариус с рег. № 682 с р.д. РС Н., вписан под Акт № *** на СВп, при равни дялове – по 1/3 ид.ч.за ищеца и за всеки един от ответниците.

Сочи, че ответниците са придобили своята 1/3ид.ч. в режим на СИО, т.к имат сключени граждански бракове с останалите две ответници, а самата ищца е неомъжена.

Ищцата сочи, че в закупения от нея и двамата ответници имот е имало стара сграда – стопанска постройка, в много лошо състояние – необитаема, без прозорци, паднал покрив, срутващи се и напукани стени, за която продавачите не им представили документи към датата на сделката и от водените разговори с продавачите, ищцата останала с убеждение, че те нямат претенции за постройката, в резултат на което им я продават заедно със земята при условията на чл. 92 от ЗС.

След покупката на имота, ищцата сочи, че тя и останалите двама купувачи извършили ремонт на сградата, за около 30 000лв.

Ищцата сочи, че след ремонта на сградата, ответниците са я закупили от първоначалните продавачи на имота – Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А., като те самите са се снабдили с КНА за собственост на сградата в деня на продажбата й. Констативният нотариален акт е № *** г. на Нотариус с рег. № 364, а продажбата е извършена с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

Ищцата твърди, че на нея като един от съсобствениците на земята, не и е било предложено да участва в продажбата и да я закупи при същите условия.

Ищцата сочи, че тя като един от тримата съсобственици на земята, наред с ответниците Б.Т. и С.Г. има право на основание чл. 66 от ЗС вр. чл. 33, ал.1 от ЗС, като съсобственик на земята да изкупи от ответниците 1/3 ид.ч. от сградата при същите условия и цена, съгласно НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н., като имота съгласно сделката представлява: сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници: от четири страни ПИ ***.

Въз основа на изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да постанови решение, по силата на което да признае правото й на изкупуване от ответниците на 1/3ид.ч. от сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници: от четири страни ПИ ***, при същите условия и цена, предмет на НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

Желае присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по делото Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. ***, представлявани от адв. Г. ***, както и ответниците С.Г.М. и съпругът й С.А.М.,***, представлявани от адв. Б.З. ***, в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК са депозирали общ писмен отговор, в който сочат, че счита искът за допустим, но е неоснователен.

Ответниците сочат, че не оспорват твърдението на ищцата, че те са съсобственици на ПИ *** при равни дялове: по 1/3ид.ч. за ищцата, за ответниците Б.Т.А. и съпругата му Р.Х.А. и за ответниците С.Г.М. и съпругът й С.А.М.,***.

Не оспорват твърдението, че в имота е имало стара сграда – стопанска постройка, както и не оспорват твърдението, че с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н., Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А. са продали само на Б.Т. и С.Г. посочената постройка.

Ответниците не оспорват придобиването на земята, заедно с ищцата, но твърдят, че по време на преговорите от нейно име е присъствал нейният съжител Г., а от страна на ответницата С.Г. е присъствал синът й Антон. На преговорите за продажбата на земята от страна на продавачите е било предложено на купувачите закупуването на сградата, за която продавачите имали документи, както и на намиращите с в имота движими вещи – цистерна с вместимост 20тона и метална тоалетна, долепена до сградата. Купувачите не се съгласили на предложената цена и поради това отказали покупката на предложената сграда и движими вещи и купили само земята.

Ответниците твърдят, че при извършване на самата сделка, но която ищцата присъствала лично била представена скица от Кадастъра, на която сградата, намираща се в земята, въпреки, че не била предмет на сделката била отразена на кадастралната карта в имота и им било разяснено от нотариуса, че купуват само земята, но не и сградата, която била нанесена на кадастралната карта на имота.

След извършване на сделката по продажба на земята, продавачите си прибрали движимите вещи.

Ответниците сочат, че заедно с ищцата са направили ремонт на сградата и започнали да я ползват.

Ответниците твърдят, че само двамата от тях - Б.Т. и С.Г. са проявили интерес за закупуване на сградата и след постигане на договорка с продавачите я закупили от тях. Това станало с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н..

Ответниците твърдят, че не са трети лица при продажбата на сградата, построена върху закупеното от тях и ищцата място.

Поради горното ответниците молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди направените разноски.

От ответницата Д.Т.Л. е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който тя сочи, че не отговарят на действителността посочените в исковата молба факти.

Твърди, че след като продали земята на ищцата и другите двама ответници - Б.Т.А. и С.Г.М., в имота останали собствените на баща й вещи – движима вещ, представляваща цистерна за вода с вместимост 20 тона и сграда, която той използвал при отглеждане на насажденията от арония. Сградата ответницата сочи, че не е била в описаното в исковата молба състояние, а е имала покрил, прозорци и врати и е била използваема. На кадастралната карта тя била отразена като собствена на бащата на ответницата Т. А. Т., починал на *** г.

При извършване на първата продажба, на земята ответницата и останалите съсобственици предложили на купувачите и сградата, но не постигнали съгласие и в резултат на това сградата останала собственост на ответницата и останалите наследници на Т. Т.. След продажбата на земята, ответникът Б.А. потърсил ответницата и предложил да закупи сградата, заедно с другата ответница С.М.. Ответниците, наследници на Т. се съгласили и извършили продажбата на имота, предмет на делото.

Предвид на горното ответницата счита искът за неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно НА № *** г. на нотариус с рег. № 682 с р.д.

РС Н., вписан под Акт № *** на СВп, ищцата и ответниците Б.Т.А. и С.Г.М. са придобили чрез покупко продажба от Р.Т. А., А.Т.А. и Д.Т.Л., както и от Е. В. Й. недвижим имот, представляващ ПИ 520009.91.11, находящ се в гр. Н., с площ от 3001кв.м., в м. „Москова мера“, начин на трайно ползване – нива, трайно предназначение на територията – земеделска земя, категория на земята при неполивни условия – трета, при граници на имота – имоти с №№ 520009.91.430, 520009.91.12, 520009.91.165, 520009.91.6.

Съгласно приложеното по делото нот.дело № 24/2017 г., л. 121-157, за имота е била приложена скица, л. 142 от делото, на която в имота, предмет на сделката е означен и обект №1.

Поради това, че не са посочени отделни дялове за всеки от приобретателите, то те придобиват собствеността върху закупения имот по равно, съгл. чл. 30, ал.2 от ЗС, т.е от по 1/3ид.ч. от имота. Поради това, че ответниците – купувачи Б.Т.А. и С.Г.М. имали сключени граждански бракове със съпрузите си съответно Р.Х.А. и С.А.М., то по отношение на тях придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена общност, съгл. чл. 21, ал.1 от СК.

Върху имота не се спори между страните, че към момента на сделката е имало построена сграда-стопанска постройка, която според ищцата била в много лошо състояние, а според ответниците била просто занемарена, а самото място било обрасло. Страните нямат спор и относно състоянието на сградата, както и относно направения след това ремонт.

С констативен нотариален акт е № *** г. на Нотариус с рег. № 364 – Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А., са установили свое право на собственост върху сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 38кв.м., брой етажи 1, с предназначение: промишлена сграда, с адрес: гр. Н., ул. „***“, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници: от четири страни ПИ ***.

В същия ден - 23.11.2017 г. ответниците Р.Т.А., А.Т.А. и Д.Т.А. са продали с НА № *** г. на нот.с рег.№ 346 с р.д.РС Н. на ответниите Б.Т. и С.Г., описания имот – сграда с идентификатор № ***.

Ищцата твърди, че на нея като един от съсобствениците на земята, не и е било предложено да участва в продажбата и да я закупи при същите условия. За да се отговори на въпроса дали тя има такова право, следва да се отговори на въпроса дали обекта на тази сделка е годен самостоятелен обект.

По делото са представени строителни книжа, л. 75-85, като въз основа на разрешение за строеж № 31/03.07.2003 г. издадено в полза на наследодателят на ответниците Р.Т. А., А.Т.А. и Д.Т.Л., Тодор А. ***, с което му е дадено разрешение да строи в имота, описан в НА № 165, т.1, рег. № 883/2003 г. селскостопанска постройка за съхраняване на селскостопанска продукция със застроена площ от 35 кв.м. в УПИ 0910007 по плана на гр. Н.. От приетите по делото писмени доказателства (разрешение за строеж, скица, конструктивно становище с указания за изпълнение, квитанция за платена такса към Община Н. за разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 05.08.2003 г., протокол за извършено трасиране и справка за поземлен имот неоспорени от ищцата, се установява, че построената в имота сграда е изградена на законно основание.

Построената в имота, закупен от тримата съсобственици, в т.ч и от ищцата, сграда няма самостоятелен характер и тя не може да бъде обект на самостоятелни сделки, в т.ч на извършената в последствие продажба от Р.Т.

Анонова, А.Т.А. и Д.Т.Л. в полза на Б.Т.А. и С.Г.М.. Това следва от характера на самата постройка, която има обслужващо земята предназначение, съгласно приложената, приета и неоспорена от ищците документация. Съгласно приложеното строително разрешение № 31/03.07.2003 г., същото е издадено при спазване на условията на чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи. И чл. 4, ал.1 от Наредба № 2.

Съгласно съдържанието на тези разпоредби

(на действалата към момента на издаването Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи,, обн., ДВ, бр. 48 от 28.04.1998 г., в сила от 28.04.1998 г., отм., бр. 85 от 6.11.2012 г., в сила от 6.11.2012 г., както и на новата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012, с идентично съдържание) относно застрояването на земеделските земи и конкретно съгласно чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 10.04.1998г., без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва:1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята. Съгласно посоченото в тази разпоредба, постройките нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята. Нещо повече, при провеждане на отчуждаване или комасация, съгл. чл. 23 от Наредба № 2, собствениците са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите. Всичко това показва, че построената в земеделския имот стопанска сграда не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, а същата има обслужващо стопанската дейност върху земеделската земя предназначение, поради което и при провеждане на съответните мероприятия на отчуждаване или комасация, тези постройки не се заплащат. На приложената от ответниците скица, л. 76 и записания върху нея екзекутив „за изработване на конструктивно становище за изграждане на селскостопанска постройка 35кв.м. за съхраняване на селскостопанска продукция и инвентар“, подписано от арх. Д.М.. В самото конструктивно становище, изготвено от инж. Н.Х., също е посочено, че сградата е „стопанска постройка“, а в издадените протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е записано, че те са издадени именно за „стопанска постройка за съхраняване на селскостопанска продукция“.