Акт от 29.07.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 29.07.2020 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, на

07.07.2020 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

МАРТИНА КИРОВА секретар:Л.Р. като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева в.гр.д. №

215/2020г. по описа на ЯОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против решение №273/21.01.2020г. на

Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 272/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище гр.София 1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да заплати на К.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата 1283.75 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.05.2019г., до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД осъжда Главна Дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към МВР да заплати на К.С.Д. сумата 183.67 лв. – лихва за забава върху главницата от 1283.75 лв. за периода на забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда – 03.05.2019г., като искът в частта за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2016 г. – 31.07.2016 година, включително, както и за разликата над 183.67лв. до 194.98 лв., отхвърля като неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба решението на ЕРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Депозиран е писмен отговор от К.С.Д., чрез пълномощника му адв.Х. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

С определение от 28.04.2020 г. по делото, влязло в сила, е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване, жалбата на ГД "Гранична полиция" срещу отхвърлителната част на съдебното решение и е прекратено въззивното производство в тази му част.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият не се явява в с.з., от неговия процесуален представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период – 02.05.2016г. до 02.05.2019г. ищецът К.С.Д. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „ст. полицай“ в 01 група „Охрана на държавната граница” в ГПУ- Елхово към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

От неоспореното заключение на вещото лице Тепсизов по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 02.05.2016 година до 02.05.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1423 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1423 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1626.49 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 203.49 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1283.75 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 194.98 лева, но размерът на мораторната лихва, със съответното натрупване, е изчислен от вещото лице за периода 30.07.2016 г. до 31.05.2019 г. /т.е. с начален период преди настъпване на забавата и краен по-късен от поставения в задачата, а именно датата на постъпване на искова молба

– 03.05.2019 г. ЕРС е изчислил дължимата законна лихва с електронен калкулатор на НАП, публикуван на електронната страница на НАП, считано от момента на изпадане на ответника в забава за възнаграждението за всеки отчетен период, начиная от 01.08.2016 г. до датата на подаване на иска – 03.05.2019 г., без периода, попадащ в последния отчетен периода /01.04.2019г. - 02.05.2019г./, тъй като крайната падежна дата за това вземане не е била настъпила към датата на подаване на исковата молба. Законната лихва за периода 01.08.2016 г. до 02.05.2019 г. се изчисли от съда на сумата 183.67 лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявения главен иск, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил за времето от 01.08.2016г. до датата на предявяване на иска и в размер на 183.67лв. по изчисления от ел.калкулатор на НАП, тъй като е приел, че забавата на ответника за първия тримесечен период е настъпила от 01.08.2016г. поради това съдът частично е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са: Наредба

№8121з-407 от 11.08.2014г.,

Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).