Решение № 1411 от 19.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20241100901531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 29 ЗОЗ. вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Производстовото е образувано по жалба на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД срещу отказ № 20240712143945/15.07.2024 г. на длъжностното лице по вписванията към ЦРОЗ, постановен по заявление с peг. № 20240712143945/12.07.2024 г., подадено от ПИБ АД за вписване подновяване на вписан под № 2016042600713 особен залог.

Жалбоподателят твърди неправилност на постановения отказ. Сочи, че според чл.21, ал.З 303 договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи, т.е. действието на вписването е оповестително. При наличие на подновено вписване в първичния регистър, какъвто се явява ТРРЮЛНЦ, не би следвало да бъде отказано подновяване вписване във вторичния регистър- в настоящия случай ЦРОЗ. Изискването за вписване в ЦРОЗ има единствено оповестително - защитно действие - да огласи пред трети лица съществуването му и правата на заложния кредитор да бъдат противопоставили спрямо лица, учредили след вписването свои залози върху същото имущество, както и спрямо приобретатели на това имущество. С изменението на ЗОЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г се предвижда, че учредяването на залога се осъществява чрез вписване в ЦРОЗ или в предвидения Друг регистър, т. е. на вписването вече се придава конститутивно действие. § 49 от ПЗР на ЗИД303 урежда заварените отношения като посочва, че вписаните до 29.12.2016 г. залози запазват действието си. По аргумент от обратното невписаните залози след датата 30.12.2016 г. губят действието си, доколкото се оказва, че при тях не е осъществен в пълнота фактическият състав, от който се пораждат обезпечителните права в 1 полза на заложния кредитор. За да възникнат отново те, е необходимо заложният кредитор да впише залога си след като получи съгласие за това от залогодателя - аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗОЗ /редакция преди изменението с ДВ бр. 105/2016 г./ и чл. 27, ал. 2, т. 3 от ЗОЗ в актуалната редакция. Друго е положението на кредитора с вписан залог, който не е подновил вписването след изтичане на определения от чл. 30, ал. 2 ЗОЗ петгодишен срок. След 30.12.2016 г. заложен кредитор с вписан и неподновен залог може да извърши ново вписване без съгласието на залогодателя, като залогът ще има противопоставимост от датата на новото вписване. Сочената законодателна уредба мотивира извод, че е налице валидно заложно право, доколкото към датата 30.12.2016 г. залогът е бил вписан в ЦРОЗ и фактическият състав по учредяването му е бил изцяло осъществен. Действително, срокът на това вписване е изтекъл, но смята, че това изсрочване не е повлияло върху съществуването на заложното право, тъй както изсрочването на ипотеката не рефлектира върху съществуването на ипотечното право. Обратната теза не намира опора в закона — нито в редакцията му преди изменението от 2016 г., нито след това. Заложното право поради акцесорния си характер се погасява с погасяване на обезпеченото вземане, също и в хипотезата на чл. 7 и чл. 8 ЗОЗ, както и, след изменението от 2016 г., при даване на съгласие за заличаване на особения залог от заложния кредитор /може да бъде приравнено на отказ от заложно право/ и т. н. Изоставяне на частното изпълнение от заложния кредитор не води като последица до погасяване на заложното право, тъй като то може да бъде реализирано по реда на ГПК, или, ако кредиторът го е заявил в производството по несъстоятелност, принудителното изпълнение да бъде осъществено в рамките на несъстоятелността - чл. 16 ЗОЗ. До изменение на закона през 2016 г. невписаният особен залог поражда същото право спрямо длъжника, което поражда и вписаният такъв - заложният кредитор да може да пристъпи към изпълнение по отношение на заложеното имущество при липса на доброволно удовлетворяване на вземането му. Последното действие, за да породи последици, е необходимо да бъде вписано в ЦЮЗ или в предвидения друг регистър. Липсата на вписване на особения залог до 30.12.2016 г. има отношение единствено към лротивопоставимостга на правата, които заложният кредитор притежава, т. е. при наличие на повече от един кредитор на длъжника и при разпореждане от страна на длъжника със запорираното имущество.

Излага, че подновяване вписването на особения залог в ТРРЮЛНЦ в достатьчна степен защитава правата на заложния кредитор, предвид което, подновяване вписването в ЦРОЗ има оповестително действие за разлика от вписването на пристъпване към изпълнение, даващо право на заложния кредитор да предприеме изпълнение по отношение на заложеното имущество без съдебна намеса. Разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗОЗ преди изменението, предвижда, че залогодателят, след получаване на съобщението за пристъпване към изпълнение, не може да се разпорежда със заложеното имущество. След изменението на закона на това вписване се придава ефект, подобен на ефекта на изпълнителните запор и възбраната, като след датата на която е извършено вписването, всички разпореждания, извършени от Длъжника със заложеното имущество, са недействителни относно заложния кредитор, т. е. относително недействителни. В този смисъл са мотивите към проекта на ЗИДЗОЗ. Идеята на изменението е да се гарантират в по - пълна степен правата на заложния 2 кредитор. Като процесуални тези правила намират приложение спрямо висящите искови производства, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 17 ЗОЗ предвижда, че залогът на вземане има действие спрямо длъжника, които не е страна по договора за особен залог, от датата на съобщаването му, което може да бъде направено както от залогодателя, така и от заложния кредитор. За наличието на легитимация не е необходимо подновяване вписването на залога, тъй като кредиторът се погива от първоначалното вписване, към което се наслага вписването на пристъпване към изпълнение с придадено му от закона действие на изпълнителен запор. Нормите, регламентиращи вписване в регистър, от което вписване възникват права, са винаги императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Те следва да се прилагат стриктно. Ето защо, като има предвид, че ЗОЗ не обвързва реализиране правата на пристъпил към изпълнение заложен кредитор с непрекъснатост на вписванията на учредения залог в регистъра до приключване на изпълнението, то по аргумент на по- силното основание още по- малко биха се засегнали правата на невписал подновяване кредитор, на кредитора да охрани правата си по залога, или да ги реализира принудително.

Моли да се приеме, че отказът на длъжностното лице по вписванията към ЦРОЗ, постановен по заявление с peг. № 20240712143945/12.072024 г., подадено от ПИБ АД за вписване подновяване на вписан под № 2016042600713 особен залог е неправилен и незаконосъобразен и да бъде отменен.

Съдът намери, че жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Със заявление с вх. peг. № 20240712143945 от 12.07.2024 г. е заявена за вписване промяна в обстоятелствата относно договор за особен залог, вписан в ИС Р. към МП под № 2016042600713. Промяната се изразява в подновяване действието на вписването на особения залог.

В случая особеният залог е бил вписан в ИС Р. към МП на 26.04.2016 г. под № 2016042600713.

Съгласно нормата на чл.30, ал.2 от ЗОЗ действие на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1.

То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.

След като вписването е извършено на 26.04.2016 г., срокът е изтекъл на 26.04.2021 г.

Следователно продължаване не може да бъде вписано, като на заявителя е разположение опцията по ал.3 от с.з. – ново вписване.

Неоснователни са възраженията основани на извършено подновяване в вписано в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно нормата на чл. чл. 21, ал.1, 2 и 3 от ЗОЗ договорът за залог на търговско 3 предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и за учредяването на залога е необходимо решение, взето съгласно чл. 262п от Търговския закон.

Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя. Договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния специален регистър, който се води за такива активи. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8, ал. 3 и 4 се прилагат съответно.

Анализът на тези норми сочи, че първичен регистър при залог на търговско предприятие се явява ТРРЮЛНЦ, където вписването има конститутивен характер. Доколкото търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вписването във специалните (вторични) регистри (където се води на отчет имуществото, представляващо елемент от предприятието) има значение за противопоставимостта на третите лица, придобиващи права върху тези отделните елементи.

Вписването в ЦРОЗ, когато в търговското предприятие има движими вещи, вземания или други обекти, за които ЦРОЗ предвижда задължителна регистрация(при тяхната липса то би било нищожно), се явява вписване във вторичен регистър. За противопоставимостта на трети лица вписването/подновяването в първичния регистър е без значение.

След като 5 г. срок от вписването в ЦРОЗ е изтекъл, то той не може да бъде подновен, съвпадащо с извода на ДЛР, съответно налагащо извода за неоснователност на жалбата.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20240712143945/15.07.2024 г. на длъжностното лице по вписванията към ЦРОЗ, постановен по заявление с peг. № 20240712143945/12.07.2024 г., подадено от ПИБ АД за вписване подновяване на вписан под № 2016042600713 особен залог Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4