Решение № 261896 от 17.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 17.12.2020 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11138 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №100181 от 22.04.2019г., постановено по гр.дело №40733/2018г. по описа на СРС,

І Г.О., 33-ти състав, е признато за установено по предявените от "Т.С." ЕАД срещу М.В.М.-Я. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.В.М.-Я. дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 3057.05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия с включено дялово разпределение за периода 19.02.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 19.02.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над 3057.05 лв. до пълния предявен размер от 3799.48 лв., и за периода м.05.2014г. - 18.02.2015г., както и сумата от 361.53 лв., мораторна лихва с включена лихва върху дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 07.02.2018г., като е отхвърлен иска за разликата над 361.53 лв. до пълния предявен размер от 542.43 лв., за недвижим имот в град София, ж.к.“*****, аб.№315557, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.02.2018г. постановена по ч.гр.д.

№11344/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав. С решението е осъдена М.В.М.-Я. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 633 лв., включително разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №11344/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, изчислени съобразно уважената част от предявените искове. С решението е осъдена "Т.С." ЕАД да заплати на М.В.М.-Я. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 94.50 лв., направени разноски в исковото и в заповедното производство, изчислени съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж., срещу решението на СРС в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за разликата над 3057.05 лв. до пълния предявен размер от 3799.48 лв., и за периода м.05.2014г. - 18.02.2015г. - поради погасяване на задължението по давност, както и в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 361.53 лв. до пълния предявен размер от 542.43 лв. - поради погасяване на задължението по давност, както и в частта на разноските. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на погасителната давност като е приел, че погасени по давност са дължими суми по обща фактура от 31.07.2015г.. Твърди се, че в раздел ІХ /Заплащане на топлинна енергия/, чл.33, ал.1 от Общите условия, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задължението на ответницата да заплаща дължимите от нея суми за потребена топлинна енергия, за които е издадена на 31.07.2015г. обща фактура за периода м.05.2014г. – м.04.2015г. е станало изискуемо на 16.09.2015г., след която дата ответницата е изпаднала в забава досежно задължението за заплащане на главница и предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове за главница и мораторна лихва.

Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирани разноски от въззивника-ответник за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - М.В.М.-Я., не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ищеца.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата - М.В.М.-Я., чрез адв.И.Д. срещу решението на СРС в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 3057.05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия с включено дялово разпределение за периода 19.02.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 19.02.2018г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 361.53 лв., мораторна лихва с включена лихва върху дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 07.02.2018г., за имот, намиращ се в град София, ж.к.“*****, аб.№315557. Изложени са доводи, че по делото е останал недоказан факта на възникнали договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, съответно оспорва се приетия от съда факт, че притежава качеството потребител на топлинна енергия. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Навежда се възражение за нищожност на клаузите на чл.32, ал.1 и чл.33, ал.4 от Общите условия, които установяват срок и падеж на задълженията за заплащане на топлинна енергия, тъй като се твърди, че същите са неравноправни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове за установяване на задължения за главница и мораторна лихва. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ответницата.

Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.В.М.-Я. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на подадените въззивни жалби съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №11344/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въззивника-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.02.2018г. и е постановена на 26.02.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.В.М.-Я. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - М.В.М.-Я. възражение, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответницата - М.В.М.-Я. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.В.М.-Я. дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 3057.05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия с включено дялово разпределение за периода 19.02.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 19.02.2018г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над 3057.05 лв. до пълния предявен размер от 3799.48 лв., и за периода м.05.2014г. - 18.02.2015г., както и сумата от 361.53 лв., мораторна лихва с включена лихва върху дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 07.02.2018г., като е отхвърлен иска за разликата над 361.53 лв. до пълния предявен размер от 542.43 лв., за недвижим имот в град София, ж.к.“*****, аб.№315557, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.02.2018г. постановена по ч.гр.д.

№11344/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав. Прието е, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по силата на което ответницата, в качеството на собственик на процесния имот, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответницата при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период от време. Прието е, че задължението на потребителите да заплащат месечно цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане, и досежно него е приложима кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В тази връзка и при съобразяване, че датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, се счита за дата, на която е предявена исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, е обоснован извода, че претендираните вземания за главница и мораторна лихва за периода от м.05.2014г.

- 18.02.2015г. се явяват погасени по давност.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадените въззивни жалби досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e08c5949-79a0-4ed5-b82f-87492b24ee76