Решение № 791 от 04.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елизабет П.а Въззивно гражданско дело № 20241000500837 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 31.10.2023г по гр.д. № 210/2022г Окръжен съд- Благоевград е признал за установено по иск предявен против Уникредит Булбанк АД и ГБ-Британия *** ЕООД, че в полза на банката не съществува ипотечно право върху самостоятелен обект в сграда с адрес гр. ***, м. ***, ет.*, апартамент С-2, с площ от 24.76кв.м., прилежащи части тераса от 11.20кв.м и 8.70кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, което да е възникнало по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 93/10.10.2007г , поради липса на идентичност между собственика на имота при неговото възникване и лицето, подписало акта за обременяването му с тежест, по иск предявен от М. Г., родена на ********г, гражданка на Великобритания.

С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението ОС-Благоевград се обжалва изцяло с въззивна жалба от ответника „УниКредит Булбанк“АД , представлявано от адв. Н., като недопустимо и неправилно.

Въззивникът поддържа, че искът е преклудиран поради влизане в сила на решение между същите страни за установяване несъществуване на ипотечното право, макар и на 1 заявени други основания. Въззивникът поддържа, че незаявените основания от ищцата в първото съдебно производство следва да се считат за преклудирани. По същество счита, че решението противоречи на материалния закон и на практиката на съдилищата по сходни казуси. Въззивникът сочи, че ищцата е придобила право на строеж върху процесния апалатамент след вписването на оспорената ипотека и преди завършването на сградата в груб строеж и го е придобила обременен с ипотечно право в полза на банката. Поддържа, че мотивите на първоинстанционния съд за възможност за учредяване на ипотека върху право на строеж върху собствен имот са в противоречие с константна съдебна практика. Поддържа, че дори и да се приеме, че ипотеката е учредена под отлагатателно условие, то сбъдването на условието има обратно действие/чл.25,ал.2 от ЗЗД/, което не е съобразено от първоинстанционния съд.

Поддържа, че всички изисквания на закона за възникване валидно на ипотечно право са съобразени, че ипотеката е вписана и третите лица са имали възможност да се запознаят с нейното съществуване. Моли въззивния съд, като съобрази изложените мотиви, да отмени решението на ОС-Благоевград и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

Със свое определение от 16.04.2024г съдът е конституирал „ГБ-Британия ***“ЕООД като въззивник по делото, като дружеството не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата – ищец пред първата инстанция М. Г., представлявана от адв.С., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата.

Възразява, че решението на ОС- Благоевград е допустимо, тъй като настоящото и предходното дело имат различни фактически основания. По същество развива съображения, че ипотеката е учредена от несобственик на ипотекирания имот. Оспорва като неприложимо тълкуването на разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗЗД, дадено от въззивника. Моли решението на ОС-Благоевград да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В о.с.з. въззивникът УниКредит Булбанк АД се представлява от адв. Т., която поддържат жалбата си. Моли решението на ОС-Благоевград да бъде отменено по съображения, изложени в жалбата. Претендира разноски по делото, за които представят списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът УниКредит Булбанк депозира писмена защита по делото, с която поддържа развитите оплаквания във въззивната жалба. Поддържа, че решението на ОС-Благоевград е недопустимо, поради наличие на постановено решение между страните по спор за нищожност на същата сделка, което решение преклудира твърденията, изложени в ИМ. По същество поддържа, че решението е неправилно.

Поддържа, че решението противоречи на съдебната практика по сходни казуси.

Поддържа, че ипотеката възниква с нейното вписване и към момента на вписване се 2 преценява нейната действителност. В настоящия случай вписването на процесната ипотека предхожда сключването на договор между ищцата и втория ответник, с който ищцата придобива право на строеж върху ап.С-2.По този начин ищцата придобива имота си обремен с ипотека. Поддържа, че законът допуска обезпечаване на банков кредит с ипотека върху право на строеж върху собствен имот. Поддържа, че ако се приеме, че учредяването на ипотека върху право на строеж е сключена под отлагателно условия, то сбъдването на условието има обратно действие.Поддържа, че е спазено изискването на чл. 167,ал.3 от ЗЗД и учредителят на ипотеката е именно собственикът на имота. Поддържа, че правото на строеж е възникнало доколкото е учредено в полза на ипотекарния кредитор.

Въззивникът „ГБ-Британия ***“ЕООД не се представлява в о.с.з.

Въззиваемата М. Г. се представлява от адв. С., който оспорва въззивната жалба.

Поддържа, че решението е валидно и правилно. Моли решението на ОС-Благоевград да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата депозира писмени бележки по делото . В писмените бележки, поддържа, че решението е допустимо, тъй като липсва произнасяне на съда по заявените факти по настоящото дело. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото. Възразява, че съдът е съобразил съдебната практика по сходни казуси, че няма основание собственик на терен да учреди ипотека върху правото на строеж върху собствения си имот, доколкото то няма характеристика на самостоятелно вещно право, а е част от правото на собственост. Допустимо е да уговори разпростиране на действието на ипотеката върху сградите, които ще бъдат построени върху неговия имот, но в този случай ипотеката ще породи действие слд възникване на вещта. Възразява на тълкуването на законау дадено от въззивника във връзка с възникването на правото на строеж, и приложимостта на разпоредбата на чл.60,ал.4 от ЗКИ към разглеждания спор. Оспорва и приложимостта на разпоредбата на чл.25,ал.2 от ЗЗД към спора.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този 3 смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба и като такова подлежи на отмяна.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск от М. Г. против „ГБ-Британия ***“ЕООД и униКредит Булбанк АД за установява, че банката не е носител на ипотечно право върху обект, намиращ се в сграда №1 в ПИ с идентификатор ***, намиращ се на първи жилищен етаж, представляващ апартамент №С-2 с площ от 24.76кв.м., което ипотечно право й е учредено с НА № 93/2007г поради липса на идентичност между собственика на жилищня имот и лицето, подписало акта за учредяване на ипотечна тежест. Предявен е иск за установяване, че банката , тъй като е изискала от своя съконтрахент – първия ответник- извършване на действия, вследствие на което първият ответник не е изпълнил свои договорни задължения към ищцата, то банката недобросъвестно е попречила за изпълнение на договор между трети лица. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е навела твърдения, че ипотечният акт не я обвързва и от него не възникват права в полза на банката, тъй като ипотеката е била учредена под условие и е следвало да произведе действие след възникване на сградата, ако към този момент е било налице тъждество между възникналия имот и посочения в нотариалния акт и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Поддържа, че учредената ипотека има върху бъдеща сграда е ипотека под условие и произвежда действие след възникване на сградата, като ипотеката е учредена когато е бил налице одобрен архитектурен проект, налице е тъждество между планираното и постореното и построеният имот принадлежи на учредителя на имотеката. Поддържа, че построеният имот е принадлежал на ищцата, поради което и ипотеката не е произвела действие.

В отговора на ИМ ответникът УниКредит Булбанк АД оспорва исковата молба с твърдение, че производството е недопустимо, поради наличие на решение между страните, преклудиращо настоящия спор. Оспорва иска и като неоснователен като посочва, че ипотеката възниква от момента на вписването й и към този момент следва да се съобразяват условията за нейната валидност. Оспорва още, че към момента на вписването на ипотеката учредителят й е носител на право на собственост върху терена и съответно надлежно е обременил терена и приращенията към него с ипотечна тежест.

Настоящият съдебен състав по отношение на установените факти по делото намира, че фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд е пълна , против нея няма въззивни доводи , поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тази част от решениетож на БлОС като обосновка на собствения си акт.

4

По делото е не е спорно, че 2006г ищцата и ответникът „ГБ-Британия ***” ЕООД са сключили предварителен договор за продажба право на строеж на недвижим имот и строителни и довършителни работи, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищцата правото на строеж на апартамент № С2 на първи етаж в сграда ***, която ще бъде построена в поземлен имот № 151063 в м.”***”, гр.***. В чл. 6.1 продавачът – ответник е поел задължение да не прехвърля правото на собственост или да ипотекира горепосоченото право на строеж на трети лица.

С нотариален акт № 93, н.д. №651 от 10.10.2007г по описа на нотариус С. К., с район на действие Районен съд- Разлог, вписан на 10.10.2007г ответникът „ГББритания ***” ЕООД учредява в полза на „Уникредит Булбанк” АД договорна ипотека, обезпечаваща отпуснат банков кредит, върху собствените си ПИ № 151063, ведно с правото на строеж върху мястото, включващо право да се построи жилищен комплекс „***” съгласно одобрен архитектурен проект от община Банско на 24.11.2006г и Разрешение за строеж № 384/24.11.2006г, който се състои от описани самостоятелни обекти, измежду които е апартамент С2.

С нотариален акт № 115, н.д. № 671 от 16.10.2007г по описа на нотариус К. „ГББритания ***” ЕООД продава на ищцата правото на строеж на апартамент №С2, като поема задължение да изгради и предаде обекта в договорен вид.

Видно от Акт за приемане на конструкция, обр.14, жилищен комплекс *** е завършен в груб строеж на 03.12.2007г, въведен е в експлоатация с удостоверение от 15.09.2010г, като в същите са описани строителните книжа, в това число и одобрен архитектурен проект за изграждане на сградата от община Банско на 24.11.2006г и Разрешение за строеж № 384/24.11.2006г.

При така установените факти съдът приема, че производството по делото е допустимо.

По делото не се установява по фактите, наведени като правопораждащи настоящия спор да има сформирана сила на пресъдено нещо. Установява се, че спорът, за решаването на който е образувано настоящото дело е бил заявен и по гр.д. № 209/2016г по описа на ОС-Благоевград , но производството по него е било прекратено и по този спор съдът не се е произнасял.