Решение № 2076 от 12.10.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5166/2022
- Вид
- Решение № 2076
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 04.11.2023
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 2076 гр. Бургас, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120105166 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на на Д. Я. Д. с ЕГН **********, с адрес: *, чрез адв. И. С. от БАК срещу “КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, представлявано от управителите *, с която се иска допускане до делба на съсобствен недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в *, *, за което е отреден урегулиран поземлен имот *в квартал 5 (пети) по плана на вилната зона, целият с площ 2 021 (две хиляди двадесет и един) квадратни метра, при граници: североизток-*, северозападулица, югозапад- улица и югоизток-улица, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри включва следните обекти: 1/ Поземлен имот с идентификатор *7 по КККР на *, с площ от общо 484 кв.м., адрес на имота: * *, представляващ имот по предходен план – *, кв. 5; 2/ Поземлен имот с идентификатор *8 по КККР на *, с адрес на имота: * * * с площ: 444 квадратни метра, номер по предходен план - * квартал 5 (пети); 3/ Поземлен имот с идентификатор *9 по КККР на *, с адрес на имота: * * * с площ: 1098 квадратни метра, номер по предходен план - * квартал 5 (пети), парцел I, при равни квоти по ½ идеална част за ищеца и ответника.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил през 2017 г. чрез дарение и покупко-продажба собствеността върху поземлен имот с идентификатор *7 с площ от общо 484 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *8, с площ 444 кв.м. Ответникът от своя страна се легитимирал като собственик на поземлен имот с идентификатор *9, с площ понастоящем 1098 кв.м. Твърди се, че съгласно одобрен ПУП и ПРЗ по реда на ЗТСУ трите имота са част от * по плана на вилната зона, отреден за профилакториум. През 2007 г. е била проведена процедура и от УПИ I e бил обособен съседен *Ищецът счита, че доколкото планът одобрен по реда на ЗТСУ има вещноправно действие и не е проведена процедура по разделяне на обектите включени в УПИ I, независимо от нанасянето на трите имота като самостоятелни в кадастралната карта, между страните е налице съсобственост в рамките на бившия УПИ I, формиран понастоящем от поземлен имот с идентификатор *7 с площ от 1 общо 484 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *8, с площ 444 кв.м. – на ищеца и поземлен имот с идентификатор *9, с площ от 1098 кв.м. – на ответника. Затова се иска допускане на делба. Ангажирани са писмени доказателства.
В съдебно заседание е направено уточнение от ищеца, че с оглед площта на УПИ I от 2021 и заключението на вещото лице следва да бъде допусната делба при квоти 955/2021 ид.ч. за ищеца и 1077/2021 ид.ч. за ответника.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с който се оспорва твърдението за съществуваща съсобственост между страните. Не се оспорва придобивното основание на ищците. Излагат се подробни съображения относно придобиването на поземлен имот с идентификатор *9 от ответното дружество, което е собственик на описания имот от 12.07.2004 г., по силата на договор за покупкопродажба от продавача БУЛЕС АД, ЕИК * - правоприемник на бившето държавно предприятие Завод "Гочо Иванов", ДФ „Булес”, „Булес” ЕООД, „Булес" ЕАД, след извършена приватизация и последвалата ликвидация на БУЛЕС АД. Към момента на придобиване имотът е представлявал реално определена част от * по плана на вилната зона, с площ на целия УПИ от общо 4270 кв.м. Ответникът посочва, че понастоящем обект с идентификатор *9, като реално определена част от поземлени имоти в границите на населеното място, отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и не попада сред изключенията на ал. 2 на чл. 200 ЗУТ, поради което представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Посочва в този смисъл съдебна практика. Отделно от това се излагат аргументи, че ако съсобствеността на всички обособени имоти в рамките на общия парцел I не е ликвидирана, то следва като страни в делбата да участват и всички останали собственици в рамките на площта на целия УПИ от общо 4270 кв.м. Иска се отхвърляне на иска за делба. Оспорват се и посочените квоти в съсобствеността, предвид различния обем от права на всяка от страните съобразно площта на придобитите обекти. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от представения нотариален * г. на нотариус В.Д., * на НК, че ищецът Д. Я. Д. е придобил по дарение 5 кв.м. ид.части от имот с идентификатор *7 по КККР на *, с площ от общо 475 кв.м., адрес на имота: * *, представляващ имот по предходен план – *, кв. 5, както и 5 кв.м. ид.части от имот с идентификатор *8 по КККР на *, с адрес на имота: * * * с площ: 480 квадратни метра, номер по предходен план - * квартал 5 (пети).
С последващ договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт * от 08.12.2017 г. на нотариус В.Д., ищецът е придобил още 479 кв.м. идеални части от имот с идентификатор *7 по КККР на *, както и още 439 кв.м. идеални части от имот с идентификатор *8 по КККР на *.
Не се спори, че ответното дружество е придобило по договор за покупко-продажба сключен с продавача “Булес” АД – в ликвидация, във формата на нотариален акт * на нотариус М.И., * на НК, следния недвижим имот, находящ се във * общ. Бургас, представляващ поземлен имот планоснимачен № *, в кв. *, по действащия план на вилната зона, идентичен с парцел VI, за имот * по плана на зоната, с площ от 1100кв.м. и представляващ реално определена част от УПИ I, кв. 5, по плана на вилната зона, целият с площ от 4270 кв.м. Видно от представената скица имотът понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *9, по Кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес *, *, с площ 1098 кв.м.
По делото е прието заключението на вещото лице Д. С., от което се установява, че първият регулационен план на в.з. Минерални бани е одобрен със заповед № 50/13.02.1960 г.
2
В него процесните имоти са част от парцел *като в кадастралната основа на този план не са номерирани имотите с планоснимачни номера, нанесени са като два имота, отбелязани в заключението в жълт цвят (имотите на ищците) и син цвят (имотът на ответното дружество).
Вторият регулационен план е от 1969 г. и в него процесните имоти са нанесени отново като два имота, съответно имотите на ответниците са в общ имот с*, а на ответника – имот с * Третият регулационен план е утвърден със заповед № 253 от 06.03.1990 г. и в него процесните имоти с пл.№ *, * и * са част от * който парцел е отреден за профилакториум.
От заключението на вещото лице се установява още, че с последващи изменения са одобрени промени в североизточната граница - на имот пл.№ *. Не са извършвани промени отнасящи се до процесните имоти.
С оглед събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от правна страна следното:
По делото е безспорно, че страните са придобили и реално владеят съседни имоти отразени като самостоятелни обекти (поземлени имоти) в кадастралната карта на гр. Бургас и са със самостоятелни идентификатори, а именно за ищците - имот с идентификатор *7 по КККР на *, както и имот с идентификатор *8 по КККР на *, а за ответниците - имот с идентификатор *9 по КККР на *. Тук следва да се посочи, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал оборима презумпция за вярност в чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. В случая всяка от страните е придобила по титул за собственост конкретен обект (поземлен имот), със съответния кадастрален номер.
Не се спори също така и се установява от приетото заключение на вещото лице С., което съдът кредитира изцяло като обективно и пълно изготвено, че за тези имоти е бил приет регулационен план утвърден със Заповед № 253 от 06.03.1990 г. В същия процесните имоти, представляващи към този момент имоти пл.№ *, * и *, са обединени в общ *, който парцел е отреден “за профилакториум”. Спорен по делото е въпросът дали този регулационен план има пряко отчуждително действие и дали по силата на ЗТСУ (отм.), действал към датата на приемане на плана, за страните е възникнала съсобственост в рамките на общия УПИ I, кв. 5, или всяка от тях е собственик на придобития с титула си за собственост самостоятелен поземлен имот.
Тъй като последният регулационен план касаещ процесните имоти е утвърден със Заповед № 253 от 06.03.1990 г., следва да се проследи правната уредба действала към този момент, а именно ЗТСУ в приложимата редакция обн. ДВ бр. 14 от 19.02.1988 г., действала до измененията приети с ДВ бр. 31 от 17.04.1990 г. С цитирания градоустройствен закон не е въведена изрична забрана с подробен устройствен план да се създава конкретно предназначение и режим на устройство за два или повече поземлени имота, чрез включването им в границите на един урегулиран поземлен имот. Подобно е положението на поземлени имоти, които попадат в границите на парцели, образувани по заварени от ЗУТ подробни градоустройствени планове. Това разрешение е прието и доколкото при одобряването на проекти и издаване на разрешения за строеж се спазват показателите на застрояване, които са установени общо за урегулирания поземлен имот (а не за всеки от поземлените имоти, включени в него).
Съгласно чл. 21 ЗТСУ (в редакцията на ДВ, бр. 29 от 1973 г.) застроителният и регулационен план представлява единна градоустройствена форма и обхваща: 1/ застроителен и регулационен план за обществените мероприятия (мероприятия на общините и държавата, юридическите лица); и 2/ застроителен и регулационен план за дворищнорегулационните парцели (дворищнорегулационен план).
3
В случая несъмнено от даденото отреждане на УПИ I, кв. 5 “за профилакториум” съдът прави извод, че се касае за урегулиране със застроителен и регулационен план за обществено мероприятие, за което са приложими разпоредбите на чл. 22 – 25 ЗТСУ отм. В чл. 22 на ЗТСУ /отм./ са дефинирани видовете застроителни и регулационни планове за обществени мероприятия. Това са планове, с които се предвижда реализиране на мероприятия на общините и държавата по архитектурно-градоустройственото изграждане, преустройство и развитие на населеното място и свързаната с него зона на влияние – изграждане на комуникационно–транспортни и съобщителни системи, селищни центрове, сгради и комплекси на системите за обществено обслужване, системи и инженернотехнически мрежи за благоустрояването, системи за отдих и спорт, производствени и складови зони и др. Такъв е именно и характерът на отреждането “за профилакториум”.
Πpи дeйcтвиeтo нa ЗTCУ (oтм.), зacтpoитeлният и peгyлaциoнeн плaн (ЗPΠ) зa oбщecтвeнo мepoпpиятиe пo чл. 22 ЗTCУ /oтм./ - чл. 25 ЗTCУ (oтм.) нямa пpяĸo oтчyждитeлнo и вeщнoпpaвнo дeйcтвиe. В този смисъл са решение № 52 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2551/2020 г., I г. о., ГК и решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр.д.
№942/2012г. на I г.о. на ВКС, с които последователно се приема, че отpeждaнeтo нa тepeн зa oбщecтвeнo мepoпpиятиe пo тoзи плaн, ĸoйтo тepeн вĸлючвa няĸoлĸo имoтa, нямa зa пocлeдицa изгyбвaнe нa юpидичecĸaтa caмocтoятeлнocт нa вĸлючeнитe в тepeнa имoти, coбcтвeницитe нa тeзи имoти зaпaзвaт coбcтвeнocттa cи въpxy тяx в ĸaдacтpaлни гpaници дo oтчyждaвaнeтo им cъc зaпoвeдтa пo чл. 95 ЗTCУ /oтм./ и пpaвoтo нa coбcтвeнocт въpxy oтдeлнитe имoти нe ce тpaнcфopмиpa в cъcoбcтвeнocт въpxy oбщия пapцeл пpи ycлoвиятa нa чл. 31 ЗTCУ /oтм./. Paзпopeдбaтa нa чл. 31 ЗTCУ /oтм./, пpeдвиждaщa възниĸвaнe нa тaĸaвa cъcoбcтвeнocт пo peгyлaция, e пpилoжимa caмo зa oбщи пapцeли пo двopищнopeгyлaциoнния плaн, нo нe и зa пapцeли пo плaнa зa oбщecтвeни мepoпpиятия. От това може да се направи извод, че до приключване на отчуждителното производство собствениците на имоти, отредени с плана за обществено мероприятие, могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят, да ги придобиват по давност.