Решение № 1124 от 27.07.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 727/2023
- Вид
- Решение № 1124
- Подписан
- 27.07.2023
- Състав
- МАРИЯНА ДИМИТРОВА ШИРВАНЯН
Цитирани разпоредби
- чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.37 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.19 · Закон за пътищата
- чл. 32 · Закон за пътищата
- чл.51 · Закон за пътищата
- чл.16 · Закон за устройство на територията
- чл.190 · Закон за устройство на територията
- чл.190, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.190, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.190, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.192 · Закон за устройство на територията
- чл.192, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 55 · Закон за устройство на територията
- чл. 57 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1124
Варна, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - X състав, в съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 727 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 АПК вр. чл.190 ЗУТ и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Производството е образувано по подадена жалба от Т.К.С. и Е.И.С. срещу Заповед № 3938/29.11.2022г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна съгласно Заповед №
5515/31.12.2019г./.
Жалбоподателите, в жалбата и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорват Заповед № 3938/29.11.2022г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна съгласно Заповед №
5515/31.12.2019г./ за прокарване на временен път през имота им. Сочат, че при прокарването на временния път ще бъдат засегнати дърветата находящи се в имота им; че временният път не е съобразен с действащия План за улична регулация по отношение на имотът, който ще бъде обслужван от временния път. Искат отмяна на заповедта и присъждане на разноските по спора.
Ответната страна, зам. кметът на
Община Варна чрез процесуален изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли съда да я отхвърли и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, кметът на
Община Варна чрез процесуален изразява становище за неоснователност на жалбата.
Моли съда да я отхвърли и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна А.А.Б., чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1.Производството по издаване на Заповед № 3938/29.11.2022г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна съгласно Заповед №
5515/31.12.2019г./ е започнало по подадена молба от А.А.Б., рег.№АУ064577ВН, дата 05.07.2022г. до Кмета на Община Варна, в която е посочил, че е собственик на 2/3 ид.части от ПИ ***, находящ се в гр.
Варна, жк „Изгрев“, но че до имота няма достъп през нормална улица и, че достъпът се осъществява през ПИ с идентификатор ***. Посочен е статута на ПИ с идентификатор ***, като второстепенна улица, публична общинска собственост. Посочено е, че съгласно одобрения ПЕП-ПРЗ на жк „Изгрев-1“ е предвидено прокарване на улица през много имоти, включително и през неговия, но че Община Варна не е в състояние да открие проектираната нова улица. Изрично е посочено, че не са налице основанията по чл.190, ал.1 от ЗУТ за прокарване на временен път, който да осигури достъп до имотите, които не граничат с улица. Направен е извод, че единствената възможност за него е на основание чл.192 от ЗУТ да му бъде учредено право на преминаване през чужд поземлен имот и е направено следното искане: „С оглед горното моля на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ да издадете заповед, с която да ми учредите право на преминаване за ПИ *** през ПИ с идентификатор ***.“
2.Със становище рег.№
АУ064577ВН_002ВН, дата: 01.09.2022г. до Община Варна г-н Б. е заявил съгласие за прокарване на временен път с трасе по варианта, по приложената скица на част от ПУП – ПРЗ на жк „Изгрев“, като изрично е заявил, че иска процедурата да бъде проведена по чл.190 от ЗУТ, а не по чл.192 от ЗУТ.
3.Със Заповед № 3938/29.11.2022г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна съгласно Заповед №
5515/31.12.2019г./ на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на А.А.Б. прокарване на временен път с обща ширина 3.50м. до ПИ *** по КК на гр.Варна, жк „Изгрев“ като съществуващ път ПИ *** се разшири до ширина 3.50м. и се засегне югоизточния ъгъл на ПИ ***, собственост на Т.К.С.. Засегнатата част е 6 кв.м. Посочено е, че „На скица № 507/02.11.2022г. временният път е обозначен със зелени линии, неразделна част от“ заповедта, както и в т.4, че „Временният път се прокарва със срок: до провеждане на отчуждителни процедури и прилагане на уличната регулация по влязъл в сила ПУП.
Имотът, през който се прокарва временният път не се отнема“ За да издаде оспорената заповед, административния орган е констатирал следното:
Производството е започнало по постъпило заявление от А.А.Б. с искане за учредяване на право на преминаване до ПИ *** по КК на гр.Варна, ж.к. „Изгрев“, като се разшири съществуващата пътека с идентификатор *** и се премине през ПИ 10135.2552.**На съображение, че до имота има пешеходен достъп заявлението е разгледано като искане за осигуряване на транспортен достъп, т.е. прието е, че процедурата е по чл.190 от ЗУТ.
Констатирано, че съгласно
ПУП-ПУР на жк „Изгрев“, одобрен с решение № 467-2 по протокол № 9 от 04 и 05.07.2012г. и решение № 552-6 по протокол №10 от 26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна ПИ *** има лице на новопроектирана улица с
ОТ1575-1576-1577-1578-1579-1580-1581-1582. За УПИ ІІІ-1592, кв. 129 има одобрен ПУП-ПРЗ при условията на чл.16 от ЗУТ и ПИ *** по КК е индивидуализиран със Заповед № 4/14.01.2014г. на Кмета на Община Варна. В трасето на уличната регулация попада и съществуващата пътека, като е необходимо същата да се разшири, за да се осигури максималната ширина за улица – тупик до имота.
Констатирано е, че с решение 7-4 по протокол №7/18.08.2022г. на Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна е допусната процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50м до ПИ *** по КК на гр.Варна, ж.к. „Изгрев“, като съществуващ път ПИ *** се разшири до ширина 3.50м. и се засегне югоизточния ъгъл на ПИ ***, като засегнатата част е 6 кв.м. След направеното предварително обявяване е постъпило възражение от Т.К.С.. Във възражението е посочено, че в трасето на временния път има дълготрайни декоративни дървета – туи и орех, които по арг. от чл.190, ал.3 от ЗУТ не подлежат на премахване. Направено е искане за определяне на ново трасе на временния път.
С решение 9-3 по Протокол №
9/21.10.2022г. на Комисията не е уважено възражението на г-н С.. Посочено е, че определеното трасе за временен път е най-късо и следва уличната регулация, като за подобренията и насажденията ще бъде определена оценка за обезщетение, която подлежи на отделно обжалване.
4.В хода на съдебното производство е назначена СТЕ, съгласно заключението по която: 1. От трасето на временния път по обжалваната заповед се засягат налични в ПИ *** по КККР три броя туя и една лоза. 2. Налице е и друг вариант за прокарване на временния път, който не засяга подпорната стена изградена в ПИ ***, а именно през УПИ ***. В предложения втори вариант се засяга 1 кв.м. площ от
ПИ ***, която в момента се ползвала като пешеходен достъп и от УПИ *** – 7 кв.м.
5.В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че подпорната стена изградена в ПИ *** не съвпада с границата на имота по КК, като е изградена в имота заедно с оградата и един метър от имота, извън подпорната стена и оградата се ползва като пътека.
6.Представени са от ответника снимки, като е посочено, че са във връзка с указанията на съда да установи, че към момента на издаването на заповедта, с трасето на временния път не се засягат дълготрайни декоративни дървета. От снимките, които съдът следва да цени, предвид разпоредбата на чл.37 от АПК, несъдържаща ограничение за вида на събираните доказателства, се констатира масивна ограда.
Не се констатира какво има зад оградата, в имота.
7. От приложените към с.д. 7535/18.05.2023г. Констативен протокол и копие на част ПУП-ПУР на кв.Изгрев, приет с Решение № 552-6/26 и
27.07.2012г. на Общински съвет Варна се констатира, че ПУП – ПУР е влязъл в сила по отношение на засегнатите от обжалваната заповед имоти.
Административният орган е установил изложените в оспорената заповед факти от приложените по административната преписка доказателства, поради което съдът възприема фактическата обстановка, както е установена в заповедта, като допълнително установява следните факти, относими към спора, от заключението по СТЕ: в трасето на временния път по обжалваната заповед попадат наличните в ПИ *** по
КККР три броя туя и една лоза; от разпита на вещото лице в о.с.з. и представения снимков материал: в трасето на временния път попада подпорна стена и ограда и от доказателствата представени от ответника: ПУП – ПУР на кв. Изгрев приет с Решение № 552-6/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна е влязъл в сила по отношение на засегнатите от обжалваната заповед имоти
При така установените факти съдът, предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 вр. чл.146, т.4 АПК, прави следните правни изводи:
В административната преписка е приложено доказателство за дата на обявяване на оспорения акт на жалбоподателите. Като съобрази, че съгласно данните посочени в обявлението (стр.45 от административната преписка), последното е залепено на адреса по местоживеене на 10.03.2023г. и е посочен срок на обжалване до 24.03.2023г. включително, както и, че жалбата е подадена на 23.03.2023г. от лица с активна процесуална легитимация – адресати на оспорения акт, при наличие на правен интерес, насочена е срещу подлежащ на оспорване акт съгл. изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и в предвидената от закона форма, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява - основателна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 3938/29.11.2022г. на Кмета на Община Варна /чрез зам.кмета на Община Варна съгласно Заповед №
5515/31.12.2019г./, в частта на ПИ 10135.2552.**Оспореният индивидуален административен акт е валиден и годен за съдебна проверка – издаден от компетентен орган в изискуемата за валидността му писмена форма, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Заповедта се явява материалнонезаконосъобразна на следните основания:
1.Издадена е в противоречие с императивната разпоредбата на чл.190, ал.3, изр. второ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“
Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че изискването временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания не е императивно, предвид ползваното словосъчетание „трябва по възможност“, т.е. ще следват новите улици по ПУП, но само ако има такава възможност, т.е. не преминават през сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета.
В конкретния случай трасето на предвидения път преминава, както през дървета (туята е род иглолистни дървета от семейство Кипарисови- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1% 8F), така и в него е включена подпорна стена и ограда.
Съгласно Приложение № 2, т.10 от
Наредбата на ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна, туята е иглолистно дърво, умерено растящо (https://varna.obshtini.bg/doc/3262800).
Засягането на дълготрайна растителност, чрез включването й в трасето на временния път е достатъчно основание за обосноваване на извод за незаконосъобразност на заповедта (в този смисъл решение 3013/22.03.2023г. постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Второ отделение по адм.д. 10750/2022г., докладчик съдията Я. К..
2.Издадена е без съобразяване на относимите разпоредби на Закона за пътищата.
Видно от заповедта, същата е издадена на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ, съгласно които:
„Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.“ „При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план.“