Решение № 3030 от 21.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3030 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100100891 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Предявени са е искове по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 14.10.2021г. на АМ Хемус, причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.

Ищецът И. Г. О., представляван от своята майка и законен представител Г.

Х. О., твърди, че на 15.08.2022г. е претърпял ПТП, в резултат на което е получил телесни увреждания, физически и душевни болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на т.а. „И. 35 С 13“, Д. П. К., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно за търпените от ПТП неимуществени и имуществени вреди, но последният е отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 40 000лв. и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 60лв., ведно със законната лихва от 14.10.2022г. до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС – 1 т.а. И.. Счита, че се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно без да съобрази скоростта и разстоянието на движещите се по пътното платно МПС, че ищецът е навлязъл на пътното платно на червен сигнал на светофара на предвидената за пешеходци светофарна уредба, че е пресичал без придружител. Оспорва всички посочени в исковата молба травми да са резултат от ПТП. Намира предявения иск за главница за завишен по размер и несъответен на критерия справедливост.

Оспорва иска за заплащане на лихва за забава, като посочва, че не е изпаднал в забава, тъй като ищецът не е съдействал за определяне на обезщетение като не е представил поисканата от ответника допълнителна информация. Оспорва датата, от която се претендира лихва за забава. Привлича като трето лице помаг ач водачът на застрахованото при него МПС, срещу когото предявява обратен иск.

Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.

Третото лице помагач оспорва предявения срещу него обратен иск. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – напускане мястото на произшествието, оспорва вината си за настъпване на процесното ПТП, твърди наличието на случайно деяние по см.на чл.15 от НК, както и изключителна вина на пострадалия пешеходец. Оспорва и механизма на настъпване на ПТП, както и размера на претенциите.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 15.082022г. в гр.София около 12,50 часа по бул.„ Сливница“ в посока от ул.”Стара църква” към ул.„ ген Асен Николов” и към „Околовръстен път“ в дясната пътна лента се движил товарен автомобил И. 35 С 13 с per. № ******* управляван от Д. П. К., със скорост в диапазона от 30 до 50 км/ч. Времето било дневно, слънчево, пътната настилка - суха, без неравности и повреди, Когато автомобилът се приближавал към кръстовището с ул."Антон Кецкаров”, ищецът И. О. – малолетен, и сестра му вървЕ. по напречната улица "Антон Кецкаров" в посока към бул. Сливница. Достигайки до бул „Сливница“, детето предприело пресичане на платното за движение по продължение на улицата, при което било блъснато от товарния автомобил. След инцидента, водачът напуска района на произшествието в неустановена посока без да уведоми органите на МВР.

Произшествието е посетено от служитЕ. на СДВР. Извършен бил оглед, образувано е Досъдебно производство с Хо 11251/2022 год. по описа на СРТП-ОР2 СДВР. Издаден е Констативен протокол за ПТП.

На ищеца е оказана първа помощ от спрЕ. след инцидента водачи, след което е транспортиран от екип на ЦСМП с оплаквания от силна спонтанна болезненост, оток, деформация и невъзможност за активно движение на ляв долен крайник и рана на предна повърхност на лавата подбедрица и силни болки в главата в Клиниката по детска ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов”, гр. София ЕАД. След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии била поставена диагноза: счупване на тялото (диафаза) на тибията, открито и контузия на главата.

Ищецът бил хоспитализиран. Под рентГ. контрол е извършена мануална репозиция на фрактурата. Крайникът е имобилизиран с гипсова шина. След проведено лечение на 18.08.2022 год. И. Г. О. е изписан от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Дадени са указания за носене на гипсовата имобилизация за срок от 60 дни, без спорт 60 дни и да не стъпва на травмирания крайник за период от 20 дни.

Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на Товарен автомобил марка „И. 35 С 13“ с per. № ******* е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.

От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, се установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени открито /с наличие на рана/ счупване на костите на лява подбедрица, контузия на главата и разкъсноконтузна рана на главата. При ищеца е приложено консервативно лечение на счупването на лява подбедрица, изразяващо се в закрито, ръчно наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация за 60 дни. Раните са обработени хирургично. Вещото лице сочи, че общият оздравителен период е около три месеца, като прогнозата е благоприятна при нормално протичане на лечебния процес, получените увреждания от ищеца, не биха оказвали влияние върху здравословното му състояние за в бъдеще.

Вещото лице установява, че един такъв инцидент винаги предизвиква стресова реакция при пострадалия. Тежестта на тази стресова реакция, начина на лечение и неговата продължителност са много индивидуални и зависят от много фактори, както субективни, така и обективни. Основните симптоми са напрегнатост, тревожност, безсъние, страх при подобни ситуации, като няма данни за 3 посещения при психолог или психиатър и/или назначавано медикаментозно лечение.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно – техническа и медицинска експертиза се установява, механизма на настъпване на процесното ПТП. Вещото лице категорично сочи, че пострадалият не е пресичал на означеното за това места – наличната пешеходна пътека. Сочи освен това, че водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Като причини за настъпване на произшествието установява както поведението на детето, предприело пресичане на платното за движение в опасна близост на приближаващ го автомобил, както и субективните действия на водача на товарния автомобил, конто не се е съобразил, че в дясно от платното за движение има деца и не е намалил своевременно скоростта си до безопасната, за да може за спре и да не допусне ПТП. Вещото лице е категорично, че водачът на автомобила е имал възможност да види децата и е могъл да предвиди, че те могат да създадат опасност като предприемат пресичане на пътното платно, като е имал възможност да предприеме предварително мерки, за да не допусне удара и произшествието.

По делото са събирани и гласни доказателства.

Свидетелката Е. К. е възприела факти, настъпили след инцидента – относно напускане местопроизшествието от страна на водача, пристигането на контролните органи и откарване на детето в болнично заведение. В тази част съдът ги възприема изцяло. В останалата част – относно движението на децата, автомобила, светлинната сигнализация на наличната на мястото светофарна уредба, тъй като липсва категоричност в показанията й в тези части, съдът приема, че не са годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях.

Свидетелката Й. О. – баба на ищеца, сочи, че след инцидента ищецът е изпитвал страх, адски болки, не искал да се храни, не можел да спи, постоянно се оплаквал от болки. Твърди, че след сваляне на гипса /след 2 месеца/ куца, болял го крака, страхувал се от коли. Твърди, че и по настоящем не е добре, има тикове – появили се след инцидента, скача., при студено времето - куца и се оплаква от болки. Ищецът обаче не е бил доведен за освидетелстване от вещото лице по допуснатата СМЕ и предвид близките, родствени отношения със свидетелктата, съдът намира, че показанията й не могат да бъдат годно доказателство за фактите, които се съдържат в тях – по специално относно периода на възстановяване, неблагоприятната прогноза и последвалите нервологични усложнения – 4 получаване на тикове.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /дЕ.нквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на дЕ.ктно обезщетение от дЕ.нквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между дЕ.нквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.

В процесния случай дЕ.ктът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /представените писмени доказателства и експертните заключения / – причинено от водача на застрахованото МПС – товарен автомобил, пътно-транспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно който е бил длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в движението – пешеходците, в т.ч да предприеме мерки за предотвратяване на удар , е блъснал пресичащия пътното платно ищец, при което на последния са причинени телесни увреждания. Доводите в противната насока /относно липсата на виновно поведение от страна на водача/, съдът отхвърля като неоснователни.

Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на товарния автомобил „И. 35 С 13 “ с per. № ******* , с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за това, 5 че в настоящия случай се касае за случайно събитие по см. на чл.15 от НК.

Случайното събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и непредотвратимо по своя характер, какъвто не е настоящия случай. Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП е можело да бъде избягнато, ако водачът на застрахования при ответника автомобил, е предприел действия за избягване на удара – намаляване на скоростта /така заключението на вещото лице по приетата КСАТМЕ/, поради което не е налице и единия от елементите на състава по чл.15 от НК, което изключва случайния характер на деянието.

Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e08ba7ae-0fb0-4ac4-bd76-5b6fb9438777