Определение № 797 от 01.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Шумен, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500338 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 6722/18.06.2026г. депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 2326/03.06.2026г. по ч.гр.д. № 20263620101436 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Г. Я. с ЕГН ********** за вземанията за главница в размер на 268.34 евро, 1 228.66 евро - договорно възнаграждение и 172.20 евро – мораторна лихва.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не 1 противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро - държавна такса и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263620101436 по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу С. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. ., за сумите: 268,34 евро, представляваща изискуема главница дължима от вноска № 3 с падежна дата 15.07.2025 год. до вноска № 12 с падежна дата 15.04.2026 г. по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № . от 15.04.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.05.2026 г. до окончателното 2 изплащане; сумата от 1 228.66 евро, представляваща неплатено договорно възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 15.07.2025 год. – 15.04.2026 г., сумата от 796.63 евро, представляваща неплатена неустойка с основание чл.10 от ОУ, за периода 30.04.2025 год. – 15.04.2026 год.; сумата 255,65 евро, представляваща такса при забава с повече от 90 календарни дни по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията, начислена на 14.08.2025 год.; сумата от 172,20 евро - мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода 16.05.2025 год. – 21.05.2026 г. , както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 46,27 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 168,70 евро. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № .. о т 15.04.2025 год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и С. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. . – длъжник.

С разпореждане № 2120/23.05.2026г. заповедния съд е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да уточни претендираната главница включва ли и други компоненти (вземания) освен чистата стойност на паричната сума, която е предоставена като кредит на длъжника и да уточни размер и основание на всеки компонент; да наведе твърдения за уговорения между страните годишен възнаградителен лихвен процент, като посочи неговото цифрово изражение и механизъм на формиране и уточни претендираната възнаградителна лихва от 534,91 евро, дали е изчислена върху размера на отпусната сума по кредита или и върху други вземания (такси за извънсъдебно събиране, застрахователни премии, услугите „Фаст“ и „Флекси“, неустойка или др.), като посочи и размера на възнаградителата лихва върху всеки от компонентите поотделно; да наведе твърдения за размера на ГПР и начин на формирането му, включително и при съобразяване на услугите „Фаст“ и „Флекси“, в случай, че такива са начислявани и претендираната неустойка в размер на 796,63 евро; да обоснове твърденията си за настъпила изискуемост – от коя клауза от процесния договор за потребителски кредит произтича тя и на коя дата е настъпила датата на твърдяната изискуемост, както и да уточни претендираното вземане за лихва за забава (мораторна лихва) о т 172,20 евро дали е изчислено върху размера на отпусната сума по кредита и/или върху възнаградителната лихва или и върху други вземания (услуги, премии и такси, 3 като посочи размера на лихва за забава (мораторна лихва) върху всеки от компонентите поотделно и да уточни претендираното вземане за неустойка в размер на 796.63 евро на какво основание се претендира, как е формирано и дали е включено в ГПР; да уточни претендираното вземане за такса в размер на 255,65 евро по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора на какво основание се събира и как е формиран размерът й и да посочи извършвани ли са плащания от кредитополучателя, на кои дати, в какъв размер и за погасяване на кои задължения са отнесени, съответно в каква поредност.

В даденият срок е постъпила молба от заявителя, с която e уточнил претенциите си по основание и размер и е заявил, че длъжникът е заплатил по кредита, до подаване на заявлението, сума в размер на 562.41 евро. С нея е погасена главница в размер на 62.36 евро, договорно възнаграждение – 237.04 евро, неустойка в размер на 226.01 евро, лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 21.66 евро и начислени такси по Тарифа - 15.34 евро.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на на 268.34 евро, 1228.66 евро - договорно възнаграждение и 172.20 евро – мораторна лихва.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в Договора за кредит, не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, наред с възнаградителната лихва, а именно разходът за неустойка при неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение, след сключване на договора за кредит, доколкото същата е известна и предвидена като разход към датата на сключване на процесния договор за кредит, видно от инкорпорирания погасителен план. Задължението за неустойка се погасявало с плащания на същите падежни дати, на които са уговорени и плащанията по погасителния план към договора за кредит и така уговорената 4 по този начин неустойка, позволявала на заемодателя да получи сигурно завишено плащане. Посочил е, че така уговорената в размер от 1552.52 евро – неустойка, представлявала над 50 % от главницата, откъдето следвало, че уговореният в договора ГПР от 63,99 % не включвал процесната неустойка, което обстоятелство се признавало и от заявителя с уточняващата молба и не съответствал на действителния по договора. Приел е, че начисляването на неустойката и предвиждането й, както и непосредственото й включване в погасителен план, идентичен с процесния като падежно число, инкорпориран в Договор за кредит, сочел на пряката й връзка с кредитното правоотношение, доколкото възниквала непосредствено, на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит, като задължение – предвидим разход, поради което следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Позовал се е на дадените задължителни тълкувания в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 и Решение на СЕС от 15.03.2025 год. по дело C 337/23 член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 и е приел, че невключването на неустойката, като предвидим разход в ГПР, води до недействителност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Отделно от това е посочил и, че доколкото ГПР с включена в него неустойка по чл.10 от общите условия към процесния Договор за кредит надхвърля петкратния размер на законната лихва към месец април 2025 год. (5 x 12,39 % = 61,95 %), при уговорен ГПР от 63,99 %, следвало да се приеме, че Договора за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № . от 15.04.2025 год. е недействителен и на основание чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК и т. 2 от решението на СЕС, длъжникът по процесния договор за кредит би дължал единствено главницата по него, като чиста стойност на отпуснатия кредит, но не и други акцесорни задължения. С оглед посочените от заявителя, с уточнителната молба плащания по договора, в общ размер на 562.41 евро, който надвишавал размера на претендирания чист паричен ресурс от 268,34 евро за посочения период, то главното задължение се явявало изцяло погасено.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 5 т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотвeтно дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.