Решение № 126 от 13.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Бургас, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212100600377 по описа за 2021 година С Присъда № 260020 от 25.01.2021г., постановена по НОХД №1078/2020г., Районен съд-Несебър признал подсъдимата СН. ХР. К., ЕГН **********, за невиновна в това, че в периода от 08.03.2020г. до 16.04.2020г. включително, в гр. Несебър, Бургаска област, при условията на продължавано престъпление отнела и направила опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 165.66 лева, както следва:

- на 08.03.2020г. в гр. Несебър, Бургаска област, от стопански двор, находящ се в промишлена зона /бивш двор на АПК-Несебър/, отнела чужди движими вещи – 150 кг. арматурно желязо с дебелина Ф-10, на стойност 155.70 лева, от владението на Т.И. Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;

- на 16.04.2020г., около 03:20 часа, в гр. Несебър, Бургаска област, ж.к.

„*******“ № **, от хладилна витрина, разположена пред денонощен хранителен магазин, стопанисван от „********, направила опит да отнеме 1 чужди движими вещи – 4 броя бутилки бира „Бургаско пиво“ по 1.9 литра, на обща стойност 9.96 лева от владението на К. Д. С. – едноличен собственик и управител на „*********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини /намеса на продавачката в магазина З. Л.Л./, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото ѝ обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

На основание чл.305, ал.6 от НПК, вр. чл.218б, ал.1 от НК, наложил на подсъдимата К. административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за извършено престъпление по чл.194 ал.3 от НК.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подс. К. била осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата в размер на 273.99 лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.

Срещу така постановения съдебен акт бил подаден протест от прокурор при Районна прокуратура Несебър, в който са изложени доводи за неправилност на присъдата. Съдът неправилно бил приел, че престъплението, в извършването на което била обвинена подсъдимата, представлявал маловажен случай. Обществената опасност на К. била висока – имала множество, предхождащи настоящото деяние, криминални прояви, била лице с изградени престъпни навици, престъплението включвало две отделни деяния, извършени в период от около 1 месец, механизмът на извършване на първото от двете деяния следвало да се отчете в посока завишаване обществената опасност на същото. В протеста се съдържат и съображения за допуснати от съда нарушения при приложението на чл.218б от НК.

Извършването на две деяния, с които били отнети вещи на обща стойност 165.66 лева, препятствало приложението на посочения член, тъй като съгласно ал.2, т.1 от същия, стойността на отнетите вещи не следвало да надвишава 150.00 лева. Също така не били събрани данни относно наложени административни наказания на подсъдимата по реда на чл.218б от НК в периода 08.03.2020г.-16.04.2020г. Претендира се отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който подс. К. да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Във въззивното заседание представителят на държавното обвинение 2 поддържа протеста и счита същия за изцяло основателен. Присъдата била незаконосъобразна. Неправилно било прието, че случаят бил маловажен.

Районният съд, освен ниската стойност, следвало да вземе предвид и обстоятелствата, че се касаело за продължавана престъпна дейност, начина на извършване на престъплението и данните за самоличността на подсъдимата.

Последната не била съдействала за разкриване на престъпленията. Моли подс.

К. да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното с обвинителния акт деяние, като се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. К., редовно призована, не се явява. Представлява се от служебно назначения ѝ защитник – адв. А.Ж. от АК-Бургас. Същият сочи, че атакуваната присъда била законосъобразна и правилна, поради което моли да бъде потвърдена.

Районният съд бил отчел всички обстоятелства, необходими за определянето на наказанието на подсъдимата. В случай, че окръжният съд възприеме доводите на обвинението, моли подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.194, ал.3 от НК, а не по чл.194, ал.1 от НК.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на въззивния протест, становищата на страните и материалите по делото установи следното:

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от подсъдимата самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК – признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл. 372, ал. 1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на същия член. Настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от подсъдимата факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

3

Подсъдимата С. Х. К., ЕГН **********, е родена в гр. К., област С. и е с постоянен адрес: с. Г., общ. К., С. област, кв. *****“ № ***. Тя е *******гражданка, без образование, неомъжена, безработна и е неосъждана.

Към 08.03.2020г. подсъдимата К. живеела съпружески с К. Х.. Двамата обитавали бунгало, находящо се в близост до стадиона в гр. Несебър, Бургаска област. Тя не била трудово ангажирана, а средствата за прехраната си набавяла чрез събиране на вторични суровини и продажбата им. На посочената дата, придвижвайки се с каруца, подс. К. преминала покрай парцел, разположен в промишлената зона на гр. Несебър, в бивш стопански двор на АПК, до предприятие „Морски риболов“, и който бил ограден с бетонна ограда и телена мрежа. Имотът бил стопанисван от пострадалия И.

Х.. В него същият освен, че отглеждал животни, складирал и строителни материали, сред които 150 кг. арматурно желязо с дебелина Ф-10, закупено от него през 2019г. Подсъдимата видяла, намиращото се в имота желязо и решила да го открадне. В мрежата, ограждаща имота, тя видяла пролука, през която преминала, след което натоварила казаното желязо в каруцата си и се отправила към пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Малко след това, около 14:50 часа, докато пътувала към пункта, до главната алея в к.к.

„Слънчев бряг“, общ. Несебър, до моста на река „Хаджийска“, същата била спряна за проверка от свидетелите А. К. и П. Н.- двамата полицейски служители в група „Охрана на обществения ред“ в РУ Несебър.

Полицейските служители видели намиращото се в каруцата желязо и попитали подсъдимата откъде го е придобила. Тъй като не могла да отговори ѝ било разпоредено да придружи служителите до сградата на РУ Несебър.

С протокол за доброволно предаване от 08.03.2020г., подс. К. предала на полицейски служител в РУ Несебър - свид. А. К., отнетото от нея арматурно желязо с общо тегло 150 кг. На същия ден отнетото имущество било върнато на собственика му – пострадалия Х..

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебна оценъчна експертиза, видно от която стойността на отнетите вещи към датата на деянието възлизала на 155.70 лева.

На 16.04.2020г. подс. К. отново се придвижвала с каруцата си в района на гр. Несебър. Около 03:20 часа преминала покрай търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Несебър, ж. к. „*******“ № **, 4 стопанисван от „**********, с управител и едноличен собственик на капитала – свид. К. С.. Подсъдимата отишла до хладилната витрина, поставена вдясно пред магазина, отворила я, взела от нея 4 бутилки с бира, марка „Бургаско пиво“ по 1.9 литра всяка и без да ги заплати ги занесла в намиращата се в близост до магазина, зад хладилните витрини, градинка. В този момент, свид. З.Л. – работеща като продавач в търговския обект, възприела действията на подсъдимата, тъй като в магазина имало поставени камери за видеонаблюдение и я наблюдавала на монитора, поставен вътре в магазина. Веднага след като установила действията на подсъдимата, свид. Л. излязла от магазина и казала на последната, че трябва да заплати бутилките с бира. К. заявила, че била взела „две бири“, след което отишла до градинката и донесла само 2 бутилки с бира. След това обаче свид. Л. казала, че видяла стореното от нея чрез видеокамерите, а подсъдимата върнала веднага и другите 2 бутилки.

От назначената в хода на разследването оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетото имущество – 4 бутилки с бира, марка „Бургаско пиво“, по 1.9 литра всяка, е в общ размер на 9.96 лева.

По досъдебното производство била изпълнена и техническа експертиза върху доброволно предадения от свид. Субашев оптичен носител – диск, съдържащ видеозаписи от поставените в търговския обект камери за видеонаблюдение. При извършеното лицево-идентификационно изследване експертът е заключил, че на представените видеозаписи вероятно е заснета подс. С.К.. Категоричен отговор на въпроса дали това именно е подсъдимата не можело да се даде, тъй като разделителната способност на охранителните камери била ниска.

Изложената по-горе фактическа обстановка, идентична с тази, възприета от първоинстанционния съд, се установява от направеното от подсъдимата С.К. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите А. К., П. Н., И. Х., К. С. и З. Л.; от писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи от извършени техническа и две оценъчни експертизи, 2 бр. протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимата, докладни записки и др.

Правилно и изцяло в съответствие с възприетата фактическа обстановка 5 районният съд е квалифицирал стореното от подсъдимата К. като престъпление чл.194 ал.3 от НК. По делото беше безспорно установено, че на посочените по-горе дати, време и места подсъдимата отнела чужди движими вещи - 150 кг. арматурно желязо с дебелина Ф-10, на стойност 155.70 лева от владението на Т. Х., и направила опит да отнеме чужди движими вещи - 4 броя бутилки бира „Бургаско пиво“ по 1.9 литра на обща стойност 9.96 лева от владението на К. Д. С. – управител на „********, без съгласието на собствениците на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, като второто деяние останало недовършео поради независещи от волята на дееца – подс. К., причини (намеса на продавачката в магазина З. Л.). Чрез отнемането на процесните по делото вещи при първото деяние, подсъдимата прекъснала фактическата власт на собственика им и установила своя такава, с което престъпният резултат настъпил. При второто деяние такава фактическа власт подсъдимата не е успяла да установи, поради което деянието е останало именно във фазата на опита. Коректно е установено, че престъплението не е било довършено поради причини, независещи от К.. Същата е започнала изпълнението на намисленото като е извадила от хладилната витрина бутилките с бира, които е искала да открадне, и ги оставила в намиращата се в непосредствена близост градинка, но своевременните действия на свид. Л. са мотивирали подсъдимата да върне вещите.