Решение № 108 от 20.11.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. , 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря И.П.П. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20231860200183 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Р. И. И. с ЕГН **********, адрес: с. Ч., община Ч., ул. „*******“ № 6, с която жалбоподателят иска отмяна на Наказателно постановление № 1/21.07.2023 г. на Кмета на Община Ч., с което на основание чл.22, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч., му е наложено административно наказание в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл.22, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч. и Заповед № 3- 101 / 16.08.2022 г. на Кмета на Община Ч.. От изложеното в жалбата се налага извода, че наказателното постановление е неправилно.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, представлява се от адв. Н., която поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено, претендират се разноски.

Районна прокуратура-******, ТО-****** не взима становище.

Ответникът по жалбата - Община Ч., чрез процесуалния си представител адв.П., в съдебно заседание и писмено становище по жалбата, релевира неоснователност на жалбата, претендира разноски.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и доказателствата към него, доводите на страните и поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2023 г., свидетеля П. П. съставила АУАН №1/27.06-2023г., затова, че на17.06.2023 г. /събота/ в 10:30 часа, е подаден сигнал по телефона от И.К.Н. -жител на с.Ч., 1 ул. „********" № 18, на М. Х. Г. - назначен с граждански договор към община Ч., изпълняващ услуга „Общинска охрана с цел недопускане на замърсявания и опазване на земеделски площи, че в ливадата, която ползва под наем в местността „********“, конете собственост на Р. И. И., роден 01.11.1977 г„ с постоянен адрес с.Ч., ул. „*******“ № 6, няколкократно нанасят щети на ливадата, която ползва.М. Х. Г. сигнализира по телефона гл. спец. „КОНОР“- г-н Н. И. М., роден на 28.01.1946 г., който се отзовава на място на нарушението. В 11.00 часа на мястото са пристигнали служители от общинска администрация Ч. -Н. И. М. - гл.спец. „КОНОР“ при община Ч., роден на 28.01.1946 г., М. Х.

Г. - назначен с граждански договор към община Ч., изпълняващ услуга „Общинска охрана с цел недопускане на замърсявания и опазване на земеделски площи", роден на 02.11.1961 г.

На огледа за нанесени щети е присъствал и потърпевшият гражданин г-н И.К.Н., роден на 26.02.1976 г. Присъстващите са констатирали, че ливадата е опасана от конете на Р. И., който неколкократно е предупреждаван да не пуска в тази ливада конете си. Конете собственост на Р. И. И. са пасели отвързани в ливадата без надзор. И.Н. ги изкарва от ливадата и ги завързва в близост до уличен стълб. На 22.06.2023 г. И.К.Н. е подал жалба с вх.№ 4-1229 относно нанесени щети на ливада в местността „********", която ползва под наем, от конете собственост на Р. И. И.. В АУАН се сочи, че нарушението е свързано с обстоятелството, че конете собственост на Р. И. И., роден на 01.11.1977 г., с постоянен адрес с.Ч., ул. „*******" № 6, са пуснати безстопанствено и са опасли ливадата в местността „********", която се ползва под наем от И.К.Н., роден на 26.02.1976 г.

В АУАН е посочено, че с горното е извършено нарушение чл.22, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч. и Заповед № 3- 101 / 16.08.2022 г. на Кмета на Община Ч.. Към АУАН са приложени и издадения на 17.06.2023г. въз основа на приложена жалба от наемателя на процесния имот Констативен протокол, като АУАН е подписан от актосъставителя и от двама свидетели-М.

Г., присъствал при установяване на нарушението и Н. М. -присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, като на 30.06.2023г. е връчен на жалбоподателя с разписка, видно от приложената такава на л.19 от делото.

С Наказателно постановление № 1/21.07.2023 г. на Кмета на Община Ч., връчено на 24.07.2023 г.(л.15-17 от делото), на жалбоподателя Р. И. И. с ЕГН **********, е постановено да заплати ГЛОБА/имуществена санкция в размер на: 50 /петдесет/ лева по чл.

22, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч.. В НП се сочи, че извършеното нарушение е по чл.22, ал.1 от цитираната наредба, като е посочено, че същото се издава въз основа на съставения АУАН № 01/27.06.2023 г.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.07.2023г., същия е обжалван на 02.08.2023г., като е спазен срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, а именно 14-дневен от връчване на НП.

От Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч., публикувана на интернет страницата на въззиваемата страна, е видно, че разпоредбата на чл.22,ал.1 от Наредбата гласи следното: „Чл. 21.(1) Забранява се 2 безстопанствено движение на селскостопански животни в строителните граници на с.Ч., придвижването на болни или съмнително болни от заразни и паразитни болести животни през населеното място, освен в случаите, когато е разпоредено от ветеринарномедицинските органи.“, като от чл.30, т.6 на Наредбата се установява, че „Чл.30. На нарушителите на разпоредбите на настоящата Наредба се налагат глоби както следва:...6.За констатирани нарушения на чл.22 нарушителя се наказва с глоба в размер от 50.00 лв. до 300.00 лв, като заплаща и обезщетение за увредената или унищожена земеделска продукция по актуални пазарни цени.“, която норма не се установи да е била посочена като санкционна по издаденото НП.

Видно от разпита на свидетеля П.П.-актосъставител, е че е съставил акт за установяване на административно нарушение и поддържа отразените констатации, като няма какво да допълни към установената от него фактическа обстановка.

От разпита на свидетеля Г. се установява, че е свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

От разпита на свидетеля М. се установява, че е свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства: Наказателно постановление № 001/21.07.2023г.; разписка за връчване на НП;

Акт №001/27.06.2023г.; Жалба от И.К.Н.; Констативен протокол; два броя снимков материал, както и от разпитите на св.П., Г. и М..

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът установява следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване. Видно от приложена разписка по делото, е че Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 24.07.2023г., а жалбата е депозирана на 02.08.2023г., т.е. в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което същата е подадена в срок.

При извършената служебна проверка на редовността на процедурата по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на правата на административнонаказаното лице.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило в несъответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН. В АУАН и в НП е описано нарушение, за което на основание чл.22, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч., му е наложено административно наказание глоба/имуществена санкция в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение на чл.22, ал.1 от Наредбата за реда и условията при отглеждане на селскостопански животни на територията на община Ч. и Заповед № 3- 101 / 16.08.2022 г. на Кмета на Община Ч., която рапоредба е посочена и като санкцшонна такава, а не относимата норма на чл.30 т.6 от цитираната наредба. Съгласно текста на чл.13, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни 3 наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.Предвидените в чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и 26 от Закона за административните нарушения и наказания. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора “Административни нарушения и наказания”. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието “глоба” за физическите лица и “имуществената санкция” за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

Предвид гореизложеното, съдът не намира съставът на административното нарушение за осъществен и счита, че жалбата е основателна, тъй като административно-наказващият орган неправилно и незаконосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя, като 4 следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, е направено искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя с приложен списък на разноските, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски, като в случая страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на разноски за внесена сума от 400,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, за заплащането на което са представени доказателства и което е в размер на минималното възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения относно административни дела, поради което съдът не следва да уважи направеното възражение за прекомерност.