Решение № 1009 от 22.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Варна, 22.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110116615 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по предявени от „Ф. И.” ЕАД, ЕИК * срещу Д. В. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 9 850.00 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит с номер * от 26.11.2008 г. сключен между Д.

В. С. и „С. и и. б.“ АД (С.), ЕИК * (универсален правоприемник „О. б. б.“ АД), и Анекс към договора от 20.11.2013 г., вземането по който е прехвърлено на „Ф. И.” ЕАД по силата на Договор за цесия от 04.12.2015 г., и сумата от 3 157.03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда – 24.10.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 6576/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено и въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение № 6576/26.10.2023 г. по ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав, срещу която длъжникът е подал възражение. В тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.

Излага се, че ответникът е страна по Договор за потребителски кредит № *, сключен на 26.11.2008 г. между него и „С. и и. б.“ АД („С.“ АД) с универсален правоприемник „О. б. б.“ АД, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 15 000.00 лева със срок за връщане от 120 месеца, ведно с дължимите лихви. Кредитът бил усвоен еднократно чрез заверяване на сумата на банкова разплащателна или картова сметка с титуляр кредитополучателя и страните се договорили, че за ползвания кредит кредитополучателят не дължи такси и комисионни, поради това, че 1 към момента на сключване на процесния договор длъжникът бил служител на банката.

Договорено било, че главницата се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на БЛП плюс надбавка в размер на 2,50 %, като към датата на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 6,40 %, а общият лихвен процент в размер на 8,9%. Договорът е бил подписан при ГПР в размер на 9,27%, като е уточнено, че в този процент не са включени разходите по чл. 21 от ЗПК. Посочено е, че съгласно чл. 5 от сключения между страните договор крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на усвояването му, като издължаването се извършва посредством месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителен план, който е неразделна част от договора, като при забавяне на плащането на месечни вноски е уговорена лихва в размер, определен в чл. 5, ал. 5. Сочи се още, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит е 27.11.2018 г.

Излага се, че процесния кредит е предоставен на ответника при преференциални условия във връзка с качеството му на служител на банката, като страните са договорили, че при прекратяване на трудовото му правоотношение с нея, банката ще започне да олихвява кредита с по-висок лихвен процент, както и да начислява такси и комисионни. Посочва се, че на 20.12.2013 г. след като е било констатирано, че към датата на подписване на анекса остатъкът от редовен дълг по кредита за главница е в размер на 9 241.47 лева и по повод писмено искане на кредитополучателя за допускане на гратисен период е подписан анекс, съгласно който банката отпуска на кредитополучателя допълнителна сума в размер на 608.53 лева, с която да бъде погасено просрочие по кредита, като в следствие на това усвояване формираният дълг за главница е в размер на 9 850.00 лева. С анекса е бил договорен още гратисен период за срок от 6 месеца, както и нов погасителен план, който отменя предходно действащия. Твърди се, че ответникът не изпълнявал своите задължения по договора за кредит и изпаднал в забава спрямо кредитора, но въпреки това нито кредитодателят, нито впоследствие цесионерът не са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си.

В исковата молба е посочено, че на 04.12.2015 г. между „С.“ АД в качеството му на цедент и ищеца в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, като по силата му титуляр на вземането по процесния договор станал ищецът.

Цедентът упълномощил цесионера „Ф. И.“ ЕАД да уведоми Д. В. С. за прехвърлянето на вземанията спрямо него, като ищецът изпратил уведомление за цесия на адреса, посочен в договора за кредит чрез препоръчана пратка на „Б. п.“ ЕАД. Твърди се, че посоченият адрес е бил посетен от пощенски служител, който не е открил длъжника или друго пълнолетно лице, което да се съгласи да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаването й от пощенски клон. Пратката не била потърсена в предвидения срок, поради което същата е върната на ищеца. Посочва се, че съгласно чл. 18 от процесния договор при промяна на посочения в договора за банков кредит постоянен или настоящ адрес кредитополучателят се задължава да съобщи писмено промяната на банката, като в противен случай всички изпратени на посочения в договора адрес съобщения се считат за получени и че длъжникът не е изпълнил това своя задължение.

Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете и се излагат твърдения относно тяхното погасяване по давност. Посочва, че заповедта за изпълнение е издадена на 26.10.2023 г. и само за двете вноски, предвидени за плащане 27.10.2018 г. и 27.11.2018 г. давността не е погасена, тъй като договорът за банков кредит е от 2008 г., а давността за всяка една от вноските започва да тече от падежа на всяка вноска. Поради това счита, че не се дължат и лихви за забава върху предходните вноски, за които се твърди, че са погасени по давност. Оспорва се авторството на положения под анексите подпис, както и този, положен в Договор за учредяване на залог върху парични вземания по банкови сметки, тъй като длъжникът е прекратил трудовото си правоотношение с банката през 2012 г. и в края на 2013 г. вече бил в трудови правоотношения с друг работодател и е извършвал дейност в А..

Сочи, че страните са подписали анекс на 20.12.2023 г., но само за констатиране на размера на остатъка от редовния дълг и банката е отпуснала допълнителна сума от 608.53 лева, за да се погаси просрочието по потребителския кредит. С анекса е договорен гратисен шестмесечен период, в който не следва да бъдат изискуеми както вноски, така и лихви, като 2 е съставен и нов погасителен план, отменящ досега съществуващия. Оспорва се на длъжника да е връчван новия погасителен план.

Възразява се срещу действителността на представения Договор за прехвърляне на парични вземания, в който са заличени дата, предмет на прехвърлянето като размер на вземания, цената и нейното заплащане. Сочи, че доколкото няма доказателства за размер и платена в цялост продажна цена, уговорена т. 3.1. от цесионера на цедента, договорът не е успял да породи прехвърлително действие за неплатени вземания, между които и това на Д.

С.. Посочва се, че издаденото потвърждение за прехвърляне на вземания е без дата и е издадено в 10-дневен срок от заплащане на цената по договора.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 21.02.2025 г. поддържа сезиралата съда искова молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява.

Представлява се от адв. Л. Ш., чрез която поддържа писмения отговор и пледира предявените искове да бъда отхвърлени.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 13845 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на исковата молба, срещу която в срок е постило възражение по чл. 414 от ГПК.

Видно от представения Договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземане от 26.11.2008 г. /л. 5/, сключен между „С.“ АД и ответника, кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на ответника в размер от 15 000.00 лева.

Уговорено е връщането на заетата сума да бъде разсрочено във времето за срок от 120 месеца посредством месечни ан/итетни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Констатира с е още, че страните са уговорили кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, която е равна на сбора на Банковия Лихвен Процент за кредити в национална на Банката плюс надбавка в размер на 2.50%, като към датата на сключване на договора, УС на Банката е определил Банков Лихвен Процент за кредити в национална валута в размер на 6.40% годишно. Към датата на подписване на договора ГПР възлиза на 9.27 %.

Видно от представения Анекс № 2 от 20.12.2013 г. към Договор за кредит, № */27.11.2008 г. - в оригинал /л. 109/, сключен между „С.“ ЕАД и ответника, към датата на подписване на анекса остатъкът от редовния дълг по кредита е в размер на 9 241.47 лева.

Страните се договорили банката да отпусне на длъжника допълнителна сума в размер на 608.53 лева, с която да бъдат погасени просрочените вноски. Усвояването на сумата, формираща дълг в общ размер от 9 850.00 лева, ще се извърши до 27.12.2013 г. Считано от 27.12.2013 г. за период от 6 месеца длъжникът дължи на датата, определена в новия погасителен план, неразделна част от анекса и отменящ досега действащия, вноска в размер на 120.00 лева, включващи дължимата лихва и част от дължимата вноска по главница. След изтичане на гратисния период, оставащата главница по кредита се издължава на месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от анекса и отменящ досега действащия.

Видно е от ангажирания погасителен план от 21.12.2013 г., подписан към анекс № 2 от 20.12.2013 г., че падежът на последната погасителна вноска е на 27.11.2018 г. Установява се още от погасителния план, че ответникът е преустановил плащанията по кредита, считано от 27.12.2013 г.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г., сключен между „С.“ ЕАД като цедент и „Ф. И.“ ЕАД като цесионер, както и Приложение № 1 от 04.12.2015 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 42 фигурира ответникът Д. В. С.. От 3 представеното потвърждение се констатира, че цедентът-кредитодател е потвърдил извършеното частно правоприемство. Представено е и пълномощно /л. 44/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.

По делото са ангажирани и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирано до Д. В.