Решение № 2678 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2678 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20261110206724 по описа за 2026 година СЪДЪТ СЕ ОТТГЕЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

След съвещанието СЪДЪТ, като съобрази, че видно от приобщения доказателствен материал и преди всичко АУАН, може да бъде направен извод, че на процесната дата, процесното МПС с жалбоподателя като водач на процесното МПС е извършил нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в неправилно изпреварване, без да се увери, че при изпреварване няма да отнеме предимството на движещия се в лява на неговата пътна лента автомобил, да го принуди аварийно да спира и при последващото връщане в дясна лента на движение, по същия начин е извършил тези маневри, без да се увери, че няма да попречи на движещия се в тази лента водач на автомобил, когото изпреварва, да намалява скоростта си на движение, като това е направил повече от веднъж, тоест поне два пъти, като тези маневри са създали опасност за движението, както изрично е констатирано в процесния АУАН. По тази фактическа обстановка не се спори, тя е описана в АУАН.

СЪДЪТ категорично не намира данни чрез това движение на автомобила, който жалбоподателят е управлявал, да е ползвал пътя не по предназначение, тоест да го е ползвал за нещо друго, освен за предвижване на хора и товари, но намира, че с предприетите последователно маневри и с тяхното изпълнение е създавал опасност за другите участници в движението вследствие на неизпълнени задължения по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – при маневра изпреварване, като изпреварването е осъществено повече от веднъж.

Деянието е извършено непредпазливо, деецът не е съзнавал всички елементи на състава на нарушението, а именно, че предприемайки по невнимание 1 маневра създава опасност за движещите се автомобили, както в лентата, в която навлиза, така и в лентата, в която ще се прибере. Тоест, че засича автомобили, но деецът е бил в състояние, доколкото е бил обучаван за това, обучаван е и по основните принципи на физиката – и това са условия за издаване на СУМПС и едновременно с това е бил длъжен да съзнава това и е можел да го предотврати, поради което деянието е извършено виновно, а виновникът, дори при непредпазливите деяния, се наказва за нарушенията, които върши.

Доказателства за така установената фактическа обстановка се съдържат в АУАН, където изрично е оказано кой, кога и къде и какъв автомобил е управлявал, както и че деянието е извършено чрез рязка смяна на лентите за движение от крайна лява в крайна дясна и обратно, засичайки останалите участниците в движението и създавайки опасност за движението, от което описание съдът направи извод за серия от невнимателно осъществени изпреварвания в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като в същият АУАН е вписана и констатацията на актосъставителя за създадена опасност за движението. Логично тази опасност е преди всичко за водачите на засичаните от жалбоподателя автомобили.

Категорично липсват данни пътят да е ползван не по предназначение – от обективна страна, АУАН не съдържа никакви факти и обстоятелства, които да сочат към извършване на твърдяното в него деяние – от обективна страна.

А това е нужно и с оглед задължението на контролния орган да докаже и вината, която при нарушението по чл.175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП – за ползване на пътя не по преднзначение, може да бъде само умисъл, при това пряк умисъл, доколкото съставът изисква деецът да ползва пътя с цел – руга, различна от тази за придвижване на хора и товари. Затова за ангажиране на отговорността на такъв водач следва изрично да се покаже с каква цел, при пряк умисъл, деецът е ползвал пътя, че тази цел е различна от ползването на пътя по предназначение.

Като не е сторено това, деянието за нарушение по чл.175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП – за ползване на пътя не по предназначение, остава недоказано както от обективна, така и от субективна страна, но същевременно намира за доказано по безспорен начин, а и жалбоподателят признава това в заседанието, виновно е осъществен фактическият състав на друго, по-леко наказуемо нарушение – това по чл. 179, ал. 1, т. 5, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗдвП, в какъвто смисъл може да измени атакуваното НП.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено в горния смисъл, защото: в хода на административно-наказателното производство са въведени и установени, изрично са обявени фактите и обстоятелствата за нарушение по чл.179, ал. 1, т. 5, вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, погрешно квалифицирани от актосъставителя като сочещи на нарушение по чл.175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП;

2 не са нарушени правата на нарушителя – той е имал възможност да се брани от тези факти и обстоятелства, обявени в АУАН; изменението е към нарушение, което е по-леко наказуемо от това, за което е ангажирана отговорността му.

Не се претендират разноски, поради което съдът не се произнася по такива.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр.ал.7, т.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ обжалваното Наказателно постановление № 25-4332032954, /12.03.2026г на ОПП – СДВР, като вместо наложените на жалбоподателя К. Т. Г. ЕГН ********** наказания глоба в размер на 1533.88 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, налага на същия наказанията „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца и глоба 102,26 евро за нарушение по чл.179, ал. 1, т. 5, вр. чл. 42, ал.

1, т. 2 от ЗДвП .

Не присъжда разноски.

РЕШЕНИЕТО с мотивите е обявено в хода на откритото съдебно заседание, като на страните е разяснено правото да го обжалват в 14-дневен срок от днес пред АССГ.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3