Решение № 260506 от 15.04.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260506/15.4.2021г. гр.В., 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4937 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Е.А.Д. против НП № 20-0819-000390 /27.02.2020 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР –В., с което на основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл.

179, ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП й е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и с което на основание чл. 185 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.

С решение на ВРС № 1066/21.07.2020 г. по анд № 1422/2020 г. , образувано въз основа на цитираната жалба, съдът е потвърдил процесното НП в частта, с която на основание чл. 179 ал.2 във вр. с ал.1 г. 5 от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката за извършено от нея нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП и НП е отменено в частта, с която на основание чл. 186 ал.7 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева. С оглед преценката за частична неоснователност на жалбата, съдът е осъдил Е.Д. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Във връзка с депозирана срещу решение № 1066/21.07.2020 г. по анд № 1422/2020 г. касационна жалба, е образувано канд № 2090/2020 г. по описа на Административен съд -В. , с решението по което съдът е отменил съдебния акт на ВРС в частта, с която е потвърдено наказателното постановление, а именно в частта с която е ангажирана отговорността на Е.Д. за извършено нарушение на чл. 25 ал.2 от ЗДвП и е върнал делото на Районен съд -В. да ново разглеждане от друг състав на съда.

Доколкото обжалваното НП е влязло в сила в останалата му част, предвид диспозитива на решение № 1726/19.11.2020 г. по кнад № 2090/2020 г. по описа на Административен съд -В. предмет на разглеждане на настоящото производство е процесуалната и материална законосъобразност, съотв. обосноваността на НП и справедливостта на наложеното наказание единствено досежно частта, в която същото не е влязло в сила. Доколкото при първоначалното разглеждане на делото съдът е присъдил заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна с оглед потвърдителната част на диспозитива на решението, съдът намира, че доколкото посочения съдебен акт е отменен именно в посочената част, предмет на настоящото произнасяне следва да бъде и направеното искане за присъждане на разноски по делото, направени от процесуалния представител на АНО.

В депозираната жалба, се оспорва посочената в НП фактическа обстановка досежно процесното нарушение.

Твърди се, че липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е извършвал някоя от предвидените маневри в нормата на чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че неправилно е посочена нарушената материално-правна разпоредба, доколкото описаното нарушение не следва да се квалифицира като такова по ал. 1 , а като такова по ал. 2 от ЗДвП Сочи се, че при преценка на съставомерността на деянието не е съобразена нормата на чл. 48 от ЗДвП, както и установения по случая факт, че липсват данни за регулиране на пътя в двора на фирма „Т.“ЕООД. Твърди се, че дори да се констатира, че са извършвани маневри от жалбоподателката, същите не са осъществени на „платно за движение“ по смисъла на §6 т.3 от ДР на ЗДвП. Поради изложеното се излага становище, че дори да е било налице неправомерно поведение от жалбоподателката, то същото не следва да се квалифицира като нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП,а като нарушение на общото задължение, визирано в нормата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, вменяващо на всеки участник в движението по пътищата задължение с поведението си да не създава опасности и пречка за движението и да не причинява имуществени вреди. Излага се становище за наличието на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно такова. Твърди се, че НП не съдържа надлежно описание на нарушението, като е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи се, че АНО не е положил необходимите усилия в изпълнение на задължението си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН да изясни спорните обстоятелства във връзка със случая. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски в полза на въззивника.

В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н.Б., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено в процесната част и да бъдат присъдени на жалбоподателката сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Лукова, в което се излага становище, че издаденото НП е законсъобразно и обосновано, липсва основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН и размерът на санкцията е правилно определен. Иска се НП да бъде потвърдено, да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение и в случай, че се уважи искането за присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение, същото да бъде в минималния размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

През мес. февруари 2020 г. „Т.“ЕООД стопанисвало търговски обект, находящ се в гр. В., ул. Д. № *, а именно обект с идентификатор ***, ведно с прилежащия към същия поземлен имот с идентификатор ***. Дворът се използвал за складова площ от дружеството като достъпът до същия бил ограничен с ограда и портални врати. В двора нямало обособена част, предназначена за движение на ППС, като същият се ползвал за паркиране на автомобили, ползвани единствено от служители и контрагенти на дружеството. Дворът на търговския обект бил с настилка от чакъл, по която не била налична пътна маркировка.

На 11.02.2020 г. св. Х. посетил обекта, стопанисван от „Т.“ЕООД, за да се снабди от същия с автобояджийски материали. Х. се придвижил до обекта с управлявания от него л.а. С.с ДК№ * и паркирал превозното средство в границите на дворното място, прилежащо към търговския обект. След като приключил с ангажиментите си в обекта той се качил в автомобила и привел в движение, управляваното от него МПС, за да напусне частния двор.

Междувременно в търговския обекта се намирала жалбоподателката, която била паркирала управлявания от нея л.а. С.с ДК№ * в двора обслужващ търговския обект. Същата привела в движение превозното средство към момента, в който св. Х. управлявал л.а. Субару, движейки се със същия към портала на стопанския двор.

Траекторията на движение на двата автомобила се пресякла, вследствие на което настъпил удар между предна дясна част на управлявания от св. Х. автомобил и предна лява част на управляваното от жалбоподателката превозно средство.

По подаден сигнал за инцидента на място пристигнали служители при сектор „ПП“ към ОД на МВР-В. – св. Л.М. и св. Е.Г.. След събеседване с двамата водачи и извършване на оглед на превозните средства, св. Л.М. съставил протокол за ПТП , съотв. АУАН на жалбоподателката за извършено от нея нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП за това ,че извършвайки маневра да се отклони в ляво от платното за движение не е пропуснала и е блъсната от минаващия от лявата и страна попътно л.а. „С.“. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.

179 ал.2 вр. с чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката като й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят, свидетелят по акта и участника в произшествието – св. Х.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и справка от Община – В. с рег.№ РД20023989ВН-001ВН/30.12.2020 г. , писмо от управителя на „Т.“ЕООД с вх.№ 267217/29.01.2021 г., справка от Първо РУ при ОД на МВР-В. с рег.№ **********/11.02.2021 г. и справка от Община – В., район „Младост“, Дирекция „Устройство на територията“ с рег. № РД 2002398ВН-003ВН-002МЛ/19.02.2021 г. , ведно с копия на 2 бр. скици Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Наказателното постановление НП № 20-0819-000390 /27.02.2020 г. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР-В. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, съотв. в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН.

Като разгледа обжалваното НП от гледна точна на процесуалната му законосъобразност, съдът намери, че същото не е съдържа надлежно описание на нарушението, съответстващо на посочената като нарушена правна норма. Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП сочи като предписание адресирано до водачът, при предприемане на маневра да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на другите участници в движението, за да избегне създаване на опасност със същото, докато нормата на чл. 25 ал.2 от ЗДвП изисква водачите да пропуснат пътните превозни средства, които се движат в съседна пътна лента, преди да предприемат маневра представляваща изцяло или частично навлизане в същата.

Същевременно в обстоятелствената част на НП фактическата обстановка е описана неясно, при смесване на фактическия състав, относим към всяко от двете цитирани предписания, като по посочения начин съдът е поставен в невъзможност да прецени дали АНО е ангажирал отговорността на водача за предприета маневра по ал.1 респ. по ал.2 от разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП. Неясното съдържание на АУАН и НП в този смисъл е ограничило и правото на защита на въззивника, който има право да бъде информиран какво конкретно деяние се твърди, че е извършил във всяка фаза на административно-наказателното производство.

Независимо от констатираните процесуални пороци досежно ангажираната отговорност за извършено нарушение по чл. 25 ал.1 от ЗДвП, съдът с оглед служебното начало установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал.1 от ЗДвП този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а съгласно т. 7 "Обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци. В § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е посочено, че "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съгласно дефиницията в чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e08a7f18-6f80-4a0e-820a-69da84400249