Определение № 11212 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11212 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110152858 по описа за 2025 година

В. Д. И. е предявил срещу „Ф. Б.“ ЕООД иск с основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 за признаване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) от 25.09.2023 г. поради заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПК.

На основание чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като съгласно чл.

119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно. Тази специална местна подсъдност дава приоритет на интереса на икономически по-слабата страна в материалното правоотношение, при възникнал спор с насрещната страна, да се ползва от благоприятна подсъдност (най-удобния и близък за потребителя съд).

От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че настоящият адрес на ищеца е в гр. Р., включително и към датата на подаване на исковата молба.

В настоящия случай, безспорно източник на облигационни правоотношения е Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) , като същият е потребителски договор – ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.).

Разпоредбата на чл. 113

ГПК не намира приложение само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива предявени срещу прекия доставчик на услугата.

/арг. и в определение № 607/23.11.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. /. Същата следва да се приложи за всички 1 спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор. Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си потребител, дори когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон / виж определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./.

Предвид изложеното досежно приложението на чл. 113 ГПК, не е релевантно правното основание на иска, а качеството на „потребител“ на една от страните в производството. В конкретния случай ищецът се явява потребител на услуга и това качество не е обусловено от вида и обема на търсената от него или срещу него защита, респ. по отношение на него е приложима именно специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Последната обаче след изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) не е изборна, а императивно уредена, поради което делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ищцовата страна Районен съд- Р..

По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 52858/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- Р..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2