Решение № 4247 от 05.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110150836 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Р.

АНД. срещу „БНП Париба Персънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ.

Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени искове – отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 14 625,00 лв. по процесния договор с оглед неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1724,65 лв., представляваща неоснователно получена по твърдяно нищожен договор за кредит № г. сума, ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до окончателно заплащане на задължението.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът достигне до извод за действителност на процесния договор за потребителски кредит, е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, ГПК за признаване на сумата от 15 000,00 лв. – главница, ведно с лихви и разноски, за недължими поради извършено плащане.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в условията на последващо обективно кумулативно съединяване с първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец с правно основание чл. 86 във вр. с чл. 34 ЗЗД за присъждане на сумата в общ размер на 1047,08 лв., представляваща законна лихва за периода от 18.08.2016 г. до 28.04.2017 г. В условията на евентуалност с първия насрещен иск и кумулативно обективно съединен с първоначално предявения от ищеца евентуален отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за погасяване поради плащане, е предявен и втори насрещен иск срещу първоначалния ищец с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата 340,00 лв. – незаплатена сума по договор за кредит при неговото предсрочно погасяване към 28.04.2017 г.

1

По първоначално предявените искове:

Ищецът В. Р. АНД. твърди, че на 18.11.2019 г. е сключила с ответника „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД договор за кредит № PLUS-13768191/18.08.2016 г. за предоставяне на сумата от 15 000 лева. Твърди, че по договора са й преведени суми в общ размер на 14 625,00 лв., както и че е правила редовни погасителни вноски по кредита. Навежда твърдения, че с превод на сумата в размер на 14 373,20 лв., направен на 27.04.2017 г. по сметка на ответника, е изплатена дължимата сума по кредита.

Сумата за заплащане на задължението по кредита с ответното дружество била получена по договор за кредит за рефинансиране с „Уникредит Булбанк“ АД. Счита, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Счита, че договорът е нищожен поради непосочване на начина на формиране на всяка от погасителните вноски поотделно, както и поради липса на ясно разписана методика при формирането на ГПР. Намира, че макар договорът за кредит да е написан с четлив шрифт, договорът за застраховка към него и общите условия към договора за застраховка са с размер по-малък от 12. Поради тези и останалите подробно изложени съображения намира, че заплатената от нея сума от 1724,65 лв., с която се надхвърля чистата стойност на получения кредит от 14 625 лв. е недължимо платена, като моли ответникът да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за кредит.

Признава, че на 28.04.2017 г. ищецът е направил плащане по сметка на ответното дружество в размер на 14 373,20 лв. В същото време твърди, че договорът не е прекратен и плащането не представлява предсрочно погасяване на кредита, доколкото не били изпълнени законовите изисквания на чл. 11, ал.1, т.22 от ЗПК за предсрочно погасяване на договора. Посочва, че с плащането си длъжникът не е погасил всички дължими суми по кредита и все още дължи на ответника сумата от 340,15 лв. Счита, че не са налице сочените основания за недействителност на договора. Твърди, че към застрахователния сертификат не се прилагат разпоредбите на ЗПК, а на друг нормативен акт – Кодекс на застраховането. Оспорва, че е налице неяснота по отношение на начина на формиране на ГПР и сочи, че в договора е налице погасителен план. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С приетия и неоспорен от страните доклад по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: 1/ са страни по процесния договор за кредит № PLUS-13768191/18.08.2016 г.; 2/ че ищецът е превел на ответника чрез банков превод сумата от 14373,20 лв. на 27.04.2017 г., както и че същата е получена от ответника на 28.04.2017 г. и 3/ че ответникът (кредитополучател) е заплатил на ищеца (кредитор) сума в общ размер на 16 349,65 лв. (ответникът признава, че е получил сума в по-голям размер, затова посочената за безспорна сума е до размер на съвпадащите твърдения на страните). Така отделените като безспорни факти се установяват и от приетите в производството доказателства.

По делото е приет договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна № г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор, и В. Р. АНД., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 15000,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в 2 размер на 282,35 лв. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна вноска е 20.08.2024 г. Към договора са приложени Общи условия, подписани и от двете страни, Медицински въпросник за приемане на застраховане, Сертификат № CARD-13768191 от 18.06.2016 г., удостоверяващ сключване на валидно застрахователно правоотношение между „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане Клон България“ КЧТ, от една страна, и В. Р. АНД., от друга, по покрити рискове и застрахователна сума по пакет „Защита на плащания по кредитни карти“ и Декларация за предоставяне на лични данни – 2 бр.

От уговореното в договора е видно, че размерът на кредита за потребителски цели е 15 000 лв., такса ангажимент по кредита е в размер на 375 лв., лихвеният процент е 16,47 %, а ГПР по кредита е 18,71 %. Кредитът е дължим на 96 равни погасителни вноски, вносими в периода от 20.09.2016 г. до 20.08.2024 г., всяка в размер на по 282,35 лв., като общата сума на плащанията по кредита е 27105,60 лв.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, поставени от ищеца в исковата молба относно размера на сумите по кредита към датата на извършения превод от „Уникредит Булбанк“ в размер на 14373,20 лв., преведен на 27.04.2017 г., дали вноската от тази дата и предходните вноски са погасили напълно вземанията по договора, за размер на общо внесената сума по договора за кредит и за размера на чистата сума, приспадната за такси, разноски и лихви към момента на предявяване на исковата молба по делото.

Прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като компетентно изготвена и обективна. От същата се установява, че по сметка на ответното дружество са постъпили 7 бр. плащания, всяко едно по 282,35 лв., постъпили съответно на 19.09.2016 г., 18.10.2016 г., 14.11.2016 г., 12.12.2016 г., 25.01.2017 г., 21.02.2017 г. и на 18.03.2017 г. Съгласно заключението, към 27.04.2017 г. дължимата сума е в размер на 14 701,58 лв., включваща месечна вноска № 8 по кредита с падежна дата 20.04.2017 г. в размер на 282,35 лв., остатък главница (без вноска № 8, която е била падежирала) в размер на 14373,20 лв. и текуща лихва за периода от 20.04.2017 г. до 27.04.2017 г. в размер на 46,03 лв. На 28.04.2017 г. по сметка на кредитодателя са преведени суми в размер на 14 373,20 лв. в погашение на кредита.

Съгласно заключението, общо постъпилата по договора сума е в размер на 16376,30 лв. и с нея са погасени 58 от общо 60 вноски по кредита, като към датата на предявяване на исковата молба – 31.08.2021 г. са останали непогасени вноски в размер на 261,26 лв.

– лихва и 338,71 лв. – главница.

По въпроси на ответника заключението по ССчЕ установява, че в случай, че договорът за кредит не е произвел своето правно действие, съгласно сторените частични плащания кредитът е издължен на 28.04.2017 г., а законната лихва върху остатъчните главници за периода от 19.08.2016 г. до 28.04.2017 г. е в размер на 1047,10 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 124, ал. 1 ГПК:

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл.124, ал.1, ГПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от 18.08.2016 г., който не отговаря на изискванията на закона за действителност.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (ищецът е 3 физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Следва да се обсъди въпросът дали представеният договор е нищожен поради противоречие със закона. Съдът намира неоснователни твърденията на ищеца за липса на погасителен план в договора за кредит, което на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е основание за нищожност на целия договор. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж и оставащият размер на главницата след всяка вноска, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл.

11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

На следващо място, съдът намира за неоснователни и релевираните от ищеца аргументи за нищожност на договора по чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията за форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК и по-конкретно – поради това, че застрахователния сертификат е оформен с шрифт по-малък от законово изискуемия размер 12. Застрахователният сертификат удостоверява сключване на отделен договор за застраховка, който е свързан с процесния договор за потребителски кредит, доколкото обезпечава кредитора при неизпълнение на кредитополучателя и за него се заплащат застрахователни премии от кредитополучателя като част от разходите по договора за потребителски кредит, но безспорно договорът за застраховка не е част от договора за кредит, следователно за него не важи изискването за шрифт в размер 12.