Решение № 405 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330201595 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 778829 –F758183/ 15.07.2024 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Сладка роза“ ООД, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД , във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС .

С въззивната жалба и в съдебно заседание се моли за отмяна на обжалваното НП, като се поддържа, че в случая приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. З., оспорва така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. По същество се противопоставя на доводите на жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, неоспорена от страна на жалбоподателя:

При извършена проверка на 26.01.2024 г. на обект - магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Преслав“ № 19, стопанисван от дружество „Сладка роза“ ООД с ЕИК: 204827857 е констатирано, че задълженото лице в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е осигурило съхранението на свидетелството за регистрация на регистрираното за конкретният обект фискално устройство на територията на обекта.

Дружеството не е осигурило съхраняването в обекта на свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД - „Datecs DP-25“ c ИН на ФУ:

DT578975 и ИН на ФП: 02578975. Същото не е представено на органите по приходите по време на извършената проверка на 26.01.2024 г. с ПИП сер.

АА№ 0157611.

Нарушението е констатирано и документирано с ПИП cep. АА № 0157611/26.01.2024 г.

С оглед на така констатираното, на 29.02.2024г. бил съставен от св. Д.

АУАН № F758183, а впоследствие въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Показанията на свид. Д. съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на приобщените по надлежния ред писмени доказателства – както тези приложени по АНП, така и събраните в хода на съдебното следствие.

Съдът не кредитира показанията на свид. А., като намира същите за недостоверни, житейски нелогични, изолирани и намиращи се в противоречие с показанията както на актосъставителя, така и с приобщените по надлежния ред писмени доказателства, поради което и не базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. и Заповед № ЗЦУ – 1338/ 27.06.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

2

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, каквито впрочем не са депозирани. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което дружеството жалбоподател, е нарушило разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл.

118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за това, че на 26.01.2024г. не е съхранявал за конкретния обект свидетелство за регистрация на ФУ / ИАСУТД, а именно Datecs DP-25 с ИН на ФУ DT 578975 и ФП № 02578975.

Приложена е правилната санкционна норма - чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Наложената санкция - имуществена санкция в размер на 1000 лв., се явява минимално законовото предвидена към момента на извършване на нарушението, поради което и същата не подлежи на редуциране.

Въпреки гореизложеното съдът счита, че деянието на жалбоподателя представлява маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно дадената в пар. 1, т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на 3 случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация. Съображенията за този извод са следните:

На първо място следва да се отчете, че нарушението е отстранено доброволно 9 дни преди съставяне на АУН и един месец след допускането му, който период по мнение на настоящия състав следва да се счете за незначителен.

Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде съставен АУАН и то по собствена инициатива на санкционираното лице. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, която приема, че важен признак за преценката дали се касае за маловажен случай е обстоятелството дали то е отстранено по собствена инициатива, още преди получаване на поканата за явяване за съставяне на АУАН. Посоченото е индиция, че целите на административно-наказателния процес, а именно поправяне и превъзпитание могат да се постигнат с минимално количество административно-наказателна репресия.

Не на последно място, следва да се отчете, че така констатираното нарушение е първо и единствено такова, като от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на извършената проверка не са установени други нарушения. Надлежно са издавани касови бележки, не е констатирана разлика в касовата наличност, които обстоятелства са индикативни за степента на обществена опасност на извършеното, която не е висока. Тоест, освен, че процесното нарушение не е такова което да води до неотразяване на приходи, в хода на проверката не са констатирани други нарушения, които да поставят под съмнение коректността на търговеца при отчитането му към фиска.

От гореизложеното следва, че обществената опасност на извършеното в случая е по-ниска от типичния случай на нарушение с тази правна квалификация, поради което приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, като на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски 4 има жалбоподателят. Такива са своевременно претендирани, като по делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, видно от които страните по него са договорили адвокатско възнаграждение под минималния размер, а именно 300 лева, което е било заплатено изцяло и в брой към момента на сключване на договора.

Съгласно пар.1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 778829 –F758183/ 15.07.2024 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Сладка роза“ ООД, ЕИК 204827857 на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД , във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС .

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН „Сладка роза“ ООД, ЕИК 204827857, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Сладка роза“ ООД, ЕИК 204827857 сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар за представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Разпечатката съдържа 46 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0890fe3-c490-4849-835b-609bcf798984