Решение № 4039 от 06.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4039 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110131120 по описа за 2023 година

Фирма е предявило срещу Х. Д. М. /наследник на Д. М. М./ обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане Х. Д. М. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 3869.87 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ***********, ведно със законна лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 550.27 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 03.05.2023 г., сумата от 27.23 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.72 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 03.05.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендират се и суми за дялово разпределение. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на иска като насочен срещу ненадлежна страна. Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител.

Сочи, че отчитането е некоректно и начислените суми са завишени, като не отговарят на действително доставеното количество топлинна енергия.

Оспорва извършването на дялово разпределение, исковете за мораторни лихви, както и приложените от страна на ищеца документи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 384 от 08.11.2001 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198 от 01.07.1997 г., том LXXXI, дело № 15891/1997 г. се установява, че Е.С.К. -Д. дарява на Д. М. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно 2 апартамент № 19, находящ се в /административен адрес/. В нотариалния акт е посочено, че дарителката Елисавета Седевчева Крумова – Денчева си запазвала правото на ползване върху целия недвижим имот. Представена е декларация за отказ от вещно право на ползване с нотариално удостоверяване на подписа от 14.03.2016 г., вписана в Служба по вписванията, съгласно който Елисавета Седевчева Крумова – Денчева се отказва от правото си на ползване върху следния недвижим имот, а именно: апартамент № 19, находящ се в /административен адрес/. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че Д. М. М. е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Още повече, че по делото са представени и молба- декларация, в което Д. М. М. е положил подпис като потребител, както и споразумение сключено между Д. М. М. и ищеца на 02.11.2022 г. за задължения за процесния имот за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.

От представеното удостоверение за наследници с № ******** от 16.08.2023 г. издадено от Столична община се установява, че Д. М. М. е починал на 31.01.2023 г., като е оставил за наследници по закон: Х. Д. М. – син. В случая следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Х. Д. М. за процесния процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., доколкото се явява единствен наследник на Д. М. М., а в наследството се включват и задълженията на наследодателя. От изложеното е видно, ответникът следва да отговарят за задължения към ищеца свързани с процесния имот по силата на наследственото правоприемство.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че поради програмна грешка през процесния период били приспадани по-голямо количество технологични разходи в абонатната станция, като същите били завишени, поради което била разпределяна по-малко количество топлинна енергия на всички абонати. В процесния имот е имало 3 броя радиатора с монтирани ИРРО и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтиране на уред, поради което за нея имало изчислена служебно ТЕ на база инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 151 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В имота имало монтиран един водомер за топла вода, като през процесния период общото изразходвано количество топла вода било 116 куб. м.. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР /Фирма / били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 2152.63 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен период и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че била допусната очевидна фактическа грешка в т. 3 от заключението на стр. 4 , където била посочена, че фирмата за дялово разпределение била „Техем Сървисис“ЕООД, вместо правилната Фирма. Също така вещото лице уточнява, че допуснатата програмна грешката се отнасяла за целия период, като след като били завишени техническите разходи в абонатната станция, в резултат на което било намалено количеството топлинна енергия за разпределение в сградата, поради което тази грешка ощетява Фирма.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът няма извършени 3 плащания, както и в частта, в която е посочено, че на претенция за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021г. възлиза на 27.23 лв.

Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от наследодателя на топлоенергия в определеното количество.

Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2152.63 лв. Следва да се посочи, че действително вещото лице е посочило, че при изчисляването на сумата била допусната програмна грешката, която се отнасяла за целия период, но съгласно разясненията на вещото лице, както в заключението така и в открито съдебно заседание, тази грешка била довела до завишаване на техническите разходи в абонатната станция, в резултат на което било намалено количеството топлинна енергия за разпределение в сградата, поради което тази грешка ощетява единствено Фирма, но не и потребителите. С оглед на гореизложеното Х. Д. М. следва да отговаря сумата от 2152.63 лв., в които размери така предявените искове следва да бъдат уважени, а до пълния претендиран размер от 3869.87 лв. искът следва да се отхвърли.