Решение № 82 от 28.02.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

28.02.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

09.02

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

584 по описа за

2022 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от М.С.Х. от

***, с ЕГН **********, действащ чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-549/02.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-1316#9/26.10.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби.

Излага съображения, че органът, издал оспорвания акт, в нарушение на относимата нормативна уредба и събраните по преписката доказателства, неправилно не е зачел за осигурителен стаж, за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО, времето на наборната военна служба. Сочи, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, се признавал за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Предвид това счита, че пенсионните органи е следвало да зачетат периода от 06.04.1973 г. до 06.04.1975 г., през който бил отбил наборната си военна служба, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-549/02.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-1316#9/26.10.2022 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Д.И. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени оспорения акт и присъди деловодни разноски.

Ответникът по жалбата –

Директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. От пълномощника юрисконсулт З.

Б. е постъпило становище, в което оспорва изцяло депозираната жалба и излага съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да отхвърли жалбата. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.08.2022 г. М.С.Х. от ***, с ЕГН **********, е подал в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-1316 – л. 29/.

От опис на осигурителен стаж на М.С.Х., с ЕГН **********/л. 28/ и Удостоверение от щаба на поделение ***/л.

22/, се установява, че за периода от 06.04.1973 г. до 06.04.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.

С Разпореждане № 2113-08-1316#9/26.10.2022 г./л. 15/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е зачетен осигурителен стаж на М.С.Х. от ***, с ЕГН **********, както следва: 00 г.

00 м. 00 дни – I категория; 12 г. 03 м. 24 дни – II категория; 03 г. 00 м. 00 дни – III категория.

Приет е за действителен осигурителен стаж 13 г. 03 м. 24 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателят нямал 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да бъде отказана. Посочено, че периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и 00 дни, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед изложеното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя М.С.Х.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство Решение №

2153-08-549/02.12.2022 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на М.С.Х. против Разпореждане № 2113-08-1316#9/26.10.2022 г. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 10 месеца, постановеният отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид изричната легална дефиниция на понятието не следвало да се зачете за действителен осигурителен стаж: периода на наборна или мирновременна алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето, през което лицето е било незаконно репресирано; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011 г. ал. 2 и 3 на §

9 от ПЗР на КСО и др. В тази връзка са изложени мотиви, че периодът на военна служба от 06.04.1973 г. до 06.04.1975 г., през който жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, въпреки, че се зачитал за осигурителен стаж, не следвало да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Предвид това е прието, че продължителността на действителния осигурителен стаж на М.С.Х. следва да бъде определена като от общия осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 15 г. 03 м. и 24 дни, се извади периодът на наборна военна служба с продължителност от 02 г. 00 м. и 00 дни, при което се получавал действителен стаж от 13 г. 03 м. и 24 дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл.

117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-1316#9/26.10.2022 г., с мотива, че жалбоподателят няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15 г., се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението/03.08.2022 г./, следва по отношение на М.С.Х. да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. да е на възраст 66 години и 10 месеца и 2. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Към датата на подаване на заявлението М.С.Х./роден на *** г./ е на възраст 68 г. 06 м. и 16 дни. В процесното Разпореждане № 2113-08-1316#9/26.10.2022 г., е посочено, че лицата, които към 2022 г. нямат изискуемия стаж осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 66 години и 10 месеца. На жалбоподателя е отказано право на пенсия с мотива, че няма изискуемия 15 г. действителен трудов стаж. В обжалваното Решение № 2153-08-549/02.12.2022 г./стр.2/ е прието, че М.С.Х. притежава изискуемата от чл. 68, ал. 3 от КСО възраст, като изрично е отразено, че не е налице другата кумулативно изискуема съгласно посочената нормата предпоставка – 15 г. действителен осигурителен стаж.

Предвид горе приетото от административния орган и въведените в жалбата доводи съдът намира, че спорно по делото е, следва ли да бъдe зачетен за действителен осигурителен стаж на жалбоподателя периодът на наборна военна служба с продължителност 02 г. 00 м. и 00 дни.

В конкретния случай от приетите по делото опис на осигурителен стаж на М.С.Х., с ЕГН **********/л. 28/ и Удостоверение от щаба на поделение ***/л. 22/, се установява, че за периода от 06.04.1973 г. до 06.04.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на армията.