Решение № 1420 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502071 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 416 от 23.01.2024г., постановено по гр.д. № 14154/2021 г. по описа на СГС, ГО, 14 състав, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.52 вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД, като Столична община е осъдена да заплати на в полза на Л. К.

К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н. А. К. сумата от 50 000лв., а в полза на Н. А. К. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени във връзка със смъртта на К. Р. К. /баща на първата и съпруг на втората/, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2018г. до окончателното им изплащане

Със същото решение е отхвърлен иска на Л. К. в останалата му част над 50 000 лв. до пълния му размер от 150 000 лв., както и иска на Н. К. за разликата над 40 000 лв. до 150 000 лв. като неоснователни, както и за законна лихва върху главниците за периода от 25.11.2016г. до 23.11.2018г. като погасен по давност.

Присъдени са разноски по компенсация, като Л. К. К., действаща със съгласие на Н.

А. К. и Н. А. К., са осъдени да заплатят на Столична община, на основание чл.78 ал.3 ГПК, сума в размер на 420 лв.

1

СО е осъдена да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сума в размер на 3600лв.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач-УМБАЛСМ Н.И.

Пирогов ЕАД.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото по делото.

Жалбоподателите-ищци Л. К. К., действаща със съгласие на Н. А. К. и Н. А. К., оспорват решението в неговата отхвърлителната част за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв. за Л. и над 40 000 лв. до 150 000 лв. за Н., тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, както и неправилно е прието наличието на съпричиняване от страна на пострадалия по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД. Изтъкват факта, че съдът е обсъдил ранната възраст на починалият общ наследодател - 39 години само формално, без да се съобрази, че той е бил в работоспособна възраст, пожелал е сам, изтърпявайки наказание „лишаване от свобода“ да полага труд, с единствената мисъл за приложението на чл.41 ал.3 НК респ. да се прибере по-скоро при семейството си, обстоятелство, установено от разпитания по делото свидетел. Определеният размер на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в отклонение от практиката на съдилищата за присъждани от различни състави размери по сходни казуси за същия период от време, когато е причинено увреждането.

Отделно от горното твърдят, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на починалия. Правилно е възприел липсата на каквито и да било данни за извършване на работа с подвижна стълба, но е вменил в задължение на починалия „житейски обосновано е лице ползващо стълба ... разумно да предвиди възможните рискове от нестабилност и приплъзване и обезопасяване на същата или да откаже извършването на възложената работа при невъзможност“. Този извод на съда е в противоречие със събраните по делото свидетелски показания, които установяват, че в деня на злополуката не е имало достатъчно работници и никой не е ангажиран да помогне на починалия чрез придържане на стълбата, така както е определено в чл.215в ал.4 от Наредба №7/23.09.1999г. Липсата на нормативно определения инструктаж за безопасни условия на труд ангажира изцяло отговорността на ответника. Следва да се отчете и обстоятелството, че починалият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и евентуален негов отказ да извърши определена възложена му работа би довел до санкции доста по-различни от тези в нормалния цивилен живот. На трето място посочват, че съдът в нарушение на чл.120 ЗЗД е приложил служебно разпоредбата на чл.111 б.“в“ предл.2 ЗЗД, тъй като от страна на ответника не е правено възражение за изтекла тригодишна давност за вземането за лихва.

Претендират разноски.

Жалбоподателят-ответник СО оспорва решението в неговата осъдителна част и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ГПК дава възможност на съда да даде указания за отстраняване на нередовност в ИМ, но по време на производството, което е до етапа на 2 устните състезания, а в конкретния случай, производството вече е било обявено за решаване, едва след което са дадени указания на ищците. Именно след като е констатирал липсата на правосубектността на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, съдът е отменил дадения ход по същество и е дал указания както за пасивната легитимация, така и за правната квалификация на иска т.е. процесът е абсолютно недопустим, тъй като процесуалната правоспособност на лицата, участващи в производството е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск. Липсата на правосубектност води до недопустимост на процеса, а не до нередовност на ИМ, която може да се отстрани по реда на чл.129 ГПК.

Също така, това е обстоятелство, което съда преценява относно допустимостта на иска, а не относно редовността на исковата молба. В настоящият случай, е налице изменение на иска с конституирането на СО като надлежен ответник в производството, което се осъществява по реда на чл.228 ГПК. СО не е дала съгласие да участва в него, като замести ответника, поради което е налице хипотезата на чл. 228, ал.3 ГПК. Следователно настоящият иск се счита предявен срещу СО от датата на подаване на поправената ИМ в съда, а именно 29.06.2023г.

Срокът за предявяване на иск по чл.45 ЗЗД за непозволено увреждане, започва да тече от деня на увреждането и е обвързан от общата погасителна пет годишна давност. В настоящият случай правото на иск на ищците срещу СО възниква на 25.11.2016г. и се погасява на 25.11.2021г. Искът се счита предявен на 29.06.2023г., т.е. година и седем месеца след, като по отношение на СО, същият вече е погасен по давност, от което следва, че предявения иск е абсолютно неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв.

На второ място изтъква факта, че видно от събраните в производството доказателства, служителите на ОП СПТО, стриктно са изпълнявали задълженията си по провеждане на инструктаж за безопасност и здраве в съответствие с Наредбата за инструктажите, при започване на работа на пострадалия, а именно Начален инструктаж за безопасност на труда и Инструктаж на работното място. Пострадалият К. К. не е пряко зает с дейности с висок риск, тъй като същият е нает на длъжност „общ работник“ и затова няма нормативно задължение на същия да се провежда всекидневен инструктаж. От представените доказателства и в частност писмените обяснения на служителите в ОП СПТО по време на инцидента, е видно, че по никакъв начин не се установява да са давани, устни или писмени разпореждания на пострадалия да използва стълба, за да почисти шредер машината, нещо повече, от същите е видно, че почистването е следвало да стане само от земята, без да се извършва от височина. Видно е и че след като са свършили с почистването на шредер машината двама от колегите на пострадалия са отишли в другия край на халето, а той е останал сам и по своя инициатива е взел стълба и се е качил, за да мие машината от горната страна. Също така видно и от Протокол за злополука от 21.11.2016 г. е допуснато нарушение на разпоредбите на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, от страна на К. К., като неправилно е поставил стълбата, при положение, че не му е било възлагано да я използва. От горното следва, че противоправното деяние не е извършено от служител на ОП СПТО, 3 а от самия пострадал.

Вън от гореизложеното твърди и липсата на пряка причинно- следствената връзка между предполаганото деяние и настъпилата смърт на пострадалия. Видно от представените доказателства той постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ на 17.11.2016г. с височинна травма в добро общо състояние, адекватен с ясно съзнание. След проведени първоначални изследвания се установява, че има фрактура на десния ацетабулум, както и фрактура на долно дясно рамо на пубисната кост. Лечението на фрактурата на десния ацетабулум се извършва, чрез открита репозиция и фиксация на костните фрагменти, посредством метални планки и винтове. Фрактурата на ацетабулума е средно-тежко състояние, чието лечение не следва да бъде отлагано, тъй като в зоната на таза минават магистрални кръвоносни съдове, които са застрашени от разкъсване при забавяне на лечението. Имплантите за гореописаната хирургична интервенция не се покриват от здравната каса и се закупуват от пациента, като в настоящия случай, същият не е могъл да си ги позволи. Неустановен към момента служител на УМБАЛСМ „Пирогов“ е решил да не бъде извършвана операцията на пострадалия, докато не бъдат заплатени имплантите. В продължение на 7 дни не се извършва оперативната интервенция, като той развива двустранна интраалвеолна пневмония. Видно от Историята на заболяването № 38956, К. К. е имал лека кръвозагуба през това време, като няма никакви данни същата да е компенсирана. На 25.11.2016г. когато имплантите вече са заплатени, К. К. е приведен в операционен блок, без да му бъдат направени кръвни изследвания, непосредствено преди оперативната интервенция, като последните такива са от 22.11.2016 г.. Видно от Историята на заболяването № 38956, по време на операцията, някой от участниците в нея прекъсва външната хълбочна вена на пострадалия, при което се реализира масивен кръвоизлив. Видно от Трансфузионният лист и от двете искания за кръв, кръвни съставки и плазмени препарати, на пострадалия са преливани кръвни продукти, след гореописания кръвоизлив, по спешност в операционната. Кръвоизливът е овладян, след като кръвоносният съд е лигиран. На този етап никой от операционния екип не е повикал съдов хирург за възстановяване на кръвоносния съд и съответно за възстановяване на нормалното кръвообращение в десния долен крайник на пострадалия. След като оперативната процедура приключва и хирургът затваря прозореца за достъп до фрактурата, екипът забелязва, че десният долен крайник на пострадалия е с изменен цвят и няма пулс. Чак на този етап е повикан за консултация съдов хирург, който с доплерово изследване установява индикации за ДВТ (Дълбока венозна тромбоза), което представлява средно тежко спешно състояние, изискващо бърза и адекватна намеса. Вместо да се предприемат действия за възстановяване на кръвообращението на крайника на пострадалия и да се вземат мерки за предотвратяване на евентуално откъсване на вече формирани тромби в крайника, които могат да достигнат до сърдечните или белодробни кръвоносни съдове, съдовият хирург просто изписва по-голямо количество Хепарин в перфузор - 40 000 Е/24 ч. на пострадалия и същият е приведен в реанимационно отделение.

Горното е видно и от материалите по пр. пр. № 44657/2022 по описа на СРП и несъмнено доказано е, че в противоречие с добрите медицински практики, в 4 операционната зала е повикан съдов хирург едва след приключване на операцията, а не веднага след като е прекъснат кръвоносният съд. Видно от анестезиологичният лист оперативната интервенция е започнала в 08:00 часа, като през цялото време кръвното налягане, пулса и останалите показатели на пострадалия са били в нормални граници и е завършила в 14:00ч. Видно от Историята на заболяването № 38956, той е въведен в реанимационно отделение в 14:15 часа с отклонения в жизнените показатели, а именно с кръвно налягане 60/40 и с тежка брадикардия - 10 удр./мин. Брадикардията преминава в асистолия и въпреки проведената Кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем в 15:15, К.