Акт от 21.06.2017, Окръжен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 30 гр. Сливен, 21.06.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА при секретаря Радост

Гърдева и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното т.д. № 16 по описа на СлРС за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди в исковата си молба, че е сключил на 08.05.2008г. в гр.Нова Загорас ответниците Е.К.И., като кредитополучател, Н.К.И. и ЕТ „Е. Транс – Е.И.“, като солидарни длъжници, договор за банков кредит № 246/08.05.2008г., по силата на който предоставила на Кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на общо 82 400лева, с цел рефинансиране на текущи нужди. Кредитът бил усвоен от кредитополучателя на 14.05.2008г., като ведно със солидарните длъжници се задължили да издължават отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски /включващи главница плюс лихва/, дължими на 5 – то число от всеки месец, с падеж на последната вноска – 04.05.2033г.

За обезпечение на вземанията на Банката била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, описан подробно в ИМ. Твърди се, че от приложените към исковата молба извлечения от сметки на кредитополучателя е видно, че ответниците са обслужвали кредита нередовно, като са извършвали вноски не на падежа и не в необходимия размер. Твърди се още, че считано от 05.03.2015г. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащането на дължимите главница и лихви по договора за кредит, като до 04.09.2015 г. не е платил дължимите 6 вноски по текущо дължимата главница, 6 вноски по текущо дължимата лихва, 6 вноски по лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие, т.е. като цяло не е изпълнено задължението за погасяване на месечните вноски, съгласно договора и погасителния план към него. Поради забава на кредитополучателя и солидарните длъжници в плащането, продължило повече от 6 месеца, на основание чл. 16 т. 1 и чл. 16.1 от Договора за банков кредит, вземането на банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради допуснато просрочие на анюитетната вноска, съответно погасителната вноска по кредита и съответните лихви върху всеки един от договорените падежи.

Предвид горното на 30.10.2015 г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК пред РС – Нова Загора. Образувано е било ч.гр.д. № 696/2015 г., като заявлението е уважено и е издадена Заповед № 428/14.11.2015 г. както и изпълнителен лист. За събирането на дължимите суми е образувано изп.дело № 18/2016 г. по описа на ЧСИ П. Г.. В срока по чл. 414 ал.2 от ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът е бил уведомен редовно със съобщение от РС – Нова Загора, връчено на 02.03.2016 г.

Предвид горното е предявен и разглеждания иск по реда на чл. 422 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено, че ответниците, в условията на солидарност, дължат на ищцовата банка сумата в размер 80 509.33 лв., представляваща 74 053.24 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, счита от 30.10.2015 г. до окончателното изпащане на сумата, както и сумата 6 456.09 лв., дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 05.03.2015г. до 29.10.2015 г.

Претендира се установяване на задължението в размер н а 3 695.36 лв., представляващи деловодни разноски в заповедното производство.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците, които в законоустановения срок са депозирали писмен отговор. В същия не се оспорва, че процесният договор за банков кредит е подписан между посочените в ИМ страни, като е отпуснат кредит в размер на 82 400 лв., с цел рефинансиране на текущи нужди, като в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, подробно описан в ИМ.

Излагат се възражения за недопустимост на предявения иск, предвид това, че не е спазен предвидения едномесечен срок, указан от съда. В случай, че съдът приеме ИМ за допустима, то се оспорва нейната основателност, както по основание, така и по размер. Оспорва се твърдението, че от 05.03.2015 г. кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на дължимите главници и лихви по договора за кредит, като от 04.09.2015 г. не е платил дължимите 6 вноски - по текущо дължимата главница, по текущо дължимата лихва, по лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие. Като цяло се оспорва твърдението, че ответниците не са изпълнявали задължението си за погасяване на договорните вноски за месеците март 2015 г. и август

2015 г. В тази връзка се твърди, че банката не е имала основание да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Изтъква се, че в свое писмо от 15.06.2015 г. ищцовата банка е признала, че е надвзела лихви по кредита в размер на 2 583,49 лв., която сума ще възстанови по банковата сметка, обслужваща кредита с цел намаляване на задължението. Сочи се, че общо за процесния период, през който банката твърди, че няма изпълнение са постъпили суми в размер на 6 667.79 лв. Твърди се, че претендираните от банката суми главница и лихви, са неправилно изчислени, оспорват се същите изцяло по размер.

Оспорва се и приложението на договорения лихвен процент 8.70 % при Софибор 6.449 %. Твърди се още, че процесния договор се явява първи поред за страните, следван от договор за банков кредит с ипотека № 296/27.10.2008 г., като се навеждат възражения във връзка с изпълнението на този втори договор № 296/27.10.2008 г.

Твърди се, че банката е действала в противоречие с разпоредбите на ЗЗП, като е поставила в неравноправно положение ответниците чрез т. 11.1. 3 от условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнението на задълженията по договор за банков кредит № 246/08.05.2008 г., като се твърди, че посочената клауза е неравноправна, респ. нищожна на основание чл. 146 ал.1, вр. чл. 143 от ЗЗП. От съда се иска да признае нищожността на цитираната клауза. На основание чл. 371 от ГПК и при прогласяване нищожност на клаузата по договора се прави възражение по отношение на неправомерно надвзетата сума, съобразно прилагането на неравноправна клауза по т. 11.1.3 от условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит № 246/08.05.2008 г., представляваща неправомерно получена сума, с която банката се е обогатила без основание. Прави се възражение по отношение на сума в размер на 12 584.37 лв., представляващи получени от банката наказателни лихви за просрочени главница и лихви, като недължимо платени. Излагат се подробни възражения по заявените от ищеца доказателствени искания.

Препис от отговора е връчен редовно на ищцовата банка.

В законоустановения срок от ищеца е депозирана допълнителна ИМ. В същата се оспорват направените възражения на ответниците по отношение на условията за обявяване от страна на банката на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се отново, че длъжниците не са обслужвали редовно кредита си, тъй като са правени вноски, но не на падежа и не в необходимия размер. Твърди се, че банката е осчетоводила всички постъпили суми. Твърди се още, че са неоснователни твърденията на ответниците, че банката е имала на разположение захранена сметка на длъжника, от която да тегли суми за погасяване на ежемесечните му задължения. Като неоснователно се оспорва и твърдението на ответниците, че банката неправомерно е начислявала лихви при просрочие на главница или лихва.

Поддържа се искането за назначаване на СИЕ във връзка с установяване на внесените суми и техния размер. Оспорват се твърденията на ответниците, че т.

11.1.3 от условията за усвояване и обслужване на кредита е неравноправна, респ. нищожна, като се твърди, че същата точка е част от самия договор за кредит, респ. същата е индивидуално уговорена. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и се излагат подробни аргументи по нейното тълкуване. Излага се подробна обосновка относно формирането на базовия лихвен процент и фиксираната договорена надбавка, които съгласно протокол № 38/14.10.2008 г., представлява цената на всеки банков кредит. Твърди се още, че за всяка промяна както на общите условия, така и на лихвения процент, клиентите са били уведомявани своевременно за настъпилите промени, които са и публикувани на интернет страницата на банката.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба от ответниците. В допълнителния отговор отново се оспорва твърдението , че ответниците са изпаднали в забава на 05.03.2015 относно задължението им за плащане на дължимите главница и лихви по договор за кредит. Отново се твърди, че не са били налице основания банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като се излагат идентични твърдения. Твърди се, че претендираните от банката суми - главница и лихви, са неправилно изчислени, като същите се оспорват изцяло по размер – поддържа се искането по делото да бъде назначено вещо лице, към което се поставят въпроси. Излагат се подробни възражения въз връзка с начина на формиране, респ. увеличаване на базовия лихвен процент.

Твърди се, че т.11.1.3 от ОУ не може да се приеме, че е индивидуално уговорена клауза между страните, тъй като същата е част от стандартни, изготвени предварително условия на банката. Отново в тази връзка се твърди, че цитираната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП и следователно е нищожна по аргумент от чл. 146 ал.1 от ЗЗП, като от съда се иска изрично прогласяването й. Правят се искания по доказателствата.

В с.з, ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск, като моли да му се присъдят направените разноски. Представя списък на разноските. Възразява за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответниците. Представя подробни писмени бележки.

Ответниците, чрез представителя си по пълномощие, молят да бъде отхвърлен предявения иск и да им бъдат присъдени направените разноски. Представя списък на разноските. Възразява за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ищеца. Представя подробни писмени бележки.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е сключил на 08.05.2008г. в гр.Нова Загора с ответниците Е.К.И. - Кредитополучател, Н.К.И. и ЕТ „Е. Транс – Е.И.“ - солидарни длъжници, Договор за банков кредит № 246/08.05.2008г., по силата на който Банката предоставила на Кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на общо 82 400лева, с цел рефинансиране на текущи нужди. Кредитът бил усвоен от Кредитополучателя на 14.05.2008г., който ведно със солидарните длъжници се задължили да издължават отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски /включващи главница плюс лихва/, на 5 – то число от всеки месец, с падеж на последната вноска – 04.05.2033г.

За обезпечение на вземанията на Банката била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, съставляващ УПИ № 11-107, отреден за жилищни нужди в кв. № 18 по подробния устройствен план на с.Баня, общ. Нова Загора, с площ от 905 кв.м., ведно с находящата се в това дворно място Двуетажна масивна жилищна сграда, първи етаж с площ от 80.92 кв.м., втори етаж с площ от 105.83 кв.м. и покривно пространство с площ от 86.51 кв.м. и гараж с площ от 24 кв.м.

В чл.4.1.а от Договора е посочено че е налице лихвен план от 08.05.2008г. до 04.05.2033г. и БЛИ по раздел III от ОУ към договора е 6,449% и надбавка в размер на 2.251% или общо 8.70%.

В представения по делото договор

- НА № 175, том 4, рег. № 4225, дело № 412/13.05.2008г. на нотариус Я.В.с район на действие НзРС, е отразено, че : При кредити издължавани чрезанюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размер на т.4.1.а от договор № 246/08.05.2008г. и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най – малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т.4.1.а от Договор № 246/08.05.2008г. съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на лихвения процент с повече от 1 /един/ пункт от размера определен от Кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на т.12.2.2 от договор за банков кредит.