Решение № 6162 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6162 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100502651 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Х.Б.“ АД срещу решение от 05.11.2021г., постановено по гр. дело № 21795/2019г. на Софийски районен съд, 155 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу М.

К. З. иск за заплащане на сумата 4 644 евро, представляваща възнаграждение по договор за възлагане на продажба от 05.10.2018г. и договор за гаранция с продавач от 22.02.2019г.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че СРС не е разгледал възражението по чл. 25, ал. 2 ЗЗД, че условието не се е сбъднало поради недобросъвестно поведение на въззиваемата. Излагат се доводи, че мотивите на първоинстанционния съд относно дължимост само на уговорената неустойка в договора са неправилни, тъй като при договорена компенсаторна неустойка кредиторът има едновластна преценка дали да иска реално изпълнение заедно с обезщетение за вредите или компенсаторна неустойка.

Възззивникът твърди, че оттеглянето на поръчката по договор за посредничество не лишава посредника от възнаграждение. Излага подробни съображения, че ответницата е неизправна страна по договора, а той като посредник е изпълнил всички свои договорни задължения. С оглед изложеното, се моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново за уважаване на иска, с присъждане на разноски.

Въззиваемата – ищца оспорва жалбата в депозиран писмен отговор.

1

Поддържа, че е налице нищожност на клаузата в процесния договор досежно продажната цена. Твърди, че не са настъпили предпоставките за заплащане на претендираното комисионно възнаграждение, по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка на обжалваното решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е правилно по същество.

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ за заплащане на сумата 4 644 евро – възнаграждение по споразумение за възлагане на продажба в срок от 05.10.2018г. и договор за гаранция с продавач от 22.02.2019г.

Съгласно чл. 51 ТЗ, търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни.

В случая е безспорно установено, че страните са били обвързани от договор за посредничество, сключен на 05.10.2018г., с който ответницата, в качеството на възложител – продавач, е възложила на ищеца да посредничи при продажбата на недвижим имот, срещу насрещното задължение на ответницата за заплащане на възнаграждение.

Съгласно р. ІІІ, т. 1-12 от договора, въззивното дружество е поело следните задължения по договора: да извърши оглед и направи снимки на продавания имот; да проучи пазара на продаваните подобни имоти в района; да запознае възложителя със състоянието на пазара; да помогне на възложителя да определи справедилва пазарна цена на своя имот; да рекламира имота; да организира огледи на имота; при одобряване на имота от страна на купувач, да вземе всички мерки за стопиране на по-нататъшна продажба на имота и за гарантиране на сделката; да съдейства при договаряне на условията за подписване на предварителен договор за покупко-продажба; при постигане на съгласие между купувач и възложителя да изготви предварителен договор и да посредничи при неговото подписване; да съдейства при организацията и подписването на окончателен договор и да присъства при изповядване на сделката при нотариус, както и при разплащанията между страните и при въвода на имота. Съгласно р. V от договора, срокът на изпълнение е до 30.04.2019г. В т. 1 от договора 2 продажната цена е посочена словом 125 000 евро, чрез извършена лично поправка, каквато е налице и при изписването цифром на цената – от 115 000 на 125 000 евро.

Въззиваемата – ответник е поела задължение да осигури достъп на имота, да не сключва посреднически договори с други агенции и договори за покупко-продажба без присъствие на представител на „Х.Б.“, както и да присъства на срещи за представяне на потенциални купувачи.

Съгласно р. ІV от договора, възложителят се задължава да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 3 % на база договорена продажна цена на продавания имот, платимо в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота и след получаване на 10 % от договорената продажна цена на имота.

По делото е представен договор за гаранция с продавач от 22.02.2019г., съгласно който възложителят М. З. е поела задължение да прекрати продажбата на описания в договора имот и да съдейства за организирането и подписването на предварителен договор с намерените от изпълнителя купувачи, при продажна цена за имота от 129 000 евро, в срок до 27.02.2019г.

Съгласно чл. 3 от договора, възложителят дължи заплащане на комисионно възнаграждение в размер на сумата 4 644 евро с ДДС, платимо по банков път, на база договорената цена в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба и след заверяване на сметката на възложителя с уговореното капаро. Съгласно чл. 4 от договора, в случай, че възложителят откаже да сключи предварителен или окончателен договор за покупкопродажба в срока и при условията по т.2, ще се счита, че „Х.Б.“ е изпълнил задълженията си по договора за посредничество и възложителят трябва да върне даденото от „Х.Б.“ капаро за гаранция, както и да заплати неустойка в размер на 2000 лв., платима до три дни.

Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца Г., след намирането на конкретен купувач за продавания от ответницата имот , при уговорен час при нотариус за 28.02.2019г. – 8 – 8.30 ч., ответницата не се е явила и отказала сключване на окончателен договор. Съгласно показанията на свидетеля П. – потенциален купувач със съпругата си Т.Й. на продавания от ответницата имот, при преговорите първоначално имотът е бил обявен с обзавеждане, след което продавачката е решила да вземе по-голяма част от движимите вещи, а впоследствие отказала продажбата.

При така изложеното, предявеният иск за заплащане на уговореното възнаграждение по договор за посредничество е неоснователен и недоказан.

Съгласно чл. 49 ТЗ, посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Съгласно трайната съдебна практика, договорът за посредничество се различава съществено от договора за поръчка, тъй като посредничеството следва да се разглежда като чиста фактическа дейност, изразяваща се в намирането на клиенти, предоставянето на информация относно пазарните цени и качеството на съответния продукт, както и фактическо изготвяне на необходимите документи за сключване на окончателен договор. Дейността на посредника се финализира със сключване 3 на договор за продажба на съответния продукт – така решение № 54/10.09.2010г. по т.д. № 267/2009г. на ВКС, ІІ ТО. Съгласно доктрината и съдебната практика, предмет на договора за посредничество не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат – свързването на страните по сделката и подпомагането им да сключат договор чрез извършването на определени действия. С оглед изложеното, в случая задължението на ищеца като търговски посредник включва не само свързване на страните и извършване на огледи на недвижими имоти, но и съдействие при уговаряне на условията на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и при сключване на окончателния договор. Предвид горното, в случая е безспорно установено по делото, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за посредничество за свързване на ответницата с конкретен купувач, след извършени с неговото съдействие огледи на имота.

С оглед изложеното, е налице изпълнение на задължението на посредника за свързване на страните за реализиране на конкретна сделка.

Не е изпълнено обаче едно от основните други негови задължения по р.

ІІІ, т. 9, 10, 11 и 12 от договора – да осигури организационно обслужване на сделка до сключване на окончателен договор.

Оплакванията в жалбата в тази връзка, включително за приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, са неоснователни. Без значение за крайния извод е, че до сключване на окончателен договор с посредничеството на ищеца не се е стигнало поради отказ от посредническия договор от страна на ответницата или по друга причина. Същественото е, че не е постигнат целения с договора за посредничество резултат, поради което и търговският посредник няма право на възнаграждение по него. Съгласно чл. 3 от договора от 22.02.2019г., възложителят дължи заплащане на комисионното възнаграждение в деня на подписване на предварителния договор за покупкопродажба и след заверяване на сметката на възложителя с уговореното капаро. При тълкуване волята на страните в съответствие с целта на договора – за постигане на определен резултат, следва, че уговореният падеж на задължението за плащане на възнаграждение е постигане на крайния резултат – сключване на сделка с окончателен договор, чието организационно обслужване е било изпълнено от посредника. В случая тези предпоставки не са налице.

С оглед изложеното, правилни са изводите в обжалваното решение, че не са възникнали предпоставките за заплащане на посредническо възнаграждение, а ищецът има право да претендира уговорената неустойка.

Доводът в жалбата, че вземанията за реално изпълнение и за компенсаторна неустойка са алтернативни по избор на кредитора, е изцяло неотносим за спора с предмет възникване правото на посредническо възнаграждение и не налага различен извод. Фактическият състав за възникване на претендираното по настоящото дело притезание за посредническо възнаграждение не е възникнал.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ е неоснователен и недоказан.

4

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, се претендират разноски за настоящата инстанция в размер на 1208 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение. От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност, което е неоснователно, тъй като възнаграждението не надвишава минималния размер, съобразно чл., 7, ал.2, т.

2 НМРАВ в приложимата сега действаща редакция.

С оглед търговския характер на спора, решението не подлежи на касационно обжалване – в същия смисъл определение № 50682/28.09.2022г. по гр.д. № 769/2022г. на ВКС, ІV ГО и указанията в ТР № 3/2019г. от 23.02.2022г. по т.д. № 3/2019г. на ВКС, ОСГТК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.11.2021г., постановено по гр. дело № 21795/2019г. на Софийски районен съд, 155 състав.

ОСЪЖДА „Х.Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати на М. К. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1208 лв. – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________