Решение № 1456 от 18.11.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...... гр.В.Търново, 18.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№572 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.05.2017г. ищецът М.М. бил нападнат от ответника А.Б., който го ударил няколко пъти с дясната си ръка, свита в юмрук, в областта на долната челюст, вследствие на което му причинил счупване на долната челюст двустранно, което довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на възстановяване около 50 дни. Сочи се, че по образуваното НОХД №2249/2018г. по описа на ВТРС е постигнато споразумение, с което ответникът се е признал за виновен по повдигнатото обвинение за причиняване на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на долна челюст, двустранно- престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 от НК, за което му било наложено наказание. Ищецът заявява, че в резултат от извършеното от ответника престъпление, на ищеца са му причинени болки и страдания, физически неудобства при хранене, дъвчене и говорене, които не са възстановени. Ищецът заявява, че първите седмици не можел да се храни, отслабнал физически, нарушил се съня му. Сочи се, че възстановяването на причиненото счупване се извършило след тежка операция на челюстта, съпроводена с изваждане на зъби, като в този период ищецът се хранел чрез системи и с течности. По време на лечението се наложило ищецът да бъде подпомаган с грижи от страна на дъщеря си, както и била наета жена, която да се грижи за него.

Ищецът заявява, че освен болки и страдания, била накърнена честта и достойнството му. Твърди, че въпреки положените усилия, не се е възстановил напълно, като има прекъснати и невъзстановени нервни окончания. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 18 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат от извършеното престъпление от 21.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.05.2017г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция по основание и размер, по съображения изложени в отговора на исковата молба, като твърди, че няма убедителни доказателства ответникът да е причинил физическо насилие на ищеца. Твърди се, че ищецът имал предходна травма на същото място. Ответникът оспорва наведените с исковата молба твърдения и сочи, че не е съгласен да заплаща обезщетение за предишна вина за счупване на долна челюст през 1995г., за която вече е санкциониран. Ответникът оспорва, че счупването на челюстта е довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето с оздравителен процес от 50 дни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със споразумение по НОХД

№2249/2018г. по описа на ВТРС, ответникът А.Х.Б. е признат за виновен в това, че на 21.05.2017г. в гр.К, причинил средна телесна повреда на М.С.М., изразяваща се в счупване на долна челюст, двустранно, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срока на лечение и възстановяване около 50 дни при правилен оздравителен процес-престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 алт.1 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

По делото е представена епикриза, видно от която ищецът М.С.М. е постъпил на лечение в Университетска Многопрофилна Болница за активно лечение «****, на 29.05.2017г, като му е поставена диагноза «фрактура комплета аперта корпорис мандибуле синистре ет ангули мандибуле десктре».

От приложеното по делото съдебно-медицинско заключение от 21.06.2017г./приложено по ДП ЗМ ***. по описа на РУ ***/, се установява, че на ищеца М. е било причинено телесно увреждане-счупване на челюст/двустранно/, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на възстановяване около 50 дни при нормален оздравителен процес.

В настоящото производство е допусната съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на ищеца е причинено открито счупване на долната челюст в областта на десния ъгъл на долната челюст. Вещото лице е заключило, че описаните травматични увреждания са в резултат от удар с твърд тъп предмет, какъвто е и човешкия юмрук и е възможно да бъдат получени по начин описан в делото. Вещото лице е посочило, че счупването на долната челюст-двустранно е довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срок на лечение и възстановяване около 50 дни при нормален възстановителен процес.

Вещото лице е отразило в заключението, че на ищеца е била извършена операция-хирургична интервенция, изразяваща се в триточкова телена остеосинтеза на долната челюст, която е била абсолютно наложителна с цел по-бързото възстановяване на пострадалия. Вещото лице е посочило, че след този тип оперативна намеса при нормален оздравителен процес срока на възстановяване е около 40-50 дни, а счупването на долната челюст- двустранно изисква задължително лечение и срок на възстановяване около 50 дни, при нормален оздравителен процес. Вещото лице заяви, че при ищеца костната структура на долната челюст е възстановена.

При извършения преглед, пред вещото лице ищецът е съобщил за нарушена сетивност /изтръпване, нечувствителност/ в областта на дясната половина на долната устна, което според вещото лице се дължи на вероятно травматично увреждане на десния мандибуларен нерв, в резултат на фрактурата на десния ъгъл на челюстта. В съдебно заседнание вещото лице поясни, че двустранната фрактура на долната челюст е в ляво, в областта на четвърти-пети зъби, а в дясно-в ъгъла на долната челюст, като механизмът на получаване на такава травма е удар в областта на долната челюст с твърд тъп премет. Според вещото лице описаното счупване не е от предишна травма, получена назад във времето, тъй като възстановяването на цялостта на долната челюст е за период-около година, през която костната струтура се възстановява напълно.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н Х М, Х М М., Б И Ц и Н М Х.

Свидетелката М, съпруга на ищеца, разпитана каза, че вечерта, когато станал инцидента през 2017г., й се обадили по телефона, че мъжът й е ударен, бит.

Видяла го целия окървавен. Извикала Спешна помощ и отишли в болницата във ***. Лекарите им казали, че е счупена челюстта на мъжа й и трябва да отидат на лечение в П.

Зъболекар-хирург прегледал ищеца и казал, че трябва да се извадят два зъба във връзка с лечението на счупването на челюстта. Свидетелката заяви, че мъжът и имал силни болки, не можел да се храни, да спи, давали му болкоуспокоителни. Два-три дни по-късно заминали за П, за да му направят операция на челюстта. Една седмица останали в болницата на лечение. Извадили два предни зъба на ищеца, като другите му зъби липсвали от преди. След като извадили тези два зъба, на челюстите му не останали зъби. След операцията много трудно се хранел, със сок, супи, с помощта на сламка. Пет-шест месеца след операцията започнал да се храни сам. Станал много нервен, уплашен, стресиран, не можел да спи, стряскал се в съня си. След инцидента се появило схващане в челюстта, губел чувствителност. Свидетелят М., син на ищеца, разпитан каза, че през 2017г. му съобщили по телефона, че баща му е пребит. В началото на месец юни се върнал в Б от А, където работел, като при връщането си баща му бил вкъщи, не можел да яде и говори, защото го боляла челюстта. Ищецът имал постоянно болки, приемал болкоуспокоителни. Станал много изнервен, избухлив, която промяна в поведението му настъпила след инцидента. Месец и половина след случилото се имало малко подобрение в състоянието на ищеца. След инцидента не работел, изпитвал страх, уморявал се лесно. Около пет-шест месеца се оплаквал от болки в челюстта, като понастоящем болките били отшумели. Свидетелят Ц, разпитан каза, че преди около две години научил, че ответника А. набил ищеца М..

Ходил до дома на ищеца и го видял обезобразен в лицето- надут, счупени зъби, не може да говори, стресиран. Жена му го хранела с помощта на сламка. Ищецът се оплаквал от болки в главата. Свидетелят Х заяви, че е бил на мястото на случилото се през 2017г. вечерта, когато ищецът и ответника се скарали. Ищецът хвърлил телефона на ответника, който от своя страна го бутнал с ръка и М. паднал на земята. Свидетелят каза, че не видял удари. Дошла Полиция и разпитали пострадалия и жена му. Свидетелят каза, че ищецът и ответникът са имали проблеми от много години, сериозни разправии, счупване на зъби. Свидетелят каза, че е срещал ищецът след инцидента, но не забелязал как изглежда.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.

В настоящото производство се установи, че с влязло в сила споразумение по НОХД 2249/2018г. по описа на ВТРС обвиняемият А.Х.Б. /ответник в настоящото производство/ е признат за виновен, за това, че на 21.05.2017г. в гр.К, причинил средна телесна повреда на М.С.М., изразяваща се в счупване на долна челюст, двустранно, довело до трайно затруднение в дъвченето и говора, със срока на лечение и възстановяване около 50 дни при правилен оздравителен процес- престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 алт.1 вр. ал.1 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК ползващото се според чл. 383, ал. 1 от НПК с последиците на влязла в сила присъда Споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно Определение от 04.01.2019г., е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение

№ 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др.)., поради което съдът в настоящия граждански процес е обвързан да приеме, че на 21.05.2017г. ответникът А.Б. виновно и противоправно е причинил на ищеца двустранно счупване на долната челюст, представляващо средна телесна повреда. Направените в отговора възражения досежно оспорване на обстоятелствата по извършване на престъплението и вината на ответника не могат да бъдат преразглеждани от гражданския съд, тъй като тези въпроси са установени с влязъл в сила съдебен акт и не подлежат на пререшаване. Ирелевантни в настоящото производство са и мотивите, поради които ответникът се е съгласил на приключване на наказателното производство със споразумение.

Задължителната сила на решението на наказателния съд не се разпростира обаче върху проявилите се в причинна връзка с престъпното деяние неблагоприятни промени в неимуществената сфера на пострадалия, които подлежат на доказване в производството по предявения иск за вреди от непозволено увреждане.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза безспорно се установи, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са непосредствена последица от извършеното от ответника деяние.