Решение № 19008 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19008 гр. С., 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110122830 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. А., чрез адв. М., срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за паричен заем № **** от 08.10.2024г., сключен между С. Г. А. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора, поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално противоречие с добрите нрави;

- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 68,14 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем № **** от 08.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 08.10.2024 г. сключил с ответника договор за паричен заем № **** за сума в размер на 300 лв., която следвало да бъде върната на 3 вноски при годишен лихвен процент от 40,32% и годишен процент на разходите от 49,46%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя следвало да бъде начислена допълнителна такса в размер на 67,47 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски 1 по заема. В чл. 4, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че същият следва да бъде обезпечен в тридневен срок от сключването му с поръчител - физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Твърди, че в чл. 4, ал. 2 било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на заема, потребителят дължал неустойка в размер на 45 лв., чието заплащане било разсрочено заедно с погасителните вноски по заема. Поддържа, че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит, а в условията на евентуалност клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 са нищожни, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като прогласи за нищожен процесният договор за паричен заем, евентуално клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 68,14 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът, респ. процесните клаузи били нищожни на посочените основания, като поддържа, че същите отговарят на всички изисквания на действащото законодателство. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 08.10.2024 г. между С. Г. А., в качеството й на заемател, и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ****, по силата на който „ВИВА КРЕДИТ“ АД предоставило на С. Г. А. сумата в размер на 300 лв., което ищецът се задължил да върне на 3 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,32%, годишен процент на разходите от 49,46%, както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Безспорно е също така, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 300 лв.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 67,47 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 45,00 лв., която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 144,28 лв., а общото задължение по договора става в размер на 432,84 лв.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна 2 експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор за паричен заем ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 368,14 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 300 лв. – погасена главница по договора; 0,67 лв. – погасена договорна лихва; 67,47 лв. – погасена такса за експресно разглеждане на договора; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от С. Г. А. сума по кредита с включена такса за експресно разглеждане, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 92,12%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за паричен заем № ****/08.10.2024 г. е нищожен на заявените правни основания.

Сключеният между С. Г. А. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,46 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане на документи, която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г.

3 по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др).

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „такса за експресно разглеждане на документи“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 1, ал. 3 от договора за заем клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". В случая само размера на таксата за експресно разглеждане представлява около 22% от заетата сума и заедно с това възнаграждение се формира годишен процент на разходите от 92,12% съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от гореизложеното, посочената клауза по чл. 1, ал. 3 от договора противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо, въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 1, ал. 3, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, 4 тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).