Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15524 от 14.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30299/2022
Вид
Решение № 15524
Подписан
14.08.2025
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15524 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20221110130299 по описа за 2022 година като сложи за разглеждане гр. д. № 30299 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Р. П. Л., Т. П. Л. и Д. Д. Д. са предявили срещу ответника В. А. Я. осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сума в размер на по 1/3 за всяка от тях от общо 17 899 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2022 г. до окончателното плащане, представляваща получена без основание от ответницата сума, която същата е превела на 30.05.2018 г. от банковата сметка в „П..“ АД на П С Л, общ наследодател на ищците, починал към датата на подаване на исковата молба, по своя банкова сметка, използвайки нотариално заверено пълномощно с рег. номер .. г. от 29.03.2018 г.

Ищците твърдят, че две от тях - Р. П. Л. и Т. П. Л. са дъщери на, а третата - Д. Д. Д., племенница, която е била осиновена от П С Л, български композитор, педагог, етномузиколог и общественик. През 2014 г., когато П Л бил на 78 години, се запознал с ответницата, негова студентка, на 25 г., като двамата започнали интимна връзка и впоследствие заживели заедно в притежавания от него апартамент №... в гр. София, жк „М..“, БЛ.., вх. Б, ет. 8. През 2015 г. близките на Л. забелязали, че той се държи неадекватно от време на време, бил дезориентиран по време и място, с резки промени в настроенията и понякога не ги разпознавал. През м. септември 2015 г. постъпил в Клиника по нервни болести към УМБАЛ „С..“ АД, където му била поставена диагноза „исхемичен тромботичен мозъчен инсулт“ и му било предписано лечение. Бил насочен към невропсихологично изследване. но такова не било извършено. Състоянието му започнало да се влошава и това наложило в средата на 2016 г. да му бъдат извършени серия от неврологични прегледи, като Л. се оплаквал, че има главоболие, което се засилвало вечер и през нощта, забравя близки събития и понякога трудно се ориентира в позната обстановка. Била му поставена диагноза „последици от мозъчносъдови болести“. Въпреки че отричал пред близките си каквито и да е здравословни проблеми, с времето влошеното му състояние ставало все по-очевидно. В същия период Л. започнал да прехвърля имуществото си на ответницата В. А., като на 15.06.2016 г. й превел сума в размер на 50 000 лв. без посочено правно основание. През м. декември 2016 г. постъпил в Клиника по кардиология към .. по повод синкоп (припадък) с краткотрайна загуба на съзнание и пристъпно сърцебиене. Била извършена консултация с невролог и му била поставена диагноза „хронична мозъчно-съдова болест“, като му били 1 предписани и лекарства, които служат за лечение на когнитивни и поведенчески нарушения вследствие на хронични съдови и дегенеративни мозъчни заболявания. През лятото на 2017 г. П Л прехвърлил симулативно на сестра си М.. Л.а апартамента в жк „М..“, а след това през м. март 2018 г. последната го прехвърлила на ответницата срещу продажна цена от 9000 лв., която дори не била заплатена. През м. 10 и м. 11. 2017 г. Л. извършил и още два парични превода в полза на ответницата като ищците твърдят, че това било извършено при възползване от неговото влошено психическо състояние и по този начин ответницата успяла да се сдобие с парични суми в размер над 150 000 лв. В края на 2017 г. П Л бил диагностициран и с онкологично заболяване, което наложило болничен престой и извършване на спешна операция. Ищците направили опит да се свържат с него, но телефонният му номер бил изключен, а в дома му в жк „М...“ не отварял никой, въпреки че се чувало, че вътре има хора. Единствено ищцата Д. Д. успява да поддържа контакт с него.

Тя уведомява другите му близки, че той е болен на легло, в изключително тежко физическо и психическо здраве и с него може да се злоупотреби, поради което другите две ищци предявяват иск за поставянето му под запрещение, по който е било образувано гр.д. № 3711/2018 г. по описа на СГС, IV, бр. състав. На 29.03.2018 г. П Л и ответницата посещават МБАЛНП „С..“ за снабдяване с документ, че Л. е психически здрав. Той е прегледан от психиатър, който отказва да издаде документ, удостоверяващ, че Л. е дееспособен, тъй като установява симптоми на напреднала деменция. В същия ден ответницата организира домашно посещение от нотариус за извършване на заверка на две пълномощни – за разпореждане с притежаван от негов недвижим имот, като го прехвърли сама на себе си срещу грижите и гледането, които е положила за Л. в периода 0т 2014 г. до датата на заверката и срещу задължението да го гледа и издържа занапред, и второ пълномощно с рег. номер .. г. за свободно разпореждане с банковите сметки на Л. в „П..“ АД, където били всичките му останали спестявания. На 09.05.2018 г. Л. прехвърлил на ответницата недвижим имот срещу положени грижи, както и срещу задължение за гледане и издръжка занапред. На 11.05.2018 г. полицейски служител посетил Л. в дома му за снемане на сведения дали и при какви условия има намерение или вече е прехвърлил недвижимия си имот, но Л. заявил, че не е продавал ателието, предмет на сделката от 09.05.2018 г. и не е ходил до нотариус, като не можел да си спомни събития отпреди два дни. На 29.05.2018 г., няколко дни преди да почине, Л. се отказал от вещно право на ползване върху дворно място и с две последователни сделки – дарение и продажба, имотът бил прехвърлен на А. Т. П. за сумата от 18 000 лв., като на следващия ден – 30.05.2018 г. ответницата се явила в офис на „П..“ АД и след като се легитимирала с нотариално завереното пълномощно от 29.03.2018 г. превела от банковата сметка на П Л по своя банкова сметка процесната сума в размер на 17 899 лв. с посочено основание „прехвърляне на средства“. На 11.06.2018 г. П Л починал. Ищците поддържа, че липсва основание за извършения превод, като липсва и правоотношение, което да оправдава имущественото разместване, като освен това сочат, че към момента на упълномощаването и към извършването на превода П Л не е бил в състояние да формира правно-валидна воля, поради което преведената сума подлежи на връщане, като всяка от ищците има право да получи по 1/3 от паричната сума. претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Изложени са твърдения за прекъсване на отношенията между П Л, бившата му съпруга Л.. Л.а и дъщерите му Р. П. Л. и Т. П. Л. по повод имуществен спор във връзка с ателие, който наложил и воденето на съдебно дело от страна П Л през 2014 г. по иск по чл. 108 ЗС, което той спечелил. Прекъснатите между тях взаимоотношения така и не били възстановени до смъртта на Л.. Ответницата твърди, че се запознала с него през 2011 г., когато била студентка във втори курс, а той бил неин преподавател. Споделил й, че няма добри отношения със семейството си и че бил разочарован от тяхната незаинтересованост към него, както и че се нуждаел от човек, който да му помага вкъщи и в работата и че имал намерение да пусне обява и във вестник, ако не намери помощник или асистент. Помолил ответницата да му помага. Тя се съгласила и от 2012 г. започнала да се грижи за него.

Първоначално пътувала два пъти седмично до София и посещавала апартамента му, за да му 2 съдейства с ангажиментите, които имал като председател на С.... През 2014 г. Л. я поканил да живее с него в апартамента му в жк „М..“ и тя се съгласила. Помагала му с всички ангажименти и заедно създали над 120 песни, като изцяло се занимавала и с домакинството.

Ответницата забелязала, че Л. поддържа отношения само с осиновената си дъщеря, третата ищца и нейната майка, неговата сестра М.. Л.а, но не и с двете си рождени дъщери. Когато ответницата се нанесла при Л., той бил в нормално за възрастта си, около 78 години, здравословно състояние, нямал сериозни оплаквания и не се налагало да се търси често медицинска помощ. През 2015 г. сестрата на Л. настояла той да посети болнично заведение, защото подозирала, че е прекарал инсулт. Според ответницата от медицинските документи при това посещение се установява, че обективното му състояние е било в норма, поради което смята, че изложените в исковата молба твърдения за наличие на затруднения в разпознаването на близки и познати, са неверни. По отношение хоспитализирането на Л. през 2016 г. сочи, че причината са били кардиологични проблеми, като в епикризата му е посочено, че е бил контактен и адекватен. Посочва също така, че тя е придружавала Л. в болничното заведение и се е грижила сама за него, вкл. и в периода след това, в домашни условия. Във връзка с хоспитализацията на Л. през септември 2017 г. поддържа, че тогава е бил диагностициран с онкологично заболяване и в епикризата му отново изрично е било посочено, че е бил ориентиран за време и място, а освен това при извършената впоследствие хирургична интервенция сам и лично е дал информирано съгласие. Твърди, че след изписването му от УМБАЛ „С..“ ответницата се е грижела за него денонощно и именно тези грижи за наложили тегленето на паричните суми от банковата сметка на Л., като те са били изразходвани за лечение, разходи за домакинството и консумативи. Посочва, че през периода, за който ищците твърдят, че психическото състояние на Л. се е влошавало, той е имал множество участия в музикални фестивали, конкурси, интервюта, срещи, на които е бил в пълно съзнание относно обстановката, продължи да композира и песни, за което свидетелстват представени от ответницата нотни страници, изписани ръкописно от самия него. Последното му интервю било от м. януари 2018 г. за в. „Трета възраст“, след онкологичната операция. По отношение на процесното пълномощно от 29.03.2018 г. посочва, че то е било породено от невъзможността на П Л да посещава лично офисите на банката. Излага и твърдения за извършено от Л. ръкописно дарение в нейна полза на сумата от 21 000 лв., която той очаквал да получи от продажбата на недвижимия имот от А. П. от 29.05.2018 г., като именно дарението представлявало основанието за прехвърлянето на средства на процесната дата от неговата банкова сметка в нейната. Смята, че това е възнаградително дарение във връзка с оказаната от нея помощ в професионалната дейност на Л., а впоследствие и с успоредно полаганите от нея грижи за него предвид здравословното му състояние. Сочи, че независимо от дарственото намерение част от сумата е била разходвана за погребението на П Л в размер на 2562 лв., които е следвало да бъдат направени от неговите наследници съищците. В тази връзка при условията на евентуалност прави възражение за прихващане с правно основание чл. 59 ЗЗД със сумата от 2652 лв., които е платила вместо ищците при квоти от по 1/3 срещу всяка от тях или по 884 лв. моли исковете на ищците да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

С допълнителна молба ищците оспорват твърденията за наличие на дарение в полза на ответницата. Сочат, че липсва договор в изискуемата от закона форма, като нито е налице двустранна сделка с нотариална заверка на подписите, нито реално предаване на паричната сума от дарителя. При условията на евентуалност правят възражение за нищожност на извършеното упълномощаване и договора за дарение поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, тъй като предвид дементния синдром, П Л не е можел да се грижи за своите работи, да разбира и ръководи действията, а при условията на евентуалност – възражение за унищожаемост на двете сделки на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД поради накърняване на добрите нрави (тъй като ответницата е използвала интимната си връзка с П Л и се в възползвала от влошеното му здравословно състояние, за да се сдобие с цялото му движимо и недвижимо имущество), чл.

26, ал. 2, предл. второ ЗЗД поради липса на основание (тъй като за твърдените положени от нея грижи вече е била възнаградена с парични средства, с които закупува апартамент в гр.