Решение № 915 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова

Александър В. Цветков при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100500932 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 10467/09.02.2023г., подадена от „Брик Билдинг“ ЕООД, ЕИК 204751548, срещу решение №84/09.01.2023г., постановено по гр.д. № 555/2022г. на ВРС, 39 съдебен състав, с което е осъден жалбоподателят да заплати на "ТЕМАЗИ" ЕООД, ЕИК 204804698, сумата от 8 989.19 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ с вкл. ДДС - остатък от задължение по Договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него от 13.04.2021 г., за което е издадена проформа фактура № 0000000307 от 08.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 232.17 лева /хиляда двеста тридесет и два лева и седемнадесет стотинки/ - неустойка по чл. 2.9 от договора, за периода от 21.10.2021 г. до 19.01.2022 г., в размер на 5 % от общата стойност на договора, на основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, че не са обсъдени наведените от въззивника твърдения и възражения в първоинстанцонното производство. Прави се коментар на събраните по делото доказателства, като се настоява, че съдът не е направил преценка на заинтересоваността на свидетеля П.И.З.Б.. Заявява се, че няма правна и житейска логика изпълнителят да пристъпи към монтаж, ако не е получил заплащане на сумите на по-ранен етап. Счита се от въззивника, че е налице мълчаливо одобрение на извършените плащания в брой на лицето Б.С., тъй като ищецът е извършил 1 монтажа. Излага се, че печатът не е задължително условие за легитимация на търговските дружества. Сочи се, че първоинстанционният съд не е указал на ответника, че следва да установи, че е отправял възражения във връзка с погасяване на претендираната сума преди подаване на исковата молба, с което е нарушил чл.146, ал.2 ГПК. Твърди се, че още преди получаване на доброволната покана по ел. поща, ответникът е възразил, връщайки отговор, че всички суми са изплатени в срок на служителя Б.С.. Отправят се доказателствени искания. Моли се за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Темази“ ЕООД, в който се изразяват подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна се противопоставя на доказателствените искания на въззивника, считайки ги за недопустими. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговора се поддържат.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от "ТЕМАЗИ" ЕООД, ЕИК 204804698, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район "Витоша", бул. "Симеоновско шосе" № 192А, срещу „БРИК БИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК 204751548, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, район „Одесос", ул. „Отец Паисий" № 4. ет. 2, ап. 4, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 8 989.19 лева /осем хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/ с вкл. ДДС остатък от задължение по Договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него от 13.04.2021 г., за което е издадена проформа фактура № 0000000307 от 08.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 1 232.17 лева /хиляда двеста тридесет и два лева и седемнадесет стотинки/ - неустойка по чл. 2.9 от договора, за периода от 21.10.2021 г. до 19.01.2022 г., в размер на 5 % от 2 общата стойност на договора.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: между страните е сключен Договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране от 13.04.2021 г. Съгласно т. 1.1 от договора, по възлагане на ответника, ищеца е приел да извърши проектиране, производство, доставка и инсталиране на един брой асансьорна уредба, описана в спецификация № 1, неразделна част от договора. Общата стойност за изпълнение на работите, предмет на договора възлизала на 9 000 евро, без ДДС, като последното се начислявало при всяко плащане, съгласно действащата към момента на плащането тарифна ставка и следвало да се преведе заедно с дължимата към момента сума. Сумите следвало да се изплащат в левова равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането. В т.4.2. страните са уговорили начина на плащане на възнаграждението: 50 % от стойността на производството – авансово; 50 % от стойността на производството - в 5-дневен срок преди доставка на обекта; 50 % от стойността на монтажа - при започване па монтажа; остатъкът от 50 % от стойността на монтажа - в 3-дневен срок след завършен монтаж и представяне на протокол от краен контрол на възложителя. Съгласно т. 2.6. всички такси по сертифициране и другите такси по въвеждане в експлоатация са за сметка на възложителя или ползвателя (комисия краен контрол 450 лева) и не са включени в общата стойност на договора. В т. 2.9. от договора, страните са уговорили, че при неспазване на сроковете по чл. 4.2., възложителят дължи неустойка в размер на 0.1 % от стойността на договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от нея. С Анекс от 13.04.2021 г. към договора е уговорена промяна в т. 4.1., като общата стойност на работите, предмет на договора, от 9 000 евро е променена на 12 600 евро. Ищецът надлежно е изпълнил възложената по договора работа, която е приета от възложителя без забележки съгласно Приемо[1]предавателен протокол № 198 от 13.07.2021 г. За остойностяването на извършената работа, изпълнителят е издал

Фактура

№

**********/19.04.2021 г. на стойност 12 439.08 лв. с ДДС; Фактура № 0000000236/13.07.2021 г. на стойност 8 683.88 лв. с ДДС, по които е извършено плащане от възложителя. След извършване на цялата работа, включително и осъществяване на краен контрол, изпълнителят е изпратил на възложителя проформа фактура № 0000000307/08.10.2021 г. за заплащане на оставащите дължими суми по договора в размер на 7 490.99 лв. без ДДС, или сума в размер на 8 989.19 лв. с вкл. ДДС, получена от възложителя на 08.10.2021 г.. Поради неизпълнение на задължението за плащане, е изпратил покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 23.11.2021 г..

Предоставил е петдневен срок за изпълнение, считано от получаване на поканата. Неизпълнението от страна на ответника на задължението му за заплащане на уговорената по договора цена, породило право за ищеца да претендира заплащане на уговорената в т. 2.9 от договора неустойка. За периода от 21.10.2021 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.01.2022 г., забавата на ответника била 91 дни, като дължимата неустойка за посочения период, изчислена в размер на 0.1 % от общата стойност на договора /24 643.45 лева - представляваща левовата равностойност на 12 600 евро по фиксинга на БНБ/ възлизала на 2 242.55 лева. Предвид обстоятелството, че страните са уговорили, че неустойката не може да надвишава 5 % от общата договорена цена, то дължимата неустойка била в размер на 5 % от общата стойност на договора или сума в размер на 1 232.17 лева.

3

В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по същество. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за проектиране, производство, доставка и инсталиране от 13.04.2021 г. и Анекс към него, както и надлежното изпълнение на задълженията на ищеца. Поддържа, че е изправна страна подоговора, като е изпълнил задължението си за плащане на договореното възнаграждение. Тъй като е изправна страна по договора, не са налице основания за претендиране на договорената неустойка. Сумата в общ размер на 21 122.96 лева с ДДС/12 439.08 лева с ДДС по фактура №**********/19.04.2021г. и 8 683.88 лева с ДДС по фактура №0000000236/13.07.2021г./ е изплатена в полза на изпълнителя по банков път.

Разликата до пълния размер на възнаграждението, а именно 8 989.19 лева с ДДС е заплатена на ищеца на два пъти в брой, на лицето Б.С. /служител на ищцовото дружество/, както следва: сума в размер на 5 085 лева платена на 13.07.2021 г., за което е издаден ПКО; сума в размер на 3 904.19 лева платена през месец август 2021 г., за която не е издаден ПКО. Сочи, че към 13.07.2021 г. и преди монтажа е била заплатена сума в общ размер на 21 122.96 лева по банков път и 5 085 лева в брой, или общо 26 207.69 лева. Остатъкът е заплатен през месец август 2021 г. Твърди, че ищецът е бил запознат с извършеното плащане в брой на служителя Б.С.. През месец септември 2021 г. ищецът уведомил ответника, че Б.С. вече не е служител на дружеството, считано от 24.08.2021 г., т.е. след извършеното плащане. Навежда доводи, че съгласно чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че ищцовото дружество е потвърдило действията на служителя, тъй като не се е противопоставило веднага след узнаването.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Съставът на въззивния съд възприема за изцяло правилно описана фактическата обстановка в първоинстанционното решение и съответна на събраните по делото доказателства, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не са спорни по делото валидното сключване на посочения в исковата молба договор за изработка между страните, изпълнението му от „Темази” ЕООД, като изпълнител, и приемането на работата по него от възложителя „Брик Билдинг” ЕООД. Както и в първоинстанционното производство, спорен във въззивното производство е само въпросът заплатена ли е от въззивника на въззиваемия претендираната главница.

Анализирайки събраните допустими доказателства в рамките на производството по делото, съставът на въззивния съд намира, че същите не могат да обосноват правен извод за надлежно изпълнение чрез плащане на претендираната сума.

Паричното задължение е установено с писмен договор между страните, поради което под забраната на чл.164, ал.1, т.4 ГПК погасяването на паричното задължение по договора не може да бъде установявано с гласни доказателства при наличие на противопоставяне на насрещната страна.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК е възразил на първо място, че е 4 заплатил сумата от 5 085 лева на 13.07.2021г. на Б.С., за което е издаден приходен касов ордер. Ищецът е оспорил да е получил това плащане. Ордерът е представен като писмено доказателство. На първо място, от съдържанието му не може да се установи относимостта му към процесния договор доколкото от представения и неоспорен приемо-предавателен протокол по процесния договор е видно, че предаденият асансьор е с номер 21743, а в ордера е посочен друг номер – 21542. Установено е от заключението на съдебно-графологичната експертиза и че положеният печат за „Темази” ЕООД в ордера не е идентичен на ползваните печати от това дружество.