Решение № 342 от 01.12.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. гр. Добрич, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Великова

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Надя Г. Славова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно гражданско дело № 20233200500641 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №11910/05.07.2023г., уточнена с молба с вх. №13238/26.07.2023г., от СНЦ „Футболен клуб Добруджа 1919“, ЕИК 124142151, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, ул. „Иван Хадживълков“ №10, представлявано от С.С. – председател на УС, чрез адв.

М. И., АК – Добрич, срещу решение №495/19.06.2023г. по гр.д. № 2737/2022г. по описа на РС-Добрич, с което СНЦ „Футболен клуб Добруджа 1919“ , ЕИК 124142151, е осъдено да заплати на Д. М. И., ЕГН **********, на осн. чл.128 от КТ във вр. чл.242 от КТ и чл.86 от ЗЗД, сумата от общо 850.00 лв.

(осемстотин и петдесет лева), представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение, произтичащо от сключен между страните договор от 04.03.2022г. за наемане на професионален футболист, регистриран в БФС с №184, за периода от м.03.202 2г. до м.04.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковете 16.09.2022г. (дата на пощенско клеймо ) до окончателното плащане на задължението, както следва: - 210.00 лв., неизплатен остатък от трудово възнаграждение за месец март 2022г., - 640.00 лв., неизплатен остатък от трудово възнаграждение за месец април 2022г., както и на осн. чл.245, ал.2 от КТ, сумата от 30.56 лв. (тридесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава върху двете неизплатени главници, сформирана, както следва: 8.87 лв. – лихва за забава върху сумата от 210.00 лв. за периода от 21.04.2022г. до 19.09.2022г. и 21.69 лв. – лихва за забава върху сумата от 640.00 лв. за периода от 21.05.2022г. до 19.09.2022г.

1

Въззивникът обжалва посоченото решение с оплаквания за неправилен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, които счита че в своята съвкупност водят до извод за недължимост на суми по претендирания от ищеца договор поради извършено плащане. Твърди, че в допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза са допуснати грешки, опорочаващи крайния извод, като съдът е следвало да назначи допълнителна експертиза.

Възразява, че ищецът е имал един единствен договор, сключен с ответника, поради което суми по други договори не му се дължат. С тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК , писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваема страна – Д. М. И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Я.

С., АК - София. Със същият се настоява, че ищецът е имал два сключени договора с ответника, като по договора, по който се претендират суми в настоящото производство, не са извършвани дължимите плащания. С тези аргументи иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

О К Р Ъ Ж Е Н СЪД ДОБРИЧ, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, в срока по чл. 259 о т ГПК и против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК в ъззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е частично неправилно, поради следните съображения:

Ищецът Д. М. И. е предявил против СНЦ „Футболен клуб Добруджа 1919“ обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 850лв. за периода м.

03.202022г. - м. 04.2022г. вкл. и по чл. 245, ал. 2 от КТ за сумата от 30,56лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 от КТ съдържанието на трудовото правоотношение се изразява в задължението на работника или служителя да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, срещу задължението на работодателя да му осигури условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че работодателят дължи изплащане на уговореното трудово възнаграждение само при положен труд от страна на работника или служителя. Функционалната връзка между задължението на работника или служителя да изпълнява работата, за която е нает, и насрещното задължение на работодателя да му изплати трудово възнаграждение се проявява и в разпоредбите на чл. 128, т. 1 и 2 от КТ, задължаваща работодателя да начислява във ведомости за заплати трудовите 2 възнаграждения на работниците и служителите и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, още в разпоредбата на чл.

242 от КТ, според която положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а също така и в нормата на чл. 245, ал. 1 от КТ , според която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по - малко от минималната работна заплата.

В настоящото производство не е спорно между страните, че същите са били обвързани по силата на възникнало въз основа на трудов договор трудово правоотношение. Същото е възникнало на 04.03.2022г. с подписване на договор за наемане на професионален футболист и е било прекратено със заповед №4/05.05.2022г., считано от 09.05.2022г. Не е спорно също така, че ищецът е приел да изпълнява срещу уговорено възнаграждение в размер на 850 лева месечно работа на длъжност „професионален спортист“ в предприятието на работодателя, а именно футболен клуб „Добруджа 1919“.

Уговореното е между страните работно време в размер на 8 часа на ден, а местоработата е опредЕ. да бъде ФК „Добруджа 1919“, спортна зала, спортни срещи и спортни лагери.

Също така не е било спорно между страните и престирането на работна сила от служителя, съобразно уговореното в трудовия договор, за неговия срок. Спорно в тази насока е единствено дали служителят е ползвал поискан от него неплатен и платен отпуск през времетраенето на договора, като работодателят е възразил с отговора на исковата молба, че е заплатил в цялост дължимите от него суми по трудовия договор, като в съдебно заседание в уточнил, че за периода да действие на трудовия договор ищецът е ползвал поискан от него отпуск. Предвид направеното оспорване от страна на работодателя, че служителят не е престирал работна сила в периодите от 21.03.2022г. до 31.03.2022г. (9 работни дни), от 07.04.2022г. до 26.04.2022г.

(12 работни дни) поради ползване на неплатен годишен отпуск, както и за 3 дни през м. април 2022г. поради ползване на плетен годишен отпуск, в тежест на ищеца е било указано, че следва да докаже твърденията си, че е полагал труд в тези периоди, като предвид липсата на ангажирани доказателства в тази насока, следва да се приложат негативните последици от недоказването на тези твърдения, като се приеме, че действително в тези периода ищецът не е полагал трус, респ. че за тези дни не му се дължи възнаграждение.

Безспорно е било и наличието на извършени плащания по договора, както следва: сума в размер на 640 лева е била заплатена в брой за възнаграждение за м. март 2022г., сума в размер на 210 лева е била заплатена в брой за възнаграждение за м. април 2022г., и сума в размер на 104.15 лева е била заплатена по банков път за възнаграждение за м. май 2022г. Тези факти се признават от ищеца още в подадената от него искова молба и предвид естеството на това признание на неизгоден за страната факт, същото се ползва и с материална доказателствена сила.

Горепосочените обстоятелства са били признати от страните в производството – ищецът е направил изявления в исковата си молба, а 3 ответникът е потвърдил тези твърдения с отговора си.

Едва в писмените бележки, процесуалния представител на ищеца прави възражение за наличие на две паралелни трудови правоотношения между ищеца и ответника, а именно по договор за наемане на професионален спортист от 04.03.2022г., регистриран в БФС под №184, представен с исковата молба, и трудов договор №218/17.03.2022г., представен от ответника в първо съдебно заседание.

Доколкото тези спорни обстоятелства са залегнали като основни възражения в сезиращата въззивна жалба, съдът намира за необходимо да отбележи, че според настоящата съдебна инстанция, страните са били обвързани от едно единствено трудово правоотношение за длъжността „професионален спортист“ при пълно работно време и с уговорено месечно възнаграждение в размер на 850 лева. Съдът намира, че с оглед спецификата на уговорената работа е недопустимо сключването на два отделни трудови договора за пълно работно време с един и същ работодател и за една и съща работа – в настоящият случай имаме пълно припокриване на уговорената с договора от 04.03.2022г. работа, с тази по последващо подписания на 17.03.2022г. договор, като задълженията на служителя по по-рано сключения договор са дори в по-голям обем от тези в последващия го, т.е. не може да става дума за поемане на нови задължения от служителя, поради което и по арг. от чл. 110 от КТ сключването на такъв договор е недопустимо. Тази недопустимост изхожда и от императивно уредените с чл. 152 и 153 от КТ задължителни междудневни и седмични почивки и невъзможността същите да бъдат осигурени в предвиденото от закона времетраене при наличие на два основни трудови договора за пълно работно време. Недопустимостта е и житейски очевидна, тъй като безспорно един футболен играч не може да бъде картотекиран като двама състезатели, нито пък е възможно да вземе участие в тренировките или играта като отделни участници, за да може да бъде отделено по кой от двата си договора престира уговорената и дължима работна сила.

В добавка към изложените аргументи за наличие на едно единствено трудово правоотношение е и референцията, направена в т.2.4 от трудов договор №218/17.03.2022г., описваща срока на договора като уговорен „съгласно професионален договор“, както на места е наричан договора за наемане на професионален футболист в Правилника за договорите и трансферите на футболистите към БФС. Настоящата съдебна инстанция не намира основания за подписване на два отделни документа при наемането на футболист, професионален и трудов договор, доколкото т.нар. професионален договор сам по себе си е достатъчен да създаде желаната от страните трудовоправна връзка, тъй като съдържа всички необходими реквизити на трудовия договор. Практика в такава насока, обаче, очевидно е налична и в други футболни клубове, видно от приложените от ищеца трудов договор за наемане на професионален футболист №89/25.07.2021г., регистриран в БФС с №218 и трудов договор №94 от същата дата, и двата сключени между ищеца и ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че страните 4 по настоящото производство са били обвързани помежду си по силата на сключен на 04.03.2022г. между тях трудов договор, като обстоятелството, че фактически са подписани два отделни документа не променя този извод, доколкото съдържанието им съвпада по отношение на техните съществени елементи. Изпълнението на задълженията на служителя по сключения трудов договор са започнали на 18.03.2022г., видно от отбелязването, извършено върху трудов договор №94/17.03.2022г. и от молба за назначаване на работа от 17.03.2022г. Именно от тази дата, 17.03.2022г., датата на започване на работа, на служителя се дължи и трудово възнаграждение.

При установеното наличие на единствено правоотношение и липсата на спор по отношение на добросъвестното изпълнение на трудовите задължения на служителя, на същият се дължи и възнаграждение за периода на договора, с изключение на периодите, през които служителят не е доказал престирането на работна сила, а именно от 21.03.2022г. до 31.03.2022г. (9 работни дни) и от 07.04.2022г. до 26.04.2022г. (12 работни дни).