Определение № 12246 от 20.05.2019, Софийски градски съд

П Р О

Т О К О Л гр.

София, 20.05.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение- въззивни състави, ІV- Б състав, в публично съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Мл.с.:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

Секретар: Капка Лозева

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Иванова в.гр.д. № 14222 по описа за 2018 г.

При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК.

На именното повикване в 10.47 часа се явиха:

Въззивникът

– З.Х., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П.П. с пълномощно по делото.

АДВ. П.: Доверителят ми искаше да дойде лично, но по уважителни причини не успя. Представям етапна епикриза за заболяването му.

Въззиваемата страна – „П.Л.“ АД, редовно призована, явява се адв. Християн П., с пълномощно от днес.

Адв. П.П.: Моля да не давате ход на делото и да прекратите делото и го изпратите във ВКС по компетентност. Правя настоящото възражение, тъй като искането ни е такова по чл. 303 от ГПК, а не по чл. 240 от ГПК. В случая молбата ни е подадена след срока по чл. 240 от ГПК, което се дължи на уважителни причини и това е причината да искаме отмяна на решението по реда на чл. 303 от ГПК. По делото има данни, че доверителят ми е уведомен за решението повече от месец преди да подаде молбата, поради което той не може да се ползва от отменителната хипотеза на чл. 240, ал.

1 ГПК. Затова съм направил изрично искане делото да бъде разгледано по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това, че сме пропуснали срока по чл. 240 ГПК се установява от представената от нас покана за доброволно изпълнение, представена с жалбата, на която е отбелязано, че сме получили изпълнителен лист на 28.04.2018 г., поради което твърдим, че е изчерпан реда и е приложима разпоредбата на чл. 303 т. 5 ГПК.

Адв.

Християн П.: Не възразявам по искането на въззивника.

СЪДЪТ като обсъди изявленията на страните и след съвещание приема, че молбата, по която е образувано делото не е с правно основание чл. 240 ГПК, а е такава по чл. 303 ГПК. Твърдения на молителя за фактите и искания му по молба вх. № 5125094 от

27.07.2018 г. , които се поддържат днес от процесуалния представител, намират своето основание в хипоезата на чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК, а не на чл. 240 от ГПК. Молбата е адресирана до ВКС, исканията са по чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК.

С оглед изложеното съдът приема, че образуването на въззивно дело по реда на чл.240 от ГПК по тази молба е грешка, допусната при образуване на делото и същото следва да се прекрати, а молбата следва да се изпрати на съда, до който е адресирана и който е компетентен да се произнесе по нея.

С оглед гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ПРЕКРАТЯВА

ПРОИЗВОДСТВОТО в.гр.д. № 14222 по описа на 2018 г.

ИЗПРАЩА делото на ВКС за произнасяне по молба вх. № 5125094/27.07.2018 г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.55 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЕКРЕТАР: