Решение № 726 от 18.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Бургас, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120200989 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба на ЗД СПОРТ УЕЪР ЕООД, ЕИК 207383119, представлявано от З.Д.Д., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 870641-F835441 / 14.01.2026г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Бургас, оправомощена със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-ЗО-875 от 23.06.2025 г., с което на основание чл. 178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 307 Евро, за нарушение на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат аргументи в тази насока. Не се оспорва самият факт на допуснатото нарушение, но се застъпва, че същото разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Молят атакуваното наказателно постановление да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.06.2025г, жалбоподателят като задължено лице подал по електронен лът заявление за регистрация по ЗДДС с .вх. № ДДС.0000- 01 58920 в ТД на НАП Бургас, на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС - задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот. Била приложена справка с деклариран облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия в размер на 134570,38лв.

Била възложена проверка за установяване налично на основания за регистрация с Резолюция № 022692503073830/ 23.06.2025 г. За целите на проверката на 23.06.2025 г. било връчено по електронен път Искане за предоставяне на документи и писмени Обяснения от задължено лице с изх. № 0000-0158920/ 23.06.2025 г.

След извършената проверка на представените документи - банкови извлечения, фактури, договори и други се установило, че дружеството предоставя маркетингови услуги на получател А. A.S. с идентификатор **********. След проверката било установено, че *** ********** (Р.Ч.) с валиден ДДС номер на А., регистрирано на 01.12.2000 г., в ***********. Не били предоставени доказателства получателят да има постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Задълженото лице е предоставило услуги на данъчно задължено лице и по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС са с място на изпълнение на територията на друга държава членка (Р.Ч.). Била представена фактура с №********** от 01.02.2024 г. /за предоставяне на маркетингови услуги, издадена на А. A.S. (Ч.) с *** ********** на 01.02.2024 г., на стойност 1000,00 BGN/лева/. Плащането 2 било получено по банков път на 12.02.2024 г.

Задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС в срок не по - късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, т.е. до 25.01.2024 г. Заявлението било подадено след законоустановения срок по електронен път на 21.06.2025 г.

За извършената проверка бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 020422503275255/07.07.2025 г., връчен по електронен път на 07.07.2025 г.

На 16.07.2025 г. управителят на дружеството З.Д. се явила лично и Акт за установяване на административно нарушение бил съставен в нейно присъствие.

Нарушението било извършено за първи път.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС и на основание чл. 178 от ЗДДС наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" в размер на 307 Евро.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. Видно от изложеното в жалбата, жалбоподателят признава, че е извършил вмененото му нарушение, но застъпва, че се касае за пропуск от негова страна, който е отстранен по негова собствена инициатива, поради което и доколкото нарушението е първо за дружеството, то същото разкрива белезите на "маловажен случай" и на жалбоподателя не следва да се налага санкция.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената 3 фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в законоустановения шестмесечен срок. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

По същество следва да се има предвид следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

За съставомерността на това нарушение е необходимо деецът да е бил длъжен да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото в определения от закона срок за това.

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

Съгласно ал. 4 на чл. 97а от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно 4 от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.

Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В случая по делото не е спорно, че жалбоподателят е предиставил услуга, за която е получил възнаграждение.

Безспорно е и това, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по чл.

3, ал. 1 ЗДДС, тъй като извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС.

Предвид горното и съобразно нормата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС жалбоподателят е бил длъжен да се регистрира по ЗДДС по-късно от 7 дни преди преди да настъпи данъчното събитие, полученото по банковата му сметка плащане, което няма спор, че не е сторил в този срок.

В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.

В конкретния случай обаче, според настоящия съдебен състав установеното нарушение разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Цитираната разпоредба предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен 5 случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

В конкретния случай нарушението е формално, но разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН е обща и може да намери приложение при всички видове административни нарушения. В тази връзка следва да бъде съобразено, че процесното заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е подадено от дружеството – жалбоподател, макар и не в законоустановения срок, но по негова собствена инициатива, явява се първо такова за жалбоподателя. Наред с това, от извършеното нарушение не са настъпили неблагоприятни последици, като изчисленият данък е надлежно заплатен.

При наличието на тези множество смекчаващи отговорността обстоятелства и нито едно отегчаващо, настоящият съдебен състав намира, че административното нарушение, като неизпълнение в срок на законово задължение по ЗДДС, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. При тези данни съдът намира, че налагането на предвидената в чл. 178 от ЗДДС имуществена санкция, дори и в определения в обжалваното наказателно постановление минимален размер, се явява несъответно на обществената опасност на деянието, поради което в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, като обжалваното наказателно постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от 6 същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.