Решение № 289 от 26.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500916 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК.

С решение № 145/30.09.2022 г., постановено по гр. д. № 410/2021 г. по описа на РС - Сливница, е признато за установено, че Г. Г. Т. не дължи на „Ч.Р.Б.“ АД сумата от 1316.57 лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода 27.01.2021 г. - 26.04.2021 г., за която е издадена фактура № ********** от 31.05.2021 г., сумата от 24 лв. - разходи за проверка на електромер, за която е издадена фактура № ********** от 31.05.2021 г. и сумата 30 лв. - разходи за проверка на електромер ЕРП, за която е издадена фактура № ********** от 31.05.2021 г.

„Е.Р.З.“ АД обжалва решението с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, както и постановяване в нарушение на материалния закон. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Излага доводи за неправилност на решаващия извод на първоинстанционния съд, че дружеството не е материално-правно легитимирано да претендира процесното вземане. Позовава се на съдебна практика (решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС), съгласно която има законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. Цитира и други съдебни актове в същия смисъл - решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г. на ВКС и решение № 85 от 27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г. на ВКС. Привежда доводи от съдебна практика в полза на тезата, че съществува законово основание за коригиране на сметката на клиент. Поддържа че от компетентността на КЕВР е да прецени правата му 1 съгласно лицензията и да приеме, че има право да издава фактури в случаите по чл. 56 ПИКЕЕ. Анализира структурата и компонентите на технологичните разходи на електроразпределителното дружество (технически и нетехнически загуби), както и начина на производство, пренасяне и разпределение на електроенергия. Твърди, че има право и задължение да купува необходимата електроенергия за покриване на технологичните разходи по нейния пренос.

Излага извод, че разходите, които се правят във връзка е неизмерването/неточното и непълно измерване на енергията, изцяло се поемат от разпределителното дружество, затова именно то издава фактурите за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Черпи аргументи от новите ПИКЕЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който ответницата по нея я оспорва. Излага доводи за правилност и законосъобразност на решението и иска потвърждаването му. Излага твърдения, че претендираното от насрещната страна право не произтича от пряка законова делегация, нито се съдържа в норми от ЗЕ. Позовава се на практиката на ЕСПЧ, според която промяната в съдебната практика следва да се основава на промяна на закона, в противен случай може да се породи състояние на правна сигурност. Цитира практика на ВКС в смисъла, в който е постановено обжалваното решение. Поддържа, че не дължи процесната сума поради нищожност на новите ПИКЕЕ, въз основа на които тя е начислена.

Аргументира, че корекцията на дължими парични суми в различни хипотези е винаги и само в полза на крайния снабдител, какъвто жалбоподателят не е, а и не може да бъде, тъй като ЗЕ забранява съвместяване на разнородни дейности в енергетиката от страна на един и същ правен субект. Прави извод, че мрежовият оператор не е легитимиран да претендира и получава сумата по процесната фактура, а разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ в обратен смисъл е нищожна, в какъвто смисъл била и съдебната практика. Твърди, че потребяването на такова количество електроенергия е невъзможно.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от юрк. Стоименова, която поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата не се явява и не се представлява. От процесуалния представител - адв.

Доросиев, е постъпила молба, с която поддържа отговора.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт, а формираната от него воля е ясно и разбираемо формулирана.

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.

2

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество фактурираната от него коригираща сума за минал период на сметката на ищцата в качеството ѝ на потребител на електрическа енергия.

Районният съд е уважил иска с основен аргумент, че е налице противоречие между чл. 56 ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ (2019 г.) и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, изразяващо се в това, че според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа, като това противоречие следва да се преодолее по реда на чл. 15 ал. 3 ЗНА, т. е. съдът да приложи нормативния акт от повисока степен - чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ. Оттук е направил извод, че ответникът не е материално-правно легитимиран да претендира процесното вземане за корекция, а титуляр на вземането е крайният снабдител, което му е дало основание да уважи отрицателния установителен иск за недължимост на сумата.

Настоящият съдебен състав не споделя този аргумент поради следните съображения.

Наистина, разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ са формулирани по начин, който дава възможност за противоречиви изводи относно лицето, легитимирано да претендира от потребителя коригираща парична сума в случаите на неизмерена или неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Според настоящия съдебен състав, обаче, противоречие няма, тъй като разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ регламентира само съдържанието на общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия, без да се ангажира с определяне на оторизираното за корекция лице, докато разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ изрично сочат, че именно операторът на електроразпределителната мрежа е оправомощен да издава фактура за коригиращата сума, както и че тя се заплаща в негова полза. Следователно, предметът на правно регулиране на тези две разпоредби е различен, което изключва възможността те да си противоречат, а визирането на мрежовия оператор в ПИКЕЕ не противоречи на нормативен акт от по-висока степен и следва да бъде зачетено от съда. В този смисъл е и актуалната съдебна практика (решение № 50243 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022 г., III г. о., ГК) съгласно която „Материализираната подзаконова уредбата в чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на законова норма в ЗЕ, или друг закон. ... Тази уредба не накърнява потребителската защита, предвиждайки в съответствие със закона подзаконова регулация, основана на установеност и възмездност в отношенията, при регулирани от държавен орган цени за електроенергия. ... Самото подзаконово възлагане на вземането по корекцията, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, не противоречи на норма от по-висок ранг, нито поставя потребителите в понеблагоприятно положение... Основание за нищожност или унищожаемост на подзаконовата уредба в тази част не е констатирано в предметните предели на производството по чл. 185 и сл. АПК пред ВАС…“. Идентичен извод за липса на противоречие между относимите към настоящия казус разпоредби на ПИКЕЕ и ЗЕ е направен и в решение № 50044 от 7.03.2023 г. н а ВКС по гр. д.

№ 3273/2021 г., IV г. о., ГК, определение № 50084 от 9.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 368/2022 г., I т. о., ТК, решение № 50178 от 7.10.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 3603/2021 г., IV г. о., ГК и др. Следователно приложимите към настоящия момент ПИКЕЕ не са нищожни (противно на поддържаното от въззиваемата), а мрежовият оператор е надлежно легитимиран както да издава фактура за корекционната сума, така и да претендира в своя полза заплащането й от потребителя.

Настоящият съдебен състав намира, че са били налице нормативните предпоставки за начисляване на процесната корекционна сума поради 3 следните съображения:

Видно от констативен протокол № 2000341/26.04.2021 г., при проверката е установено, че е нарушена пломбата на щита на ел. таблото.

Нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера.

Нарушени са холограмния стикер и пломбите (фабрична и метрологична) на големия капак на електромера. Съответно електромерът е бил демонтиран за заявяване за метрологична експертиза.

При извършената в БИМ проверка на електромера (за резултатите от която е съставен констативен протокол № 144/12.05.2021 г., представен по делото) е констатирано следното: осъществен е достъп до вътрешността на електромера. На дъното на кутията допълнително е монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от две електронни платки и проводници, което е присъединено в измервателната верига на електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип на електромера“.

Според заключението на вещото лице във връзка с горната констатация на БИМ, отразена в констативния протокол, допълнително монтираното електронно устройство в защитената вътрешност на СТИ представлява осъществен нерегламентиран достъп и неправомерно въздействие до защитената с пломби вътрешност на електромера. В резултат на това има непълно отчитане на потребената ел. енергия от потребителя на ел. енергия.

Описаното допълнително монтирано електронно устройство в ел. схема на работа на електромера променя одобрения тип средство за измерване. СТИ вече не е от одобрен тип.

От друга страна, съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, „При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения

(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване“.

В настоящия случай тези изисквания са спазени. Според заключението на вещото лице количеството електрическа енергия е изчислено за тримесечен период, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване период (в периода от 90 дни преди проверката на 26.04.2021 г. на СТИ не е извършвана техническа проверка от служители на „Ч.Р.Б.“ АД и не е извършвана смяна на СТИ, а обектът - къща в с. И. с кл. № 530001301556 аб. № 0103501163 е присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗРБ“ АД преди 2010 г. и от 2010 г. до момента ежемесечно са издавани фактури на ищцата и същите са плащани); преизчисляването е извършено на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения и може да бъде доставено до абоната; математически правилно е извършено преизчислението на консумираната ел. енергия по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, спазена е методиката (формулата) по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за посочения в тях период; извършеното преизчисление по справка за преизчислени количества електрическа енергия от 31.05.2021 г. е извършено за период 90 дни назад по цени, утвърдени от КЕВР - решение Ц4 29/01.07.2020 г.