Определение № 441 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502950 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и АУ: град София, Ж.К. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от адв.З.

Ц.,САК против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №6871/06.10.2023г. по ч.гр.д.№13414/2023г. на ПРС, 7 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против А. М. Ж. с ЕГН:********** от *** по отношение на: 1/ сумата от 176,68 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 22.05.2018г., изм. с Допълнително споразумение №***/07.12.2020 г., с който е предоставен моб.№***;

2/ сумата от 121,99 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 15.01.2020г., с който е предоставен моб.№**********;

3/ сумата от 277,13 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 16.05.2021г., с който е предоставен моб.№**********;

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузите за неустойка в договорите за неравноправни, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер не накърнява добрите нрави.

Съгласно чл.413,ал.2 ГПК – препис от ЧЖ не се представя за връчване и отговор от длъжника.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

1

Производството по ч.гр.д.№13414/2023г. на ПРС,7 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 лв. в частта, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за неплатените суми - стойността на претендираните месечни такси за потребени мобилни услуги за исковите периоди по сключените с ответника договори за мобилни услуги и договори за лизинг, видно със законната лихва върху тези суми от датата 15.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането и разноски. Обжалва се разпореждането на съда в отхвърлителната му част.

За да отхвърли претендираните неустойки, РС е приел, че уговорената неустийка в догвоорите е в противоречие с чл.143,ал.2,т.5 и т.15 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси до изтичане на договорения срок, но не повече от 3кратния размер на абонаментната такса, което дава право на оператора да получи повече, отколкото ако договора не е прекратен, тъй като неустойката не се формира от 3-кратния размер на абонаментната такса от уговорените преференциални условия. И цели последващо увеличаване на продажната цена плюс това, че операторът получава нещо без да е предоставил услуга.

Съгласно подписаните договори за мобилни услуги, в клаузата, уреждаща прекратяването на договора и неустойките е казано, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, същият дължи „неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандарнтните месечни абонаменти такси; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките , както и разликата между стандартната цена на закупеното моб.устройство и заплатената от него , съответстваща на оставащия срок на договора.

И двете неустойки се претендират поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика-кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.

Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки е видно, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора чрез развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

В заявлението и в ИМ не е посочено кога и как е прекратен договорът за мобилни услуги. Упомената е само причината за това - забавяне на плащанията от страна на длъжника. ПОС намира, че в договора на мобилния оператор е налице неравноправна 2 клауза, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми, тъй като за разлика от клаузата, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата за неустойките не предвижда изискване към оператора за изпращане на предизвестие до поребителя за едностранното прекратяване на договора, поради което неустоечните клаузи са нищожни на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, където е казано, че кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален.

Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането.

Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №6871/06.10.2023г. по ч.гр.д.№13414/2023г. на ПРС, 7 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против А. М. Ж. с ЕГН:********** от *** по отношение на: 1/ сумата от 176,68 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №619951272 от 22.05.2018г., изм. с Допълнително споразумение №045452700/07.12.2020 г., с който е предоставен моб.№***;

2/ сумата от 121,99 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №622765590 от 15.01.2020г., с който е предоставен моб.№**********;

3/ сумата от 277,13 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги

№624647692 от

16.05.2021г., с който е предоставен моб.

№**********.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3