Решение № 3985 от 16.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110159591 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Г. И. Т. срещу “Национална компания индустриални зони” ЕАД, с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ.

Ищецата твърди, че за периода от 26.05.2022г. до 19.09.2022г. работела по трудово правоотношение с ответника на длъжност „главен експерт ОП“. Сочи, че със заповед с изх.

№ НКИЗ-0404/16.09.2022г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.

71, ал. 1 КТ Поддържа, че уволнението й е незаконно, тъй като към момента на издаването на уволнителната заповед уговореният между страните 1-месечен изпитателен срок в полза на работодателя бил изтекъл. Твърди, че получила брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението (юли 2022г.) в размер на 2 496 лв., към която сума, съгласно уточнителна молба с вх. № 241370/08.11.2022г., следвало да се добавят и 315 лв. за ваучери за храна. При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае уволнението й за незаконно и да постанови отмяната му, да я възстанови на заеманата длъжност „главен експерт ОП“ и да й присъди обезщетение за оставане без работа за периода от 19.09.2022г. до 19.03.2023г. в размер на 16866 лв. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения, че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и при наличие на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ. Твърди, че в трудовия договор между страните е уговорен 6-месечен изпитателен срок, но на 23.06.2022г. бил подписан втори по 1 ред трудов договор №ЧР-Н142 с посочена в него дата 26.05.2022г., който се различавал само по уговорения по-кратък 1- месечен изпитателен срок. В тази връзка оспорва представения от ищеца с исковата молба трудов договор като антидатирн, с неистински номер и недействителен поради противоречието му със закона и добрите нрави. При условията на евентуалност поддържа недействителност на клаузата, с която е уговорен едномесечен изпитателен срок на същите основания. Позовава се на заобикаляне на закона и злоупотреба с право от страна на работника. Твърди, че искът по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ следва да бъде отхвърлен и поради липсата на доказателства за оставането на ищеца без работа. Не оспорва първоначално посочения от ищеца размер на брутното трудово възнаграждение за м. юли 2022г. като последен пълен отработен месец преди уволнението. Оспорва твърдението на ищеца, че сумата за ваучери за храна е постоянен елемент от трудовото възнаграждение.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства намира следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че между страите е било налице безсрочно трудово правоотношение със срок за изпитване в полза на работодателя, по силата на сключен Трудов договор № ЧР-Н-142/26.05.2022 г. за длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № нкиз-0404/16.09.2022г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ считано от 19.09.2022г.

Представен е Трудов договор № ЧР-Н-142/26.05.2022 г. за длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД като работодател и Г. И. Т. като служител, като в клаузата на чл. 1.3. страните са уговорили, че договорът се сключва с едномесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа 27.05.2022 г.

От ответника с отговора на исковата молба е представен препис от Трудов договор № ЧР-Н-142/26.05.2022 г. за длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Обществени поръчки и инженерно осигуряване“ между „Национална компания индустриални зони“ ЕАД като работодател и Г. И. Т. като служител, като в клаузата на чл. 1.3. страните са уговорили, че договорът се сключва с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа 27.05.2022 г. Преписът е оспорен от ищеца със становището в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК. С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника, че не разполога с оригинал на оспорения документи и на основание чл. 183 ал. 1 изр. последно ГПК преписът е изключен от доказателствата по делото.

Със заповед № ДС-487 от 11.07.2022г. възнаграждение на Г. И. Т. от 2 000 на 2 400 лв. е увеличено основното трудово

От представено и неоспорено копие на части от трудова книжка на Г. И. Т. се 2 установя, че същата е заемала длъжността „Главен експерт“ с работодател „Национална компания индустриални зони“ ЕАД за периода 27.05.2022 г. до 19.09.2022 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. В проведеното на 18.02.2023г. открито съдебно заседание по делото съдът е извършил оглед на оригинала на трудовата книжка на ищцата, при което е констатирал, че в същата няма отбелязване за това след процесното уволнение Г. И. Т. да е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението й е за юли 2022г.

Видно от представения фиш за този месец на Г. И. Т. е начислено трудово брутно трудово възнаграждение в размер на 2 496 лв. Във фиша се съдържа начисление и за ваучери за храна за 21 дни на стойност 315 лева.

От разпита на св. Е. Н. се установява, че като служител на длъжност „Управление на човешките ресурси“ при ответника същата познава Г. Т.. Свидетелката изяснява, че лично отразила в програмния продукт „Стил“ реквизитите на трудовия договор на ищцата при постъпването й на работе през м. май 2022г., в т.ч. стандарния за работодателя 6-месечен изпитателен срок. На 23.06.2022г. главният счетоводител й предал екземпляри от вече подписани трудови договори на няколко служители, в т.ч. Г. Т., в които бил променен само срокът за изпитване от шест на един месец. Обяснил й, че по нареждане на ръководството трябвало да подпише тези договори. След като свидетелката подписала трудовите договори същите били оформени като съгласувани и с юриста на дружеството. Главният счетоводител взел оригиналите на първоначално подписаните трудови договори с уговорен шестмесечен срок. Свидетелката сочи, че не е въвела промяната в изпитателния срок в програмния продукт „Стил“, тъй като за първи път в работата й попадала в такава ситуация и не знаела как да постгъпи. Изяснява, че само тя и главният счетоводител имали достъп до програмата „Стил“.

От казаното от свидетелката М. П. се установява, че същата познава ищцата, защото в трудовите й задължения като юрист в ответното дружество се включвало и съгласуването на трудови договори. Разяснява, че два пъти се е подписвала за „съгласувал“ върху трудови договори с Г. Т. – при постъпването й на работа през м. май 2022г. и на 23.06.2022г. На тази дата й били представени трудови договори на няколко служители, в които клаузата за 6месечен изпитателен срок били променена на 1-месечен такъв. Това не било обичайна практика и свидетелката първоначално отказала да се подпише, но след като й разяснили, че това е волята на изпълнителния директор, подписала редактираната версия на трудовите договори, в т.ч. с Г. Т..

В разпита си свидетелката И. Н. Н. споделя, че познава Г. Т. като бивш неин колега в Патентното ведомство и впоследствие в „Национална компания индустриални зони“ ЕАД.

Разяснява, че и при двамата работодатели свидетелката и ищцата работили под ръководството на д-р П. Н., който след като напуснал Патентното ведомство ги поканил да 3 започнат работа на конкретни длъжности при ответното дружество. Свидетелката сочи, че доколкото д-р П. Н. познавал работата на поканените от него служители със същите не се провеждало интервю, а беседа преди постъпването им на работа и сключените трудови договори били с едномесечен изпитателен срок. При разговор с Г. Т. тя й споделила, че изпитателният срок по трудовият й договор бил едномесечен.

Съдът намра показанията на разпитаните свидетели за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, същите са последователни, житейски и правно логични. Наличието на действащо или прекратено трудово правоотношение между свидетелите и ответника по делото не може да изключи изначално възможността същите да свидетелстват и да дава достоверни показания. Това обстоятелство е само индиция, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да подходи с по-завишена критичност. В случая по делото липсват основание да се приеме, че свидетелите са недобросъвестни, респ. че показанията им изопачават фактите за които свидетелстват.

На следващо място от заключението по изготвената съдебно-техническа ескпертиза, което съдът кредитира, по делото се установява, че в модул „Личен състав“ на програмен продукт „Стил“ в папка „Приключени договори“ са намерени три записа за Г. И. Т. – „ЧРН-142-Трудов договор“, „ФС-487 -Допълнително споразумение“ и НКИЗ-0404- Заповед за прекратяване“. Според експертизата записът за трудовия договор е създаден на 25.05.2022г. в 13:48:31ч. с последна редакция на 19.09.2022г. 11:00:02ч., като въведеният срок за изпитване бил 6 месечен. По отношение на допълнителното споразумение вещото лице е посочило, че записът е създаден на 21.06.2022г. и е редактиран на 13.07.2022г. Записът на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е създаден на 19.09.2022г. в 11:00:02ч., като в 11:36:46ч. е редактиран.

Други доказателтва не са ангажирани по делото.

При тези факти съдът приема следното от правна страна:

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните материални предпоставки: 1) да е налице валидно угово. клауза в трудовия договор, в която да е определена срок за изпитване в полза на работодателя, т.е. възможността в определен период от време, работодателят да може да извърши преценка дали работникът или служителя има квалификацията и може да изпълнява уговорените трудови функции; 2) работодателят да е упражнил преобразуващото си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение чрез едностранно адресирано волеизявление до насрещната страна, което да е направено в уговорения срок за изпитване.

Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение за времето от 27.05.2022г. до 19.09.2022г. за длъжността „Главен екперт ОП“.

Спорът е концентриран върху това дали страните са били обвързани валидно от трудов договор с клауза за едномесечен или шестмесечен изпитателен срок, дали 4 антидатирането и подписването на втори трудов договор, който се различава само по пократкия от първоначално уговорения между страните изпитателен срок влече нищожност на този договор, респ. на клаузата по чл. 70 КТ поради заобикаляне на закона и злоупотреба с право, нарушение на добрите нрави и нарушение на императивните правни норми на чл.

70, ал. 1 и ал. 5 КТ.

Както вече е изяснено последователно в съдебната практика на ВКС, вкл. с решение № 467/31.01.2014 г. по гр.д. № 2392/2013 г. на ІV г.о. съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма за валидност. След приложението на чл. 183, ал. 2 ГПК единственият трудов договор в писмена форма между страните, чиято автентичност не се оспорва, предвижда едномесечен изпитателен срок. Изключеният от доказателствата препис от трудовия договор, предвиждащ 6-месечен изпитателен срок не е годно доказателствено средство и съдът не може да основе своите фактически и правни изводи въз основа на него ( в този смисъл е и Решение № 32 от 28.07.2022 г. по т. д. № 522 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение). В конкретния случай записът на 6-месечният изпитателен срок като реквизит към трудовия договор с ищцата в софтуерния продукт „Стил“ е без обвързваща доказателствена сила, доколкото същият удостоверява изгоден за автора му -ответник в настоящето производство, факт в контекста на повдигнатия пред съда правен спор. Нещо повече, от заключението на СТЕ се установява, че в този запис е направена редакция, която в темпорално отношение съвпада с издаването на уволнителната заповед, и това е още един аргумент в подкрепа на извода за недоказаност на тезата на ответника за уговорен шестмесечен изпитателен срок между страните. Недопустимо е по арг. от чл. 164, ал. 1 т. 5 ГПК съдържанието на тази уговорка да се установява със свидетелски показания, а отделно от това от разпита на свидетелките Е. Н. С. и М. Л. П. по делото с категоричност се установява, че именно трудовият договор с уговорен едномесечен изпитателен срок отразява окончателната воля на страните, като няма данни или твърдения тази воля да е била опорочена. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелките Е. Н. С. и М. Л. П. по делото се доказва единствено основателност на оспорването на датата на трудовия договор, което, обаче, не влече недействителност на същия в неговата цялост и в частта на уговорения изпитателен срок. Както подробно се разяснява в Решение № 92 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 421/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение ако работодателят не представи или заяви че не е сключвал или не пази трудов договор, работникът може да докаже, както съставянето и подписването на договора, така и неговото съдържание с всички доказателствени средства. В случая работникът доказва съществуването на трудовото правоотношение между страните с твърдените от него реквизити с трудов договор в писмена форма, в който е предвиден едномесечен изпитателен срок, отразяващ актуалната воля на страните към 23.06.2022г., т.е. преди прекратяването на трудовото правоотношение между тях. Нещо повече, функцията на изпитателния срок е да провери годността на работника да изпълнява възложената му работа. Не е налице законова забрана този срок да бъде изменен по реда на чл. 119 КТ в пократък, като без правно значение за спазване на писмената форма при изменението е дали страните ще обективират волята си в друга редакция на трудовия договор, която отразява 5 свободно постигнатото между тях съгласие, или анекс. Както е посочено в Решение № 325 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1539/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията С. Д. по взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия договор.